Финансовите възможности на Чехия определиха каква ще е модернизацията на нейните ВВС

Г-н Фиценец, когато Чехия стана член на НАТО, тя трябваше да приведе техниката на военновъздушните си сили съобразно с изискванията на Алианса. С какво разполагаха чешките ВВС и каква стратегия избрахте за тяхната модернизация?

Ние изготвихме и развихме нашата стратегия за модернизацията на въоръжените сили още преди да станем членове на НАТО. При разделянето на Чехия и Словакия наследихме цялото руско оборудване, което имахме на въоръжение във военно-въздушните сили (ВВС) – 10 изтребители  МиГ-29, 24 машини МиГ-23 и 35 самолета МиГ-21. Скоро след това, поради проблемите, които имахме с поддръжката на МиГ-29, решихме да купим нови западни изтребители. Единият аргумент за това беше политически – искахме да покажем, че нашата ориентация е прозападна и че не зависим по никакъв начин от Русия. Вторият аргумент беше технологичен – при поддръжката на съществуващите машини винаги имахме проблем с резервните части, а и самата експлоатация и поддръжка излизаха много скъпо.

В средата на 1996 г. нашето правителство реши да пристъпим към модернизация на ВВС, като закупим нови изтребители. През 1999 г., когато Чехия стана член на НАТО, ние вече бяхме започнали да работим по тази стратегия. Тогава вече течеше оценката на ВВС какъв да бъде свръхзвуковият изтребител на бъдещето.

Не предвиждахте ли модернизация на съществуващата техника?

Да, обмисляше се модернизацията на МиГ-21. Що се отнася до МиГ-23, това щеше да се окаже непосилна задача, дори тя да се извършеше в Германия или в Русия, защото щеше да е извънредно скъпо.

Кои бяха кандидатите за доставка на нова техника?

Това бяха 5 компании – “Локхийд Мартин“ с F-16, тогавашният “Макдоналд Дъглас“ (днешният “Боинг“) с F-18, “Дасо” с “Мираж 2000-5“, ЕАДС с “Юрофайтър“ и СААБ с “Грипен“.

Всъщност ние проведохме два търга за модернизацията. Първият беше с тези пет компании през 2001 г. Тогава четири компании оттеглиха офертите си. Причината за това, според мен бе, че не бяха доволни от изискванията, които чешкото правителство бе поставило пред кандидатите – цената да е в чешката валута (крони), да бъде според местното законодателство и да осигурят подходяща офсетна програма. Така в търга остана само СААБ в консорциум с BAE Systems с изтребителя “Грипен“.

Дойдоха наводненията през 2002 г. и договорът не бе подписан, защото трябваше да се насочат средства в друга посока. Така се стигна до втория търг.

Как протичаха процедурите? В България основните спорове са, че процедурите за модернизацията на Българската армия не са достатъчно прозрачни.

Мога да гарантирам, че както и при първия търг, така и при втория нещата бяха съобразени със законите и абсолютно прозрачни. На всички участници бяха изпратени абсолютно еднакви писма с покана да подадат своите оферти. Когато провеждахме срещите, канехме и петте компании. И когато някоя от тях имаше въпрос, задаваше го в писмена форма и всички знаеха какъв е отговорът. Така че не можеше да има съмнение за непрозрачност. Ние бяхме убедени, че е напълно прозрачна цялата процедура – и първата, и втората – и ако някой от другата страна е казал, че има непрозрачност, това е просто защото не е могъл да покрие някои от изискванията.

Политически или технически беше изборът на изтребителите “Грипен“?

Единственото политическо изискване беше да се сдобием със свръхзвуков изтребител от западен тип. Що се отнася до военнотехническата и икономическата част, ние изготвихме изискванията и метода на оценка още преди да се обърнем към компаниите с писма. Така че още преди да участват, те знаеха точно по какви критерии ще бъде оценяван изтребителят, който предлагат. И едно от основните условия беше финансовото ограничение. Оценявали сме близо 200 параметъра за всеки самолет, но по-голяма тежест имаше финансовата част на поръчката. Когато оценихме финансово всички оферти, се спряхме на “Грипен“ на втория търг.

