Формулировката за 2007 г. е по-малко категорична, но със същата дипломатическа сила

Г-жо Кунева, кое от нещата в този доклад ви се струва, че може би е най-силно като постигнато, за кое положихте най-много усилия от всичко дотук?

Не мога да кажа, че сме пестили някъде усилията си. Стратегията при преговорите беше насочена така, че да може да подпомогне точно икономическата оценка, защото счетохме, че това е най-важно, и затова акцентът падна много силно върху икономическите глави, върху свободното движение на стоки, капитали, хора, услуги и митнически съюз, и вътрешен финансов контрол. Така че това беше наистина усилие, което стъпка по стъпка, месец след месец, позиция след позиция промени атмосферата и има действително принос за този резултат. Безспорно волята, която прояви правителството в областта на икономическите реформи, това, че се намалиха драстично лицензионните и разрешителните режими - нещо, което беше започнато от предишното правителство, разбира се, това, че има ясен закон за банкрута на банките, това, че макар и още неприет, но търговският кодекс се ангажира с проблемите на несъстоятелността и усъвършенстването на тези проблеми. Всичко това даде резултат.

Къде още може да се работи, кое според мен ще бъде най-важното през следващата година? Това е безспорно съдебна реформа, съдебна реформа и пак съдебна реформа и предприсъединителните фондове.

2007 г. е годината, която днес споменавахме най-често. Всички се интересуваха дали това е крайната година, в която ще получим, ще можем да станем членове на Европейския съюз. Предстои Копенхаген. Какво бихте казали вие? Как вие дешифрирате превода на индикативна година?

Съвсем нормално. Значи, ние имаме действително проблем с конкретиката, много държим да имаме ясен времеви хоризонт. Като гражданин аз го разбирам, защото ние трябва да планираме усилията, трябва да планираме живота си, всеки един от нас, и това е нормално. Но от гледна точка на преговорите мога да ви уверя, че по-важно е ние да напредваме, по-важно е да можем да бъдем оценявани по-справедливо и да бъдем оценявани на принципа на диференцирането, на нашите собствени български усилия, отколкото просто една дата, ако тя не е подплатена с други неща...

Защо е отпаднал текстът "индикативна" в окончателния вариант? Знаете ли за тази промяна и какво тя означава?

Не, аз не съм виждала този текст, който е разпространен от Ройтерс. Питаха ме ваши колеги. Аз знам точно този текст - и то много отдавна, точно този текст, който днес беше споменат. Той мисля, че е по-дипломатичен от гледна точка на Европейската комисия, защото тя не решава.

А казусът АЕЦ "Козлодуй" дали ще бъде някаква спирачка за това 2007 г. да е реалната дата?

Този казус е свързан с преговорите. Той е важен, за да се покаже как нашата страна отговаря на поети ангажименти и доколко силна е волята ни да напредваме в преговорите, да разбираме диалога с европейските държави и с комисията. Така че не мога да кажа, че той е ирелевантен по никакъв начин. От друга страна, това е наш, вътрешен проблем, това е диалог и това е един разговор, който да се състои и се състои вътре в България преди всичко, и всеки трябва да си поеме отговорността, когато защитава една или друга теза. Аз продължавам да мисля, че формулата, която предложихме, защитава в пълна степен българските интереси или поне в най-добрата възможна степен, която може да се постигне към момента.

Какво смятате, че ще бъде усилието на следващите преговори, каква стратегия бихте приели?

Останаха само 8 глави... Не знам дали днес обърнахте внимание колко малко преговорни позиции бяха споменати. Беше спомената енергетиката, където има съществен напредък, околната среда, конкуренцията, селското стопанство, т. е. много малко са останали, за да бъдат споменавани по този отделен начин като неща, които ние трябва да приключим в следващата година. Безспорно усилията продължават във връзка с преговорите. Но оттук нататък още по-важен става т. нар. мониторинг, наблюдението на ангажиментите, които ние сме поели, защото следващият редовен доклад трябва да бъде по-добър от този.

Нека кажем и за финансовата помощ, която също беше акцент в доклада.

Тази финансова помощ ние я чакаме от една година, от Лаакен. Тогава беше казано, че на България и Румъния ще бъде предоставена такава допълнителна финансова помощ. Засега няма нищо. И за цялата тази година аз не съм преставала да настоявам на различни нива, включително и на експертно, че най-сетне тези обещания трябва да бъдат изпълнени спрямо България и Румъния. Надявам се, че в Копенхаген това ще бъде направено. Защото действително разликата между нас и 10-те страни, които ще влязат, които веднага ще започнат да се ползват от преимуществата на директните плащания за селското стопанство, на повечето инвестиции, на липсата на търговски бариери, изобщо от вътрешния пазар, разликата между нас и тях ще се разширява драстично и е много разумно тази пропаст, която ще започва да се оформя, да бъде запълвана. Така че тази помощ допълнителна, която ще бъде предоставена на България и Румъния, надявам се, до голяма степен ще облекчи и самите страни членки, защото те няма да имат полза една по-бедна България или по-бедна Румъния да влезе в съюза.

Все пак, вие бяхте ли изненадана от промяна в последния момент в доклада на комисията, която по сведения на чуждестранни и български журналисти е била извършена в последния час, така да се каже?

Аз вече отговорих на този въпрос. Това, което аз знаех като формулировка, е, че комисията ще изрази своето мнение, една далеч по-малко категорична, ако щете, форма, но която има абсолютно същата дипломатическа сила. Защото комисията може да направи точно това, може да изрази своите съображения - нещо, което направи и което трябва да бъде оценено в Копенхаген.

Интервюто е излъчено по БНР