Финландия отново откри ядрената опция за енергетиката на Европа

Решението на Финландия да построи нова атомна електроцентрала бе приветствано от европейската индустрия, която се бори да излезе от затрудненото си положение, но бе хладно посрещнато от защитниците на околната среда, които смятаха, че са казали "не, благодаря" на ядрената енергия преди много години.

Парламентът в Хелзинки гласува в петък за построяването на първата атомна електроцентрала в Западна Европа през последните десет години.

Този ход я в ярък контраст с европейската тенденция за съкращаване на ядрената енергия и накара както про-ядрените, така и анти-ядрените лобита да се чудят дали политическият климат се е променил в полза на индустрията.

"Това е важен знак за други държави," каза Пиер де Рийк от Световната информационна служба за енергията /СИСЕ/, която води анти-ядрена кампания. "Много страни наблюдават внимателно това, което се случва във Финландия."

Швеция стана първата антиядрена страна в района, след като с референдум през 1980 г. се обяви за поетапното ѝ съкращаване. Неотдавна Германия и Белгия обещаха да избягват тази технология в бъдеще, а много други страни ясно заявиха, че няма да строят нови централи.

Чернобилската катастрофа през 1986 г. допринесе за настройване на общественото мнение срещу ядрената енергия, за която се твърди, че не е безопасна и произвежда много опасни отпадъчни продукти, които ще се разлагат в продължение на хиляда години.

Но фактът, че една скандинавска страна, обикновено смятана за "зелена", възнамерява да разшири ядрения си капацитет, поставя под съмнение едно почти непоклатимо политическо верую - че ядрената енергия е неприемлива.
"Мисля, че общественото мнение за ядрената енергия е достигнало повратна точка, защото все по-силно се съзнава, че светът ще се нуждае от големи количества чиста енергия през 21 век," заяви Джон Рич, генерален директор на Световната асоциация за ядрена енергия с централа в Лондон.

Рич не отдаде голямо значение на вота във Финландия спрямо останалата част от Европа, като каза, че обявените в други страни поетапни съкращения никога не са били сериозни, тъй като въпросните страни твърде много се нуждаят от ядрена енергия.

"Постепенното намаляване /на зависимостта от ядрената енергия/ в Германия, Швеция и Белгия никога няма да се осъществи. Концепцията за поетапно съкращаване е резултат от политическа поза."

Въпреки че тези страни са обявили, че ще съкратят ядрената си енергия, до затварянето на електроцентрали ще минат години години и политическата линия може да бъде променена, каза той.

Международната агенция за енергия /МАЕ/ предвижда рязък спад на важността на ядрената енергия в Западна Европа през следващите 20 години и намаляване на дела ѝ в потреблението на електричество от 31 процента до 16 процента до 2020 г.

Съкращаването на дела на ядрената енергия ще бъде компенсирано с увеличаване на природния газ и, в значително по-ниска степен на обновяемите енергийни източници като водната, вятърната и слънчевата енергия, смята МАЕ.

Но в резултат на колебаещите се цени на петрола и природния газ, заедно с непрекъснатия натиск за съкращаване на въглеродния двуокис (СО2), който тези горива отделят, МАЕ съветва страните "никога да не казват никога" на ядрената енергия.

"Нашето мнение е, че тази възможност трябва да остане отворена. Когато разглеждаме енергийната политика на обявилите поетапно съкращаване страни, те трябва да подсигурят запазването на тази възможност," каза експертът по електроенергия Питър Фрейзър.

Решението на Финландия да построи пета атомна централа подчерта две предимства, които ядрената енергия може да даде на съседните европейски страни.

Според Хелзинки електроцентралата ще намали зависимостта на Финландия от руския газ, което ще намали и отделянето на въглероден двуокис.

Борбата срещу такива променящи климата газове - които според много учени натрупват топлина в атмосферата и причиняват потенциално катастрофална промяна на климата - може да бъде основен мотив в подкрепа на ядрената енергия по света, смята Рич.

Ако оцелее след оттеглянето на САЩ през миналата година, споразумението от Киото през 1997 г. вероятно ще доведе до допълнителни разходи за компаниите, които отделят СО2.

"Когато отделянето на въглероден двуокис като отпадъчен продукт започне да се наказва, както трябва да бъде през 21 век, чрез данъци или други средства, ядрената енергия веднага ще стане най-достъпната." Де Рийк призна, че някои страни ще използват ядрената енергия в резултат на натиск да се съобразят със споразумението от Киото.

"Може би след 10 години ще има страни, които ще започнат да строят атомни централи, но няма да бъдат толкова много, колкото ядреното лоби предвижда."

Причината за това, каза той, е, че в един все по-либерализиран европейски енергиен пазар правителствата вече няма да искат или да могат да влагат огромните обществени капитали в ядрена енергия, както са правили преди.
Ако ЕС успее да създаде свободен енергиен пазар, субсидии - включително за покриването на трудноизчислимите разходи за безопасното съхраняване на високорадиоактивен отпадъчен продукт, както и повече пари ще бъдат вложени в обновяема енергия, каза Де Рийк.

Във всеки случай европейските политици са изправени пред труден избор през следващите години. Те трябва да задоволят търсенето на електричество, което се повишава с почти 2 процента на година, докато в същото време съкращават газовете и се съобразяват с обществения скептицизъм за ядрената енергия.

Защитниците на околната среда се опасяват, че един политически завой надясно - каквото бе забелязано във Франция и Холандия, а може би ще има и в Германия на изборите през септември - може да бъде от полза за ядрената енергия, като се заобиколят обявилите се против нея Зелените партии.

Де Рийк заяви, че ходът на Финландия трябва да бъде знак за "зелените" в Европа да се върнат и да се борят срещу ядрената енергия, както правеха през 60-те, 70-те и 80-те години.

"През последните 10 години наистина беше тихо, защото повечето защитници на околната среда смятаха, че са спечелили битката."

По БТА