Важно е да отбележа, че при обявяването на втория търг се обърнахме не към конкретни компании, а към пет конкретни държави да ни предложат решение на нашата задача.

Тоест, потърсихте отвън политическо решение за модернизацията?

Може и така да се каже, но ние все пак решихме, че е по-добре да подадем молби до военните министерства на съответните държави, защото знаехме, че отделните компании не могат да се вместят в нашите финансови ограничения.

Тогава сделката бе сключена на политическа цена, така ли?

Не бих казал, че е на политическа цена. Ние получихме оферти от държавите, към които се обърнахме, за самолети от наличностите в техните ВВС, за да се вместим в нашите бюджетни изисквания. Затова получихме оферти за използвани машини. И единствено Швеция ни предложи нови самолети, а не използвани, за парите, които ние можехме да дадем. И ние ги предпочетохме, защото новите самолети винаги имат по-добри показатели от използваните.

Каква бе цената на сделката?

Платихме по-малко от 20 млрд. чешки крони (към онзи момент близо 800 млн. евро) за 14 изтребителя за 10-годишно използване с пълна логистична поддръжка за този срок и обучение на пилотите и техниците.

Досегашната практика около модернизацията на армията у нас показва, че като че ли правителството и военните имат различни мнения по въпроса каква техника ни е необходима.

Винаги е така. Много е важно да има ясни политически указания, които да дойдат от правителството.

При вас, когато вървяха процедурите, вероятно е имало различен лобистки натиск?

Винаги има. Той течеше в медиите. Имаше много статии във вестниците, особено когато избрахме победителя. Не искам да обвинявам никого – особено журналистите, за тяхната пристрастност към една или друга компания или към един или друг тип самолет. Но имаше много дискусии в медиите дали сме закупили точния самолет и дали сме взели правилното решение. Нашата задача беше да обясним на хората, че сме взели най-доброто решение, което беше възможно.

Какво друго предстои да се направи в чешките ВВС като модернизация на хеликоптери, транспортни самолети, друга техника?

Трябва да подменим правителствените самолети, които са към ВВС. Трябва да се закупят и ракети “Земя-въздух”.

Последното изискване на НАТО ли е?

Повече или по-малко е наше изискване.

Как Чехия реши кои са приоритетните проекти за модернизацията на армията?

Много е сходно с начина, по който подхождат останалите страни, членки на НАТО. Първото е системата за командване и контрол, второто е обучението на кадрите, включително езиковото, третото е техническото оборудване. В частта за техническото оборудване, що се отнася до ВВС, приоритет бе закупуването на нови изтребители. И това бе така, защото имахме нужда от свръхзвукови самолети, които да охраняват нашето въздушно пространство. 

Откъде бяха взети пари за модернизацията?

От военния бюджет.

Какъв е бюджетът на военното министерство като процент от БВП?

Под 2% от БВП, мисля, че е към 1,8% с тенденция да се намалява. Зависи просто как се харчат тези пари. Що се отнася до финансирането на изтребителите, ние не сме ги платили наведнъж, а в продължение на 10 години.

В рамките на НАТО вече използвате ли тази техника?

Нашите самолети са част от интегрираната система на НАТО за охрана на въздушното пространство. Миналата седмица азербайджански пътнически самолет загуби ориентация и ние трябваше да го прихванем и ескортираме до източната част на Германия. Нашите самолети “Грипен“ започнахме да използваме като част от въздушната система за отбрана на НАТО от 1 юли т.г. И което е уникално в системата за придобиване на тези самолети, че ние подписахме контракта за тях само една година преди да влезем с тях в системата на НАТО – уникално кратък срок, за какъвто не съм чувал.

* Полк. Владимир Фиценец е директор на отдела за управление на проекти на ВВС в чешкото Министерство на отбраната. Той е бивш пилот на изтребители МиГ-21 и МиГ-29.