Филчев олицетворява статуквото в прокуратурата и оставката му е наложителна

Г-н Груйкин, вие участвате в обръщението на интелектуалци, учени и общественици с искане за оставката на главния прокурор Никола Филчев. Какъв беше конкретния повод за това обръщение?

Конкретни причини за тази подписка, за съжаление, изобилстваха през последните месеци. Печална известност получиха поредица от скандални действия, актове, изявления на представители на ръководството на българската прокуратура. Лично за мен и за голямата част от хората, подписали това обръщение, беше особено неприятно впечатлението, че единствено дипломатически представители - макар и на водещи западни партньори на България - изказаха по тези поводи драстични, макар и верни констатации за състоянието на българската прокуратура.

Липсваше обаче адекватна реакция на представителите на българското гражданско общество. И сегашната реакция на хора, които в по-голямата си част формално са далеч от тази проблематика - от научните среди и хора на изкуството, за мен е доста показателна и симптоматична за промяната на нагласата в българското общество. Явно все повече хора осъзнават че това, което се случи през последните месеци, не само злепоставя България в международен план, но се оказа и доста симптоматично за състоянието на държавността в страната ни, за състоянието на институциите, тъй като прокуратурата е една от най-важните институции в България.

За мен е особено показателен фактът, че основният въпрос, който ми се задава във връзка с тази подписка през последните дни, е "Не се ли страхувате?". Само този въпрос е достатъчно доказателство, че подобна реакция всъщност е била наложителна.

Откъде тръгна идеята за тази гражданска реакция?

Тя възникна доста преди отправените в публичното пространство критики от страна на американския посланик Джеймс Пардю, както и последвалата реакция на останалите европейски посланици. Всъщност, тези изказвания в известна степен промениха ситуацията.

Първоначалната идея беше да се инициира едно гражданско мероприятие - форум, на който да се систематизират случаите на най-драстични нарушения на закона и на принципите на правовата държава от страна на българската прокуратура и следствието. Имам предвид най-вече систематичните злоупотреби на прокуратурата с правомощието ѝ за определяне на мерки за неотклонение, с правото ѝ да се самосезира или да се откаже да се сезира по определени случаи на извършени престъпления.

Визирам и сериозната политическа мотивираност в голямата част от действията на ръководителите на прокуратурата, както и политически по своята същност изявления от представители на прокуратурата.

Идеята беше всичко това да се систематизира на един форум, но изключителната динамика на събитията след изказването на посланик Пардю донякъде промени намеренията. И това обръщение е всъщност един отзвук от началната спонтанна реакция на интелектуалци и общественици.

Тази инициатива обаче не изключва възможността в края на януари наистина да се реализира този форум, на който да се систематизират най-драстичните нарушения на конституцията и законите.

От друга страна, това ще е началото на един постоянно действащ проект за граждански контрол върху прокуратурата, за осветляване на дейността ѝ, за предоставяне на информация от самата прокуратура за случаи със значим обществен интерес. Така обществото ще има една по-обективна, а не детерминирана от самата прокуратура, информация за същността на действията на тази институция.

Аз очаквам продължение на тази гражданска инициатива, защото се оказа , че контрол от страна на институциите няма. Единственото, което ни остава, е като граждани да окажем контрол върху тази институция, натоварена с най-голям властови ресурс от всички останали.

Срещу тази активна гражданска позиция обаче стои мълчанието на останалите институции и голяма част от политиците. Защо, според вас, държавниците премълчават действията на главния прокурор и неговите подчинени?

Ще коментирам само, че липсата на реакция спрямо подобно поведение на една от основните български институции, както и спрямо изявленията на главния прокурор Никола Филчев и неговите подчинени, е обидно за всички хора, които държат България да бъде правова държава с нормални европейски стандарти.

И все пак защо реагират така пасивно институциите, страхуват ли се от нещо?

Аз повече се страхувам да не се окаже, че през тези 15 години ние сме вървели към едно нищо. И че вместо България да се превърне в демократична страна, в която свободното изразяване на личното мнение е от основните достижения на промените, да се окаже, че само са имитирани промени - най-вече в икономическата сфера, а състоянието на обществото всъщност да не е мръднало в позитивна посока.

Страхувам се именно от това, а не толкова от репресии, на които за съжаление сме свидетели ежедневно. Не е случайно, че водещи медии се държат по много послушен начин и не отразяват събития, насочени срещу статуквото на прокуратурата. Тази нерадостна констатация се вижда от един обикновен прочит на ежедневниците ни и това също мотивира хората, участвали в обръщението.

В този ред на мисли, каква точно реакция очаквате от институциите, към които се обръщате? Освен към Висшия съдебен съвет, Вие се обръщате и към президента, премиера и Народното събрание.

Не съм мислил специално за резултатите от тази гражданска инициатива. Повечето хора действаха спонтанно, а основната цел беше откровено да се каже това, което мислим, без непременно да свързваме нашата реакция с някакви ответни действия от страна на институциите. От гледна точка на действащото законодателство такава реакция не е наложителна и не може да се очаква.

Всички обаче сме длъжни да говорим това, което чувстваме и мислим, особено по въпроси и теми, които касаят цялото общество. Това е основното, което ни мотивира.

Оставката на г-н Филчев е по-скоро едно от действията, които биха довели до промяна в ръководството на прокуратурата и в статуквото на съдебната система, което ще отвори възможността и за по-нататъшните промени. Това обаче е процес, а не само един акт, дори и толкова радикален като оставката на ръководителя на институцията. Нещата не могат да се променят толкова бързо.

Като олицетворение на статуквото, обаче смятам, че оставката на Филчев е една наложителна и задължителна мярка. Още повече, че се натрупаха доста негативи във външнополитически план и реномето на България пострада силно от непремерените действия на конкретни лица.