Филчев си намери оправдание, за да не се отчита

Главният прокурор Никола Филчев поиска да се отчита всяка година пред президента, парламента и Министерския съвет и това да бъде записано в Закона да съдебната власт.

В писмо, изпратено днес до шефа на НС Огнян Герджиков, премиера Симеон Сакскобургготски и правосъдния министър Антон Станков, Филчев предлага да се запише нова разпоредба в закона.

Текстът гласи: "Всяка година Народното събрание, президентът и Министерският съвет на Република България получават и обсъждат доклада на главния прокурор за дейността на прокуратурата по спазване на законността, и определят приоритетите в борбата срещу престъпността", съобщиха от пресслужбата на Върховната касационна прокуратура.

Филчев изпрати предложението си за отчетност два дни след като бе огласена идея на магистрати при предстоящите промени в съдебния закон да залегне и децентрализацията на прокуратурата. Според закона сега прокуратурата е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на обвинител №1.

Идеята е тя да се раздели на самостоятелни юридически лица, а главният прокурор да упражнява методически контрол, съобщи в. "Сега" преди два дни.

Конструкцията е сбъркана, посочи неотдавна и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който обясни липсата на единство в борбата на институциите срещу престъпността с факта, че никой не е началник на главния прокурор.

Щом чу, че ще го превърнат само в методически надзорник на прокурорите, Филчев тутакси се сети за варианта, който лансира още преди половин година. Още тогава обаче юристи коментираха, че каквито и отчети да се предвидят, без промени в структурата на съдебната власт, контролът над главния прокурор и подчинените му магистрати е невъзможен. А това, че сега съдебният закон не предвижда подобни отчети, е само търсене на оправдание за непрозрачността на прокуратурата, коментираха юристи.

Това предложение по принцип е великолепно, коментира идеята на Филчев зам.министърът на правосъдието Севдалин Божиков пред Mediaool.bg.

Той обаче припомни, че близка до тази възможност е предвидена и в сега действащия закон за съдебната власт. Според последните промени в него от м.г. Висшият съдебен съвет (ВСС) може за изисква информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби и "да разглежда и публикува, включително и в Интернет, годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, обобщен от министъра на правосъдието въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни".

Филчев, а също и подчинените му прокурори, на няколко пъти обаче отказват да предоставят информация, поискана им от ВСС. Последният подобен случай е с делото срещу Бриго Аспарухов за унищоженото досие на приятеля му Атанас Тилев, агент на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност. В този случай се появиха сериозни съмнения, че прокуратурата незаконно е прекратила делото, по което има обвинителен акт срещу бившия шеф на разузнаването и само съдът би могъл по закон да го прекрати.

Самият Филчев даде да се разбере, че съдиите няма да видят делото, ако се окажело, че нямат разрешителни за работа с класифицирана информация, с удоволствие би им дал преписката. От решението на ВСС изминаха близо двайсетина дни и в съвета още не са получили информация от прокуратурата.

Според Божиков предложението на главния прокурор, е част и от общото задължение, което сега съществува за ВСС.

В писмото си до институциите Филчев сам пише, че "прокуратурата трябва да се отчита пред обществото и да извършва своята дейност в условията на прозрачност". Той припомня, че "по силата на закона днес всички действия и актове на прокурора, в това число и на главния прокурор, се контролират от съда. Всички кадрови и финансови въпроси на прокуратурата се решават от Висшия съдебен съвет".

Поправките в съдебния закон ще са приети до края на годината

Поправките в съдебния закон трябва да бъдат приети до края на годината, а да бъдат внесени в парламента до средата на ноември, съобщи още Божиков. Те ще трябва да осигурят приложението на практика на конституционните поправки, свързани с несменяемостта, мандатността и въведения функционален имунитет за магистратите.

Божиков каза също, че в министерството не е постъпвал проект за децентрализация на прокуратурата.

Миналата седмица екип от министерството, който работи върху проекта, се е срещнал с магистрати във всички апелативни райони.

Обсъждани били мандатността и дисциплинарните наказания на магистратите, които ще се конкретизират в закона. Не коментирахме конкретни предложения, а обсъждахме принципа, каза Божиков.

Според поправките в закона, които сега ще бъдат приети, провиненията и съответно наказанията ще се разделят на леки и тежки. Идеята е по-леките санкции, които са за по-леки провинения да се налагат от преките ръководители, а тежките от ВСС. Това е изцяло нова процедура, обясни Божиков.