Европейският съвет обсъжда мерките срещу икономическата криза

Европейският съвет започна двудневно заседание в Брюксел, посветено основно на мерките срещу икономическата криза и подготовката на срещата на върха на Г-20 в Лондон, съобщават осведомителните агенции в четвъртък.

Още в началото на срещата стана ясно, че държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз най-вероятно ще се противопоставят на призивите на САЩ и Международния валутен фонд да увеличат размера на бюджетните средства за поддържането на икономическия растеж в съюза. Повечето от 27-те страни-членки смятат, че са направили достатъчно по този въпрос и предпочитат да видят първите резултати, преди да въведат нови програми за икономическо стимулиране.

"Напълно съм против ние, европейците", да следваме "американското желание да има още по-мащабни програми за съживяване", заяви люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер.

"Някои все още не са изпълнили националните си планове за съживяване", отбеляза чешкият премиер Мирек Тополанек, чиято страна председателства ЕС. "Безсмислено е при това положение да се приемат нови пакети за съживяване", допълни Тополанек.

Германският канцлер Ангела Меркел също заяви, че сегашните планове за съживяване "са достатъчни и е необходимо първо да им се даде възможност да покажат резултатите си".

Европа отстоява позицията, че е направила достатъчно с планове за съживяване, които оценява на 3,3 на сто от брутния си вътрешен продукт (400 милиарда евро) за 2009 и 2010 година. Тази цифра обаче се определя от някои икономисти като невярна, тъй като включва автоматичното увеличение на социалните разходи, наложени от кризата.

САЩ настояват за по-интензивни усилия по света и се надяват това да бъде приоритет на срещата на върха на Г-20, насрочена за 2 април в Лондон.

В четвъртък МВФ косвено подкрепи САЩ, като заяви, че Г-20 трябва да направи нещо повече за растежа. Фондът обяви, че очаква тази година за първи път след Втората световна война БВП на планетата да се свие с 0,5 до 1 процент.

Европейският съвет ще трябва да вземе окончателно решение по разпределението на допълнителните 5 милиарда евро към своя план за икономическо възстановяване. Става дума за проекти, които да укрепят  енергийната сигурност в Европейския съюз /3,75 милиарда евро/ и да осигурят по-добър достъп до интернет в селските райони на съюза /1,25 милиард евро/.

В навечерието на срещата премиерът Сергей Станишев обяви, че няма да настоява България да получи повече средства от плана с енергийни проекти. Той каза, че България ще получи около 120 млн. евро. От тях 40 млн. евро са предвидени за връзката между Дуимитровград и гръцкия град Комотини, около 10 млн. евро за връзката между България и Румъния, част от 200 млн. евро за проекта "Набуко", както и 80 млн. евро за реверсивни връзки в рамките на ЕС. Според премиера, сумата не е достатъчна, но е важна първа стъпка. Надявам се планът "Барозу" да бъде приет по време на Европейския съвет, всеки трябва да направи компромиси, за да има финансиране по конкретни проекти, подчерта той.

Затова пък Станишев ще постави въпроса за допълнителни компенсации за България за предсрочното затваряне на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Сумата за компенсациите е въпрос на преговори и е в рамките на няколкостотин милиона евро, уточни министър-председателят.