Европейците очакват Германия да продължи да бъде лидерът в ЕС

Ангела Меркел

Според нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), основан на резултатите от социологическо проучване в 12 държави-членки на ЕС, европейците гледат на Ангела Меркел като на сплотяваща личност и очакват Германия да продължи да бъде лидерът в Съюза.

От друга страна, самите германци са скептични за ролята си в Съюза, съобщаваг от българското представителство на ЕСВП. Въпреки че страната ни е извън еврозоната, сред българите се откроява силна подкрепа за германско лидерство в икономическата сфера и широко одобрение на факта, че председателят на Европейската комисия идва от Германия.

В доклада, озаглавен: "Отвъд меркелизма: Какво очакват европейците от Германия след изборите", авторите Пьотр Бурас и Яна Пулиерин твърдят, че политиците в Берлин ще трябва да променят отношенията си с ЕС, ако искат да запазят добрата репутация на страната и доверието в нея, натрупано през последните две десетилетия. Според тях новото правителство ще трябва да се справи с двете най-големи заплахи за ЕС през следващите години: нарушенията, свързани с върховенството на закона в ЕС, и геополитическата маргинализация на Съюза.

Проучването на ЕСВП установява, че дори след 15-годишното ѝ управление начело на Германия, Ангела Меркел все още се радва на подкрепата на европейците. При хипотетична ситуация за избор на президент на ЕС, 41 процента от тях биха предпочели да видят в тази роля Ангела Меркел, докато само 14 процента биха избрали Еманюел Макрон. Европейците се доверяват на Германия за защитата на интересите им по редица въпроси, включително икономическата и финансовата политика (36 процента), въпреки критиките към строгата финансовата програма на Меркел по време на дълговата криза в еврозоната и "schwarze null" ("черната нула") - правилото за балансиран бюджет без трупане на нов дълг. 35 процента от европейците биха се радвали Берлин да поеме водеща роля в защитата на демокрацията и правата на човека. На това мнение са дори и респондентите в Унгария (49 процента) и Полша (23 процента).

Данните показват разминаване между начина, по който европейците виждат Германия, и начина, по който Германия вижда себе си. Само когато става въпрос за защита на демокрацията и правата на човека, повече от една трета от германските респонденти смятат, че Берлин може успешно да защити интересите на ЕС. Един на всеки петима запитани в Германия заявява, че страната му е неспособна да ръководи политиката на Съюза по който и да е от въпросите в проучването.

Доверието в способността на Берлин да е потенциален лидер в геополитиката обаче е значително ниско в цяла Европа. Само един на всеки петима смята, че Германия може да ръководи Съюза в отношенията му с Русия, а още по-малко (17 процента) са тези, които смятат, че Берлин може да защитава интересите на ЕС спрямо Китай. Само една четвърт (25 процента) от респондентите биха се доверили на Германия да управлява отношенията на Брюксел с Вашингтон.

Значителни разлики обаче съществуват в данните от 12-те изследвани държави. От всички европейски страни България има най-малко доверие в германското лидерство в отношенията на ЕС с Китай (7 процента разчитат на Германия) и със САЩ (11 процента). Тези данни показват, че Ангела Меркел е успяла да затвърди позицията на Германия като голяма европейска сила, но фундаменталните принципи на нейното управление - неутралитет и търсене на консенсус в политиката, няма да са достатъчни, за да се запази единството в ЕС през следващите години.

Основни заключения от социологическото проучване на ЕСВП са: Европейците все още имат вяра в Ангела Меркел и визията ѝ за Европа. При хипотетично запитване за кого биха гласували за този пост при избор между Ангела Меркел и Еманюел Макрон, множеството граждани в повечето страни биха подкрепили Меркел - Холандия (58 процента), Испания (57 процента), Португалия (52 процента). В България тя също е предпочитаният кандидат (31 процента). Резултатът в полза на Меркел в България обаче е под средния резултат за всички държави от проучването (40 процента). В България най-голям брой от респондентите споделят, че не биха гласували на такива избори или че не знаят как биха гласували (56 процента).

Същевременно българите намират за нещо добро оглавяването на Европейската комисия от германец (37 процента от респондентите споделят това мнение, което поставя България единствено след Испания (38 процента).

