Финансово споразумение отваря ЕС за 10 нови страни през 2004 г.

Лидерите на Европейския съюз постигнаха в петък важно споразумение за финансиране на разширяването на съюза на изток, съобщава днес Ройтерс.

"Това е значителна стъпка към историческото решение за разширяването, което ще бъде взето на срещата на високо равнище в Копенхаген през декември", заяви на пресконференция след приключването на срещата на правителствените и държавните глави на страните от ЕС датският премиер Андерс Фог Расмусен.

Лидерите на 15-те официално потвърдиха, че Полша, Унгария, Чешката република, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта са готови да се присъединят към блока през 2004 г.

Ключовото споразумението бе постигнато на извънпротоколна среща между френския президент Жак Ширак и германския канцлер Шрьодер, които се разбраха земеделските субсидии да се запазят в сегашния си размер до 2006 г., а след това да не бъдат увеличавани с повече от 1 процент годишно да 2013 г. С това Париж успя да запази високите субсидии за френските селяни, а Германия получи уверения, че ще са намери друг начин за реализиране на икономии в бюджета на ЕС.

Спразумението, както съобщиха кореспондентите на големите европейски ежедневници още в петък, е постигнато обаче за сметка на Великобритания, която ще трябва да се откаже от някои специални финансови облекчения, които ползва още от 80-те години. Шрьодер и Ширак се разбраха и за икономии в помощите за регионално развитие - мярка която според наблюдателите ще засегне най-много Испания.

Според датския премиер френско-германското споразумение за ограничаване на разходите на ЕС в областта на земеделието ще означава "реално намаляване на разходите", тъй като предвиденота увеличение от 1 процент е по-малко от очакваната инфлация.

Въпреки оптимистичните изказвания на официалните лица, Ройтерс отбелязва, че днес през по-голямата част от деня френската и германската страна като че ли не са могли да се споразумеят какво точно са решили на двустранните разговори преди срещата на високо равнище. Според споразумението селските стопани в новите страни-членки ще започнат да получават преки субсидии от деня на влизането си в съюза в размер на 25 процента от тези на сегашните челенове, като те ще се увеличавт постепено.

Ще им бъде гарантирано също, че няма да са в по-лошо положение след като се присъединят отколкото преди, като при необходимост ще им бъдат изплащани компенсации.

Европейският съюз постигна съгласие да отпусне през първите три години 23 милиарда евро, за да се навакса икономическото изоставане на страните-кандидатки. Одобрената сума е по-малка от предложените от Европейската комисия 25,5 милиарда евро, но по-голяма от исканата от Германия, която е с най-големия нетен принос в бюджета на ЕС.

Великобритания заедно с Холандия, Швеция и Германия, които са основините платци в бюджета на ЕС, настояват постепенно да бъдат спрени преките субсидии за селските стопани, тъй като те се явяват награда за свръхпроизводство и пречка за развиващите се страни да излязат на пазара. От другата страна на финасовата барикада са Франция и останалите южни държави, които са основните ползватели на селскостопанските субсидии. Сред сраните-кандидатки, които очакват членство през 2004 г., най-недоволни от диференцирането на селскостопанските субсидии е Полша, която има най-голям селскостопански сектор.

Ройтерс коментира по повод гермаско-френската антанта за земеделските субсидии, че Ширак се наслаждава на победата си, тъй като споразумението на практика запазва за още едно десетилетие високото ниво на Общата селскостопанска политика /ОСП/, която поглъща почти половината от годишния бюджет на Евросъюза от 95 милиарда евро.

Споразумението обаче веднага беше поставено под въпрос от британския премиер Тони Блеър, които зае предизвикателна позиция, като отправи нападки срещу субсидирането в областта на земеделието и заяви, че промяната е неминуема. "Светът се движи само в една посока - тази на либерализацията", посочи Блеър.

Размяната на реплика между него и френския президент в петък явно е била много остра и Файнаншъл таймс цитира Ширак, който апострофирал Блеър със забележката: "Много зле сте били възпитан, никой не ми е говорил така преди".

Днес говорител на Блеър се опита да омаловажи спречкването между двамата, като обясни че подобни неща се случват на европейски срещи, когато политиците защитават интересите на своите страни. Едва ли само Великобритания си служи с остри изказвания, добави говорителят и отбеляза, че отношенията между Блеър и Ширак остават все така добри.

Наблюдателите в Брюксел отбелязват, споразуменито по земеделските субсидии е вторият пробив тази седмица, свързан с амбициозния проект за разширяване на ЕС, след като Ирландия одобри на референдум миналата събота Договора от Ница. Друг аспект на договореността Ширак - Шрьодер е, че тя може да се превърне в предвестник на възраждането на оста Франция-Германия, която десетилетия наред бе двигател на европейската интеграция, но отсъстваше през последните години.

Независимо от облекчението на страните-кандидатки, че още едно препятствие по пътя им към Евросъюза е преодоляно, полският външен министър Влоджимеш Чимошевич предупреди, че последният етап от преговорите "няма да бъде лесен, приятен или удовлетворителен за когото и да било".

Като друг успех главният представител на Евросъюза за външната политика и сигурността Хавиер Солана обяви постигнатото от 15-те лидери споразумение да се сложи край на двегодишното противопоставяне между Гърция и Турция, което блокираше плановете за създаването на европейски сили за бързо реагиране.

Споразумението, което според Солана е приемливо за кандидатстващата за членство в ЕС Турция, ще гарантира на Евросъюза достъп до активите на НАТО и изготвянето на военни планове за справяне с кризисни ситуации, в които като цяло алиансът не е замесен.

Европейският съюз обсипа Турция с похвали за извършените от нея неотдавна реформи в областта на човешките права. Нарасна перспективата за предприемането на важна стъпка напред в отношенията със стратегически важния съюзник - Анкара, на срещата на високо равнище през декември. Но не бе посочена дата за започването на преговори с турската страна за присъединяване към съюза.

Лидерите на ЕС подкрепиха усилията на изоставащите България и Румъния да се присъединят към Евросъюза през 2007 г.

Срещата на върха на ЕС се сблъска и с проблема за конгреса на чеченците, който се откри днес в Копенхаген. Москва поиска в ултимативен тон от Дания конгресът да бъде забранен, но Дания отказа.

С цел избягване на по-голям дипломатически скандал Дания, която в ротационен председател на ЕС до края на тази година, предложи срещата Русия, ЕС да се прехвърли в Брюксел.