Европейските митове за американската външна политика

Изброени по-долу са няколко мита, заради които това, което е останало от европейската левица, тълкува неправилно външната политика на САЩ.

Мит 1:
Америка временно е доминирана от себични изолационисти, които отхвърлят договори, създадени от далновидни лилипути с цел да поставят в подчинение суперсилата Гъливер.

Реалност:
През миналото десетилетие САЩ спасиха Европа от превръщането ѝ в икономически васал на Ирак, който бе на път да завладее Кувейт и Саудитска Арабия. Няколко години по-късно, докато Европа изчакваше, САЩ оглавиха победоносните удари на НАТО срещу сръбското превземане на Балканите. Неотдавна САЩ прогониха ислямистките терористи - заплашващи Европа толкова колкото и Америка, от техните тренировъчни бази в Афганистан. Прекалено много ли е да се иска протекция за 250-те хиляди американски войници, защитаващи свободата зад граница - заедно с хуманитарни работници и журналисти, от един договор, който предоставя възможност на жадни за известност прокурори да ги преследват?

Мит 2 /свързан с първия/:
САЩ са тирани-интервенционисти, които изобщо не зачитат суверенитета на страни с опасни лидери, с които по-добре може да се общува чрез дипломация.

Реалност:
Саддам Хюсеин разиграва ООН вече седем години, като пренеберегва споразумението за своята капитулация и срещу пари си осигурява френски и руски защитници, същевременно увеличавайки своите възможности за война с ядрено и биологично оръжие, което ще бъде доставяно със севернокорейски ракети или, което е по-вероятно, чрез терористични канали. Санкциите - и глупавите, и разумните, останаха изцяло без ефект; опасността от ядрен шантаж се засилва за криещите глави като щрауси парижани и берлинчани, както и за уязвимите нюйоркчани. Британците и турците неохотно може би помагат на САЩ, но европейските използвачи и арабските монарси искат "да се возят без пари".

Мит 3:
Правителството на Буш със своето пренебережение към договорите не разбира нюансите във взаимоотношенията с притежаващата ядрено оръжие Русия, която не трябва никога да бъде оставяна да се чувства унизена.

Реалност:
О, чудо, небесата не се срутиха, когато САЩ се оттеглиха, както бяха обещали, от остарелия Договор за противоракетна отбрана. Въпреки опасенията и мрачните предсказания на европейците Владимир Путин бе принуден да посрещне спокойно неизбежната американска ракетна отбрана срещу бандитски държави и терористи. В замяна на това /както и на свободата да продава тайно ядрено ноухау на Иран, което е грешка/, Русия се съгласи САЩ да ѝ дадат 10 милиарда долара или повече, за да намали безопасно своя ненужен ядрен арсенал. Никакви унижения - само помощ във всичко.

Мит 4:
Европа следва високи морални принципи, като помощ за палестинската "съпротива", докато Джордж У. Буш в подчинение на еврейското лоби отказва да накара Израел да се откаже от своята "окупация".

Реалност:
Америка приключи продължилата 10 години любоовна история с един терорист и сега изпробва радикално нова идея - насърчаване на палестинците да създадат първата демократична арабска държава. Ясер Арафат може да бъде избран за неин президент и да участва в официални церемонии с израелски президент, който и да е той, но властта ще принадлежи на парламент с партии, които избират министър-председател. Този ръководител на изпълнителната власт, подпомогнат от независима съдебна система и свободен печат, ще даде път на "болезнените компромиси", които според премиера Ариел Шарон Израел е готов да направи, след като дойде краят на войната на терора.

Мит 5:
Америка е в лапите на твърдолинейни, арогантни, войнствено настроени служители, а Европа е континентът на блародни радетели за мир.

Реалност:
Америка е страната, в която господства Уилсъново виждане за мира ,за което свободата е необходим компонент. Тъй като този стар "реализм" не донесе успех в Близкия изток, не е ли разумно на участниците да бъде наложена известна доза реализъм? С нови лидери, избрани свободно на Западния бряг и в Газа, и с федерално правителство, създадено след премахването на диктатурата в Ирак, арабският свят ще има своя шанс да догони останалата част от света.

Мит 6: Политическата популярност на Колин Пауъл ще даде възможност на разумния подход в Държавния департамент да надделее над каубойския манталитет на Буш, Ръмсфелд и Чейни и ще позволи на безсилния мултилатерализъм на Европа да обуздае суперсилата Америка.

Реалност:
Пауъл е добър войник и политически лоялист. Той знае, че ако бъде изкушен да заплаши с оставка, Буш държи в готовност чакащата Конди Райс. Пауъл ще претърпи някои поражения, ще постигне една или друга победа, но ще си остане на поста до следващите избори. Да се поправя датираща от десетилетие грешка в стратегията и да се привлича Европа с цел да бъде преобразен светът е твърде несериозна работа.

*- Уилям Сафайър, известен консервативен коментатор, носител на наградата Пулицър за 1978 г.

По БТА