Повече европейци вярват, че ако Меркел не беше канцлер на Германия, в света би имало повече конфликти. Това мнение е най-силно изразено сред запитаните в Испания (33 процента), Холандия (30 процента) и Португалия (28 процента). Повечето българи смятат, че управлението на Меркел не се е отразило върху глобалните конфликти (44 процента, наравно с Италия, вторият най-висок процент за Европа след Унгария с 56 процента).

Въпреки спазването на строга икономическа програма по време на дълговата криза в еврозоната, в ЕС съществува значителна подкрепа за германското лидерство в икономиката. Тя е най-силно изразена в Унгария (50 процента), въпреки че страната не е член на еврозоната, както и в Испания, където малко под половината са на това мнение (45 процента). Холандия, член на групата на т. нар. "пестеливи" страни в ЕС, следва с 43 процента. Подкрепата за Германия по този въпрос е най-ниска в Италия, с 24 процента. Българите силно подкрепят (44 процента) Германия като лидер по икономическите и финансовите въпроси.

Когато става въпрос за геополитика обаче доверието в Берлин е ограничено. Ниска е подкрепата за германско лидерство в отношенията на ЕС с Китай (17 процента), Русия (20 процента) и САЩ (25 процента). На тази идея най-скептично гледат запитаните във Франция, Полша, Италия и България.

От всички анкетирани страни самите германци са най-песимистично настроени към бъдещето на страната си (наравно с австрийците, които също споделят това виждане). Само 24 процента от анкетираните вярват, че Германия се намира в "златната си ера" сега или че тя ѝ предстои. Донякъде това виждане споделят и другите европейци - повече от една трета са съгласни, че звездата на Германия залязва. 34 процента от анкетираните европейци казват, че "златната ера" на Германия е отминала, а само 10 процента - че тя ѝ предстои.

България е втората най-оптимистично настроена страна след Унгария - 18 процента от българите са на мнението, че "златната ера" на Германия тепърва предстои.

Малцина се боят от пробуждане на национализма в Германия. Едва 19 процента от германците виждат такъв риск, при 27 процента в другите анкетирани страни. 36 процента от германците предвиждат, че управляващите все повече ще се ориентират към подпомагане на другите европейци.

Българите са раздвоени между два сценария за германското развитие през следващото десетилетие. 22 процента от българите вярват, че Германия ще се обърне към национализма, 20 процента - че страната ще се обърне към Европа, а 21 процента - че няма да поеме по нито един от тези два пътя.

Авторите на доклада твърдят, че новото ръководство на Германия ще трябва да преосмисли външната си политика - да премине отвъд меркелизма, за да оправдае очакванията на гражданите и да защити европейския ред. Авторите посочват "геополитическото маргинализиране" на Европейския съюз като заплаха пред "меркелизма". Дните, в които Европа можеше да разчита на САЩ за лидерство и защита, са в миналото. Според Пулиерин и Бурас, Германия има ключова роля в защитата на европейските принципи и интереси и трябва да използва икономическото и политическото си влияние, за да работи съвместно с Байдън за трансатлантически подход към Китай. Част от завета на Меркел е, че "немската сила може да бъде използвана за европейските интереси". Сега Берлин трябва да намери начин да използва тази сила и в бъдеще.

Пулиерин и Бурас призовават Берлин да заеме принципна позиция по европейските ценности и да развие стратегия как да ги защитава на глобалната сцена. Това според тях ще бъде "най-добрият начин наследството на Меркел да надживее меркелизма". "Основното предизвикателство пред този, който спечели предстоящите избори, ще бъде да убеди германците, че е необходима сериозна промяна в отношенията на Германия с ЕС. За наследника на Меркел може да се окаже изкушаващ подходът, който стана определящ за много от политиките на ЕС в ерата на Меркел - подход, според който преди всичко стои кохезията в ЕС. Но на прага на международни кризи и вътрешни притеснения относно ролята на Германия в ЕС, стратегията "още от същото" навярно няма да бъде успешна.

За да задържи статута си на двигател на политиките в ЕС, Германия ще трябва да се изправи пред важните за германските граждани проблеми и да предостави на европейските си партньори ясни идеи как ЕС може да е конкурентен в един разединен свят. Наследниците на Меркел ще трябва да демонстрират защо един пост-атлантически подход към външната политика е ключов в момента. Същевременно те ще трябва да убедят германските гласоподаватели колко важна е немската лидерска позиция в Съюза. Германските лидери не могат да си позволят да останат неутрални или да запазят статуквото." споделя Яна Пулиерин.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа