Евроскептиците са готови да щурмуват Страсбург

Антиевропейските сили, които яхнаха вълната на разочарованието от масовата безработица и годините на мерки на строги икономии, ще изправят според прогнозите голям брой депутати в Страсбург. Въпреки че обещаха да създават проблеми, очаква се, че въздействието им ще се е главно на национално равнище.

* * *

Първи май във Франция обикновено е едно голямо и шумно празненство на левицата. Работниците излизат на митинги, за да защитят правата си с момина сълза в едната ръка, а в другата със сандвич с наденица от агнешко - изборът за закуска на демонстранта.

Но тази година в настъпление бе не работническото движение, което се мъчеше да мобилизира работниците, за да отидат на митингите в дъждовното време.

Най-активен бе крайнодесният Национален фронт (НФ), който използва ежегодното си шествие в чест на Жана д'Арк, за да призове французите да изпълнят "патриотичния" си дълг на предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП).

На фона на огромен плакат, на който пишеше "Не - на Брюксел, да - на Франция", лидерът на НФ Марин льо Пен обвини ЕС, че кастрира французите, правейки ги неспособни да решат икономическите си и социални проблеми.

"Франция вече не контролира нищо, не контролира бюджета си, валутата си, границите си. Време е да кажем стоп на ЕС", заяви Льо Пен пред хиляди ликуващи привърженици.

НФ иска Франция да се откаже от еврото и да произведе референдум за излизане от ЕС.

Това е призив, който среща подкрепа из ЕС в момент, когато 28-членният блок се готви да избере нов парламент за пръв път от глобалната финансова криза от 2008/2009 г. Яхвайки вълната на яростно разочарование от мерките за строги икономии, масовата безработица и европейската интеграция, евроскептичните и националистически партии се очаква да се представят много силно.

Във Франция НФ и десноцентристкият Съюз за народно движение са с много близки позиции от около 24 процента - доста пред управляващата социалистическата партия.

В Дания антиимигрантската Датска народна партия води с около 27 процента; Партията на свободата на холандския политик бунтар Герт Вилдерс също се очаква да спечели; а Австрийската пария на свободата (АПС) получава в социологическите проучвания около 20 процента.

Като прибавим и евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (ПНОК), фаворита във Великобритания, и един куп по-малки движения от континента, се оказва, че на 25 май поне четвърт от всичките 751 места може да бъдат заети от антиевропейски депутати.

Перспективата за инвазия на популисти, които искат националните правителства да си върнат някои правомощия, дадени на ЕС, буди тревога както в Брюксел, така и в националните столици.

Изборите ще се произведат в навечерието на 70-годишнината от десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г., който доведе до освобождаването на Западна Европа от нацистко управление.
Смята се, че на европейската интеграция е заслугата за запазването на мира и до ден днешен. Но все повече и повече избиратели са на мнение, че размиването на националните граници вече е прекалено и че крайният резултат е страдание, а не стабилност.

Имиграцията продължава да е една от темите, които най-много стимулират еврофобите, съвпадайки в страни като Холандия, Белгия и Франция с растящата враждебност към мюсюлманите.

Вилдерс предизвика полемика наскоро, без да навреди на подкрепата си, като поведе свои привърженици на партиен митинг с антимарокански възгласи.

В Австрия действащият депутат от ЕП Андреас Мьолцер бе принуден да се оттегли от първото място в листата на АПС, след като предупреди, че ЕС може да се превърне в "негърски конгломерат".

Въпреки че много евроскептични партии се оплакват от конкуренцията за работни места в лицето на имигрантите, особено от Източна Европа, не всички подкрепят твърдолинейната позиция на холандската Партия на свободата, Австрийската партия на свободата и Националния фронт.

Лидерът на ПНОК Найджъл Фараж наскоро отклони предложение на НФ за съюз, заявявайки, че има усещането, че тази партия все още е опетнена от антисемитизъм - твърдения, които Льо Пен остро разкритикува като "клеветнически".

Самият националистически лагер никак не е еднороден. Холандската Партия на свободата и НФ се държат на разстояние от гръцката ултранационалистическа "Златна зора" и "радикалнационалистическата" унгарска партия Йоббик.

Същевременно враждебността към ЕС се изразява по различни начини, вариращи в най-меката си форма от отказ от мерки на строги икономии през противопоставяне на еврото - средната позиция - до предложения на партии да извадят страните си от ЕС.

На такава пъстра група може да ѝ е трудно да бъде чута в ЕП, който е доминиран от десноцентристката Европейска народна партия и групата на левоцентристкия Прогресивния алианс на социалистите и демократите, като и едните, и другите са ревностни проевропейци.

Според анализатори истинската сила на евроскептиците е в способността им да влияят на обществения дебат на национално равнище.

Обещанието на британския премиер Дейвид Камерън да се произведе референдум за излизане от ЕС бе широко възприет като опит да се обуздае възхода на ПНОК.

Във Франция крило в партията на бившия президент Никола Саркози Съюз за народно движение, която е "преследвана по петите" от НФ, призовава за драстично намален вариант на ЕС от шест "основни страни" - Франция, Германия, Италия, Испания, Белгия и Холандия.

Рискът от такива закъснели обръщания към евроскептицизма е, че избирателите може просто да решат, че "предпочитат оригинала, а не копието", както веднъж предупреди основателят на НФ Жан-Мари льо Пен.

По БТА