Eвропейският съюз - съюз на свободни държави

Някои изказвания на водещи политически фигури от страните членки на Европейския съюз и неговите структури поставят на изпитание нашите очаквания като българи и европейци за това какви са правилата на играта. Прокламираните критерии за членство в Европейския съюз са -установена демокрация, защитени граждански права, включително свобода на словото и съвестта, функционираща пазарна икономика, привързаност към демократичните ценности.

В нашите представи Европейският съюз е съюз на свободни държави. Държави, които определят свободно своята външна политика. Особено чувствителни на тази тема са бившите съюзници от Варшавския договор, които изстрадаха почти пълната си зависимост във външната политика от СССР. Тези, които си позволяваха волности в това отношение, биваха незабавно наказвани.

В този смисъл "разочарованието", дори заплахите, които ни бяха отправени за независимата ни позиция по отношение на Ирак, не са никак добър сигнал за очакванията към нас от известни среди в Европейския съюз.

Не вярвам в обозримо бъдеще да е възможно този съюз да се превърне във федеративна държава или конфедерация с обща външна политика и един външен министър. Това не е възможно, защото или ще ограничи до непоносими граници суверенитета на европейските държави, повечето от които са с многовековна история и специфични традиции и дори религии, или ще се наложи да бъде създаден тромав и неработещ бюрократичен орган за съгласуване.

В рамките на този век повече от успех би било обединяването на европейските държави на принципите и критериите, изложени по-горе и преди всичко на принципите за свободно движение на хора и падане на бариерите за търговията.

Общата икономическа политика, общата визова политика са напълно достатъчни, за да се формира в течение на няколко поколения нова, европейска нация. Така, както се е формирала американската нация. Може би тогава ще може да се мисли за обща и подчинена на един център външна политика, а сега съществуващите държави ще бъдат нещо като щати със свои федерални закони.

Но на този етап западноевропейските лидери не трябва да забравят тези ценности, в името на които бяха направени революциите в Източна Европа. А тези същите принципи, за съжаление, са тотално пренебрегнати от тоталитарните режими по света, един от най-ярките които е Саддамовата диктатура.

Вярно, че съществуването на диктатура някъде на земята само по себе си не е достатъчно основание за война. Но какво още трябва да стане, за да се убеди демократичния свят в реалната заплаха, която представлява този режим не само за съседите си, но и за целия арабски свят. Нима толкова бързо беше забравена окупацията на Кувейт, в нарушение на всякакви международни и хуманни правила? Нима толкова бързо бе забравено кои тогава спасиха и Кувейт, и останалия арабски свят от нашественика? Нима забравиха всички тогава как бе пожален Саддам в името на последния шанс за неговото управление? Колко победители в историята на войните са пожалвали победения и са го оставяли на власт?

Тогава му беше предоставена изключителна възможност - да се разоръжи и да промени своята политика.След като Саддам не само не даде доказателства, че е приел поражението, а продължава да заплашва останалия свят и не изпълнява резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, САЩ и съюзниците трябва да довършат своята справедлива кауза.

А Саддам трябва да бъде съден, ако остане жив. Защото той в никакъв случай не е по-добър диктатор от Милошевич.

Категоричността на българската позиция ме прави горд. Защото години наред бяхме незаслужено пренебрегвани, изолирани и дори унижавани от европейски политици и бюрократи за сметка на други страни. Сега обаче те установиха, че и малките държави имат право на глас и че понякога този глас е изключително важен, дори решаващ. Вече няма средностатистически европеец, а още по-малко американец, който да не знае, че България има собствена позиция и че последователно я осъществява.

Разбира се, не бива да надценяваме своята роля в международните събития, но историята е пълна със свидетелства за ролята на малките държави. А ако някой твърди, че тази ни позиция ще попречи на членството ни в Европейския съюз, той все едно твърди, че Европейският съюз няма да съществува. Защото ако това беше така, то едни или други външнополитически различия сред страните членки отдавна да са довели до неговото разпадане.

Що се отнася до преките и косвени краткосрочни икономически ползи от заетата от нас справедлива позиция - те многократно ще надхвърлят очакваните в рамките на предприсъединителния процес. Но дори това да не беше така, позицията на България вече е фактор в международната политика. И този капитал в никакъв случай не бива да се пропилява с шикалкавене и двусмислие.

Защото за да имаме "балансирана" позиция в Съвета за сигурност, би означавало да нямаме позиция и да бъдем пасивен пълнеж. Да изчакаме "бурята да премине", което вече сме го преживели в годините на "перестройката" и от което нашата страна маркира първите си загуби и закъснения в пътя си към демокрация. В крайна сметка "бурята" не ни отмина, а остави доста повече поражения в сравнения с други страни.