Европосланици развалиха настроението на ВСС с въпроса за роднинските назначения

Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) са дали доста общи отговори на въпросите на 19 посланици от Европейския съюз, които в първата по рода си среща със съвета са питали за роднинските назначения в съдебната система, поръчковите убийства, организираната престъпност и корупцията.

По думите на говорителя на ВСС проф. Александър Воденичаров, отговорът на главния прокурор Никола Филчев е съдържал анализ за генезиса на организираната престъпност и причините за възникването ѝ, освен това очертал конкретните мерки, които са предприети. Той отказа да разкрие представените конкретни мерки, но заяви, че Филчев е споменал “случаите за митничарите”.

Шефът на НСлС Ангел Александров заяви, че в понеделник ще представи цялостен доклад пред премиера Станишев за генезиса на организираната престъпност и конкретните мерки за борба с нея.

След края на срещата Никола Филчев отказа коментар.

Висши магистрати, присъствали на разговора, заявиха, че се е стигнало до конфузна ситуация, когато посланиците са поискали обяснение за причината за статия във в. “Дневник” под заглавие “Роднина, съдия, роднина, прокурор”, посветена на родниниските назначения в съдебната власт. Членовете на ВСС се оправдали, че не са чели публикацията.

Първият секретар на мисията на ЕС в България Фернандо Понс Канто е отправил конкретно питане какви са критериите за назначаване на съдии, прокурори и следователи.

“България трябва да създаде ясни и конкретни критерии за повишенията и назначенията в своята съдебна система, както е във всички страни на ЕС. Те трябва да се основават на ясни критерии, ние не сме обсъдили конкретни случаи, но можете да сте сигурни, че ще наблюдаваме този процес много от близо”, заяви след срещата Фернандо Понс Канто.

“Нито ние ги критикувахме, нито те нас”, отговори Воденичаров на въпрос дали е имало критики към работата на ВСС.

В отговор на питането за прозрачността и критериите за назначенията в съдебната система членовете на ВСС обяснили, че внасящият предложение трябва даде оценка на работата на съдията и досие за решени или отложени дела през последните 3 години.

“Отговорихме им, че ВСС е един хетерогенен орган и че част от проблемите му съществуват именно заради различните интереси, които защитават неговите членове. Знаете, че в съвета са излъчени хора от различни правни области и всеки гледа да защитава интересите на хората, които са го излъчили там”, обясни шефът на Софийски апелативен съд и член на ВСС Евгени Стайков.

По думите му като цяло правилата за назначение се спазват, но те не са най-добрите възможни.

“Ние самите не харесваме тези правила и именно заради това сме ги приели като временни”, заяви още Стайков.

Той цитира статистика, според която през последните две години ВСС в този състав е взал 2 470 кадрови решения като много малка част са спорни. Според него в огромния си процент решенията са срещнали одобрението на съдийската колегия.

В същото време на предшестващото срещата заседание на ВСС не бе обсъден въпросът с протестното писмо на колегията на Софийски районен съд (СРС) по повод поредния случай на роднинско назначение. Кънкретният случай е решението на ВСС от миналата сряда да повиши сина на своя колега Александър Воденичаров за съдия в градския съд, въпреки че има само една година стаж в СРС, където пък е бил назначен без конкурс.

Не знам защо писмото не бе объсдено, то бе приложено към папката с документи за заседанието, но не е влязло в дневния ред, се опита да обясни Стайков. Той припомни, че дневният ред се изготвя от министъра на правосъдието, а допълнителните предложения се внасят от шефовете на комисии.

Самият проф. Александър Воденичаров заяви, че не е виждал писмото, макар че то е публикувано и във вестниците.

“Няма го приложено в папката, ако искате елате да видите”, прикани той журналистите.

В същото време Висшият съдебен съвет реши да отложи решението за повишаване на трима съдии от Софийския районен съд в Софийския градски съд с мотива, че трябва да се вземе “принципно решение”. Впоследствие Евгени Стайков обясни, че причината за отлагането е от чисто технологично естество, тъй като в момента нямало свободни места в градския съд.

На заседанието бе предложено и да се отмени решение на ВСС от 30 ноември за повишението на окръжния прокурор във Варна Нестор Несторов в прокурор от Върховна апелативна прокуратура. То бе отправено от зам.-главния прокурор Митьо Марков, който внесе предложението за повишението на Несторов на предното заседание.

Мотивите за отмяна на решението бяха, че прокурорът е с течащо 6 -годишно наказание да изпълнява функцията на редови окръжен прокурор. Несторов не казал на председателя на атестационната комисия – зам-главния прокурор Христо Манчев, че е с продължаващо наказание и по този начин я е подвел, стана ясно по време на обсъждането в ВСС.

Предложението за отмяна на решението обаче бе отхвърлено с 11 гласа “за”, 8 “против” и 3 “въздържал се”.

“Установи се, че не му е изтекло наказанието. Не знаехме, че е наказан”, заяви Филчев в коментар.

До един месец се очаква парламентът да приеме промени в Закона за съдебната власт, внесени от правосъдния министър Георги Петканов, които ще върнат отпадналото изискване назначенията в съдебната власт да се правят чрез конкурс.

“ В ЕС няма единна система на атестиране. Въпросът за назначенията стои не само пред този ВСС, той седи пред всички съдебни съвети от началото на реформите. В последно време чувам, че, видите ли, предните ВСС-та са били някакви ангели и ние сме лоши. От първия ден казвам, че съм “за” конкурсното начало на всяко ниво. Независимо дали става дума за младши съдия или върховен, това е принципът във всички нормални европейски страни. С това не искам да кажа, че този съдебен съвет е толкова невинен”, заяви след срещата председателят на Върховния адмистративен съд Константин Пенчев. Той добави, че защитава принципа на конкурсното начало.