Европейският съюз се готви за голямото разширяване

Британският премиер Тони Блеър смело похвали резултатите от европейската среща на високо равнище в Севиля, заявявайки, че мерките, договорени от лидерите на Европейския съюз срещу нелегалната имиграция и затягането на законите за предоставяне на убежище, са "добра крачка напред". Блеър обаче не получи това, което и той и домакинът на срещата Хосе Мария Аснар искаха - ясни заплахи за икономически санкции срещу страните, отказващи да приемат обратно гражданите си, чийто молби за убежище са отхвърлени. Въпреки подкрепата на Германия, Италия и други страни, в които крайната десница се възползва от широките обществения настроения срещу нелегалната имиграция, предложенията пропаднаха заради твърдото противопоставяне на Франция и Швеция.

На срещата на върха наистина се постигнаха достатъчно споразумения, за да могат правителствата да осъществят мерките за пресичане на трафика на хора. Това даде възможност на много от европейските лидери да се върнат у дома с изявления за успех. Извън сферата на имиграцията обаче постиженията са неубедителни. Имиграцията и даването на убежище бяха най-важните теми в дневния ред.

Имаше обаче и други също толкова значителни въпроси: реформата в Общата селскостопанска политика /ОСП/, избирането на председател на Европейския съвет за период до пет години, разделянето на Съвета на министрите на две и най-важно от всичко, постигане на съгласие до края на тази година по условията за приемане в съюза на десет страни-кандидатки през 2004 година.

Всички тези въпроси останаха без решение по същество заради неразбирателство, което дълбоко засяга ефективността и бъдещето на целия ЕС: повредата в "европейския двигател" - френско-германския съюз.

В предишни години двете държави не само се движеха в тандем, техните лидери се срещаха преди всяка среща на високо равнище, за да съгласуват политически инициативи и така фактически предварително подреждаха дневния ред на европейските срещи за яд на другите страни-членки на ЕС.

Сега Франция и Германия едва си обелват дума. Миналата седмица бе доминирана от злостните критики между Париж и Берлин заради плановете на правителството на Ширак да намали данъците и увеличи публичните разходи, рискувайки да провокира бюджетен дефицит в нарушение на правилата на Пакта за стабилност и растеж.

По всички основни въпроси лявоцентристката коалиция на германския канцлер Герхард Шрьодер се натъкна на разногласия с триумфиращото ново десноцентристко правителство в Париж. А когато две от най-големите европейски страни дърпат в различни посоки, не просто е трудно да се постигне общият компромис, към който се стреми всяка европейска среща на върха - почти невъзможно става погледът на ЕС да се отправи към по-широки хоризонти и бъдещо развитие.

На Шрьодер му предстоят трудни избори след три месеца. За да спечели подкрепа от избирателите, разгневени от стагниращата германска икономика, той започна ожесточена кампания срещу високите бюджетни дефицити в ЕС, и най-вече срещу ОСП. Това го доведе до пряка конфронтация с Ширак, заклет защитник на ОСП, от която Франция без съмнение получава най-голям дял помощи.

Този спор сега се простира и върху процеса на разширяване на ЕС на изток. Германия не иска Полша да поглъща огромни суми под формата на земеделски субсидии. Франция се изяви като защитник на поляците, които подобно на хората в другите страни-кандидатки са разгневени от предложенията на ЕС селскостопанските помощи за тях през първите десет години да бъдат едва една четвърт от тези, с които се ползват настоящите членки на съюза.

Сблъсъкът на интереси попречи на срещата в Севиля да се договорят условията, които ЕС да предложи в преговорите за присъединяване, приключващи по план в средата на декември. Дания, която поема ротационното председателство на ЕС през юли, обяви за свой първостепенен приоритет успешно приключване на преговорите. Тя иска срещата на върха в Копенхаген да бъде форума, на който Централна и Източна Европа най-после ще влязат през вратата на ЕС. Отлагането е съпроводено от другите нерешени въпроси: преструктурирането на Съвета на министрите, реформа в председателството на ЕС и несъгласия по бюджета. Блеър, който е ангажиран с датския дневен ред, ще бъде мощен съюзник.

Но както стана ясно в Севиля, Великобритания, дори и в решителен съюз с Испания, не е достатъчно силна, за да движи напред ЕС, ако основният двигател на работи добре.

По БТА