Европейското членство на Турция от гледна точка на сигурността

В противоречивия дебат за членството на Турция в Европейския съюз противниците обикновено наблягат на аргументи от икономически и културен характер. А приносът на Турция за сигурността на Европа се изтъква най-често като основен в полза на присъединяването ѝ към съюза. Безспорно е геостратегическото значение на Турция. Оспорван обаче е въпросът дали е необходимо по тази причина нейното пълноправно членство или едно привилегировано партньорство (независимо от неясните характеристики на това определение според съществуващите документи на ЕС) би било достатъчно за реализирането на този принос.

Най-силните доводи за пълноправното членство на Турция в ЕС са именно в сферата на сигурността: принос към Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО); принос за превръщането на ЕС в световен политически актьор в областта на сигурността; изпълняване на ролята на мост към ислямските държави в Близкия и Средния изток и на модел за тяхното развитие. Анализът на настоящото състояние на ЕС и на Турция като политически актьор показват, че тези аргументи всъщност не са достатъчни.

Политиката за сигурност на ЕС и приносът на Турция

ЕС е наднационална организация, чийто финансови и икономически цели са измерими. Целите в сферата на сигурността обаче трудно се измерват. Те в немалка степен имат ценностен характер и се основават на морално-политически категории. Затова ролята на Турция за сигурността на Европа би могла да получи истински измерения единствено при споделяне на трансатлантическите ценности като свобода, демокрация, върховенство на закона, зачитане на човешките права и т.н. Независимо от някои конституционни и законодателни промени в Турция все още не е постигнато много в тази посока, защото правоприлагането продължава да се извършва избирателно.

Като икономическа сила ЕС доскоро се намесваше на международната сцена само с мека сила, а политиката за сигурност се прилагаше само от страна на столиците. По тази причина през декември 2003 г. бе приета Европейската стратегия за сигурност, която обаче на практика не определи ясно ключовите въпроси и не обвърза цели и средства достатъчно ефективно, за да се приспособят по-добре към новите задачи. В случай че ЕС поиска да засили своята роля като глобален актьор в сферата на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), това трябва да бъде подплатено концептуално. Ако обаче ЕС не конкретизира своите цели в този аспект, Турция не би могла да спомогне за реализирането на европейските интереси. Когато един колективен актьор иска да продължи да се интегрира в даден сектор, трябва да са налице общи гледни точки и представи за разрешаване на проблеми.

Европейската интеграция от самото си начало се люшка между двата процеса - задълбочаване и разширяване. Една от тайните на успеха на европейската интеграция е, че още от създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) принципният въпрос за крайната цел на интеграцията се избягва. Напоследък сред анализаторите се утвърждава мнението, че най-вероятният сценарий за развитието на ЕС е да остане на това равнище на интеграция - между Договора от Ница и конституцията. Това би могло да доведе до ренационализиране на дадени сфери на компетентност, както и до засилено сътрудничество вътре в съюза и извън него. На този фон доводите за пълноправното членство на Турция от гледна точка на сигурността са преди всичко дългосрочни и се свеждат до неминуемото засилване на мощта на ЕС в областта на политиката за сигурност и до преследването на общи стратегически интереси за стабилизиране на района на Близкия изток, превръщайки Турция в модел на процеса на модернизация за ислямските държави.

Докато съществуваше Западноевропейския съюз (ЗЕС) Турция като асоцииран член можеше да влияе върху взимането на решения, но в ЕПСО като вътрешносъюзен процес това е невъзможно. Едно привилегировано партньорство би помогнало на Турция да направи своя принос към ЕПСО, което обаче означава, че участващите в ЕПСО трети страни трябва да получат повече права. В крайна сметка присъединяването на Турция в ЕС трябва да има други достатъчно сериозни причини - политически, икономически, социални и цивилизационни - които да са изгодни и за двете страни.

Основните аргументи от гледна точка на политиката за сигурност в полза на приемането на Турция в ЕС, както и проблемите на държавата в същата област не представляват необходимото основание поради съображения за сигурност да се подкрепи пълноправното членство на Турция. По-скоро съществува опасност да се претовари развиващата се в момента европейска интеграция в сферата на ОВППС и ЕПСО и така да се отслаби съюзът като цяло. Последната иракска война показа, че сред държавите членки на ЕС има разногласия по отношение на политиката за сигурност. Присъединяването на Турция с множеството системно присъщи и поне средносрочно неразрешими конфликти би засилило различията във възгледите. В дългосрочен план ЕС вероятно ще развие манталитета, механизмите и инструментите, за да се превърне в по-ефективен международен актьор с по-голяма тежест в сферата на политиката за сигурност. Но разширяването на ЕС отвъд Босфора на този етап не би помогнало за това.

Под въпрос е също дали пълноправното членство на Турция по някакъв начин ще реши вътрешнополитическите ѝ проблеми и дали една държавна криза няма да предизвика криза и в ЕС. В такъв случай ЕС няма да бъде в състояние да реагира нито външнополитически, нито чрез инструменти на политиката за сигурност, като се има предвид как функционира засега ОВППС. Това важи още повече и в контекста на неяснотата около приемането и на европейската конституция, която трябваше да е основополагащ камък за дееспособността на разширения ЕС. В този смисъл, доколкото ЕС не би се претоварил, привилегированото партньорство носи предимства. Статутът "привилегирован партньор" засега обаче има само неясни теоретични измерения, затова е наложително той да бъде прецизиран с по-конкретни права и задължения. Защото дипломатическият или военният принос на Турция към ЕПСО/ОВППС едва ли би я задоволил, след като ще е изключена от участие във взимането на решения.

В контекста на тези предпоставки, които прогнозират едни трудни предприсъединителни преговори между Турция и ЕС, българската държава трябва да формулира и отстоява своите специфични интереси и изисквания като скорошен член на ЕС.

*Статията е публикувана в последния брой на изданието “Проблеми на сигурността и реформа на сектора за сигурност”