"Файненшъл таймс": "България не би могла да бъде по-добре, благодаря, че попитахте"

"България не би могла да бъде по-добре, благодаря, че попитахте", пише в блога на "Файненшъл таймс", като се коментират събитията в българския банков сектор и политика.

Изданието припомня накратко развитието на ситуацията през последните дни - кризисните преговори между политическите лидери вчера, проблемите около Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка през изминалата седмица.

Европейската комисия пък одобри кредитна линия от 3,3 млрд. лева (1,7 млрд. евро) в помощ на затруднените банки. Това вероятно е най-добрият възможен момент да започне търговията с новите български еврооблигации, посочва авторът, припомняйки "добре приетата емисия" от миналата седмица.

Предишната емисия облигации на България бе преди година. Новите дългови книжа днес се търгуваха при лихва 3,1 процента, отбелязва изданието, допълвайки, че "за да се изплашат инвеститорите на този пазар, са необходими нещо повече от финансова и политическа нестабилност".

Изданието цитира също така анализ на японската финансова институция Номура (Nomura) от петък.

С дял на брутните кредити спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) от 72.9 процента и над 70 процента от активите чуждестранна собственост, българската банкова система е малко по-малка от средното, но структурата ѝ е подобна на тази в голяма част от региона. Последно бе съобщено, че делът на необслужваните кредити е 17.1 процента, но според БНБ сега може да се е повишил до 18 процента.

Резервите за "лоши" кредитиобаче са умерени на ниво около 49 процента от проблемните кредити. След съпоставяне на всички тези цифри, текущия нетен недостиг, който правителството може би ще трябва да покрие, ако проблемът се разрасне още повече, е около 6.3 процента от БВП или 2.6 млрд. евро, според анализаторите на Номура.

На пръв поглед България изглежда е в добро кредитно положение, според чистите цифри. Бюджетният дефицит тази година е около 2 процента от БВП и през идната година ще се понижи до 1.1 процента, задлъжнялостта е около 22 процента от БВП тази година след 18.6 процента през предходната, инфлацията е ниска и макроикономическата картина няма да се промени особено много, отбелязват експертите.

Истинският проблем в България е, че продължителните протестни действия и изборите, които нямаха решителен резултат, на практика доведоха до неуспешно, технократско правителство, което вероятно може да направи малко от политическа гледна точка, за да помогне за разрешаване на ситуацията.

Следователно БНБ е единственият играч на полето, като това положение вероятно ще се задържи до изборите на 5 октомври. По този начин дестабилизиращите сили все още имат известно време, за да причиняват проблеми, отбелязва изданието.

Опасения обаче идват от евентуалната реакция на банковата система, която до голяма степен е чуждестранна собственост, както и на местните вложители.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?