Европроекти използвани за източване на държавни средства

Една година след присъединяването на България към Европейския съюз управлението на средствата, които Съюзът отпуска за наваксване на изоставането на страната, не изглежда розово. Това са най-общо наблюденията на Българска стопанска камара (БСК) за усвояване на безвъзмездно предоставените средства на България от предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и част от оперативните програми.

По данни на БСК по предприсъединителната програма ФАР, която първа започна да се прилага в България, реалното усвояване на парите по отделните годишни финансови споразумения започва средно с две години закъснение, а и парите не се усвояват напълно.

Като пример бе посочен ФАР "Финансов меморандум 2004" от който по проекти са договорени общо 86.16 процента от средствата, но от тях са разплатени едва 68.52 процента. Общият бюджет на ФАР 2004 заедно с българското съфинансиране е малко над 260. 6 млн. евро, а от тях са разплатени едва 157.750 млн. евро, поясниха от БСК.

На 29 февруари от Министерството на финансите признаха, че Европейската комисия (ЕК) е препоръчала да се спрат всички плащания по предприсъединителната програма. Като причина за искането Брюксел посочва лошо управление и занижен контрол при управлението на проектите от Централното звено на програмата в Министерството на финансите и от Изпълнителната агенция по ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Преди да замрази парите по ФАР, ЕК препоръча на българското правителство да се въздържа от плащания по пътните проекти, финансирани от предприсъединителната програма ИСПА и от ОП "Транспорт". Веднага след спирането на плащанията по програма ФАР, премиерът Сергей Станишев заяви, че не става въпрос за корупционни действия или съмнения за подобни практики, регистрирани в фонд "Републиканска пътна инфраструктура", а за “дребни грешки и пропуски”.

От публикуваните в понеделник на официалната интернет страница на МРРБ справки за проектите, управлявани по два финансови меморандума на програма ФАР – 2004 и 2005, става ясна схемата, по която от години се източват бюджетни пари и по неясни правила попадат в ръцете на определени пътностроителни фирми.

Договорената сума за проекти на МРРБ по ФАР "Финансов меморандум 2004", посочен от БСК като пример за начина, по който у нас се усвояват европейските пари, е 113.37 процента от заложените предварително средства за тях.

Безвъзмездните пари, които ФАР предоставя за реализиране на проекти в няколко направления – основно по линията на трансграничното сътрудничество и конверсията на бившите военни бази - са в размер на 41.25 млн. евро. От МРРБ са били сключени договори за 92.87 на сто от предоставената сума или за 38.31 млн. евро. Българското съфинансиране на проектите по програмите, което по ФАР варира между 20 и 25 процента от предварително изчислената стойност на проектите, е в размер на 10.33 млн. евро. Регионалното ведомство е усвоило 195.23 процента от бюджетните пари, планирани за съфинансиране. Практически това означава, че държавата е отпуснала допълнително над предварително изчислената стойност за финансиране на проектите още 10.36 млн. евро.

Двойната сума за съфинансиране на проектите по предприсъединителната програма може да се обясни по няколко начина. Или сключването на договорите с конкретните изпълнители се е забавило толкова дълго във времето, че предпроектната стойност на обектите вече не е била актуална, или не е била правилно изчислена – т.е. пропуснати са били съзнателно или не някои дейности. Така са били сключвани допълнителни анекси към вече сключените договори, които се поемат винаги от държавата.

Подробното проучване на справката по ФАР 2004 показва, че допълнителните средства, които дава държавата, са основно за строителството на пътища по програмите за трансгранично сътрудничество. Офертите, с които фирмите печелят, са по-високи от предварително заложеното финансиране на обектите. Малко увеличение има и при договорите за строителство по двата договора от проекта за конверсията на бившите военни бази – Разград и Симитли. Увеличението на бюджетните средства за съфинансиране на базите е с 540 535 евро. За строител на базата в Разград е избрана българската фирма "Сиконко Билдинг", а за военната база в Симитли – българското дружество на немската компания "Хохтийф".

Почти половината от допълнителните бюджетни пари по ФАР 2004 – 6 360684.91 евро - са по програмата "Трансгранично сътрудничество България - Румъния" за рехабилитация на пътя Плевен – Никопол. Международният търг е спечелен от българската фирма "Пи Ес Ай" АД (PSI) – Стара Загора. Фирмата е от основните пътностроителни компании, основали "Трейс Груп Холдинг" АД. Финансовата оферта, с която българската компания печели търга в края на 2006 година, е 12 510 684.91 евро. Сумата, която дава ФАР е 4.6 млн.евро, а държавата съфинансира със 7 910 684.91 евро. Първоначално планираното съфинансиране на проекта от държавата обаче е 1 550 000.00 евро.

С 1 248 576.35 евро повече е дала държавата и за строителството на отсечка от Ново Село до магистрала "Марица" по европейски път (Е) 85. Избраният строител е джойнт вевчър между "Пътни строежи – Пловдив" АД и "Мострой" АД. Заложеното от държавата предварително съфинансиране на пътя в проекта е 2.6 млн. евро. За строителството на отсечката от Малко Търново до границата с Турция по път Е-87, спечелен от чешката строителна компания "REIMO", държавата е дала 1 845 934 евро повече от първоначално предвидените средства за съфинансиране, които са били в размер на 785 хил. евро. По останалите проекти от ФАР Финансов меморандум 2004 обаче повечето от парите не са усвоени напълно или изобщо не са договорени.

Според БСК е изключително тревожно усвояването на парите по другата предприсъединителна програма - ИСПА (Инструмент за структурни политики за предприсъединяване). Безвъзмездните европейски пари, които се отпускат, покриват до 75 на сто от общата стойност на проектите и много по-рядко - до 85 на сто.

От БСК поясняват, че към момента общият бюджет на програмата за България е почти 1.53 млрд. евро, от които 880 млн. евро са безвъзмездни средства, а 282 млн. евро е съфинансирането от бюджета. Договорената сума към момента е малко над 1.09 млрд. евро, което представлява 71 на сто от бюджета на програмата. Разплатените средства обаче са само 351 млн. евро (32%), поясняват от БСК.

Драматичното изоставяне в подготовката и договарянето на тръжните процедури по програма ИСПА, с която се финансират осно инфраструктурни обекти в областта на транспорта и околната среда, води до все по-реална опасност парите да се изгубят, смятат от работодателската организация. Според БСК 2008 година е критична в това отношение. Най-слаба е подготовката и изпълнението на проектите за строителството на градски пречиствателни станции, твърдят от камарата.

От БСК смятат, че за да не се повторят проблемите на предприсъединителните програми при проектите от оперативните програми, е необходимо да се спазва финансова дисциплина и изкарване "на светло” на фирмите, които печелят проектите. Редно е компаниите, бенефициенти по оперативните програми, да подлежат на контрол от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция, считат от стопанската камара.