Франц Фишлер: България да засили контрола върху европарите за земеделие

Селското стопанство не е сред пречките за приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Това заяви във вторник пред журналисти Франц Фишлер, бивш еврокомисар по земеделието и развитието на селските региони, сега съветник на президента Георги Първанов, по повод критичния мониторингов доклад на ЕС за напредъка ни. Той е у нас за срещи с изпълнителната и законодателната власт за обсъждане на общата селскостопанска политика на ЕС в периода 2007-2013, около която и членките на ЕС спорят във връзка с приемането на бюджета на Европейската общност за същия период.

Европейската комисия държи шансовете за приемане на България от определената дата да останат ненакърнени, допълни Фишлер след срещата си с министъра на земеделието и горите Нихат Кабил. В същото време той подчерта, че окончателният доклад на ЕК, от който реално вече ще стане ясно дали се потвърждава датата 1 януари 2007 г., ще бъде готов през май. Той призова България да положи всички усилия, да не допусне злоупотреби с парите, предвидени от ЕС за селскостопанска политика и за целта да засили административния контрол за разпределението им. При установяването на злоупотреби и слаб контрол върху усвояването а средствата, ЕС има механизъм да съкрати сериозно предвидените за земеделие средства, посочи бившият еврокомисар.

България трябва да положи сериозни усилия за справяне с корупцията и за пълното мобилизация на административния си капацитет за усвояване на предвидените от ЕС средства за български проекти, допълни Фишлер. “Който закъснее, го наказва съдбата”, цитира той германска народна поговорка в обобщение на темата.

Фишлер е препоръчал действия в три области, на които България трябва да акцентира, за да отговори на предизвикателствата на бъдещата обща селскостопанска политика на Евросъюза, съобщи Нихат Кабил. Една от тях е  повишаването на конкурентноспособността на българските фирми и обръщане на сериозно внимание на националния пазар, на който нашите стоки трябва да са равнопоставени с тези на европейските производители. Фишлер препоръча още износът на българските фирми да бъде ориентиран към национални продукти, които да се превърнат в лице на държавата. Фирмите да инвестират и в промоционални кампании на своите експортни продукти, призова още бившият еврокомисар.

Той препоръча търсенето на нови форми на коопериране на фермерите  и разработване на нови изделия и култури, чиито пазарни ниши тепърва ще се разширяват в ЕС.

Той препоръча на българските фермери да не разчитат само на директните и допълнителните плащания, които ЕС ще им дава от 2007 г. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие сочи, че от всяко евро, което ЕС дава като субсидия на земеделците, едва половината влиза в джоба на селскостопанския производител. Останалата част се изяжда от разходите му, ниски изкупни цени и други икономически обстоятелства. В същото време, ако се вложи едно евро в модернизация на производството, 2,20 евро е възвръщаемостта на земеделеца, обясни експертът.

Фишлер акцентира и върху развитието на селските региони, които в момента изостават сериозно за сметка на урбанизирането на големите градове и създаването на мегацентрове, които обаче увеличават разходите на живеещите в тях граждани. “Така хората в мегаполисите плащат двойно – веднъж разходи за инфраструктурата в града, втори път за щетите, които се нанасят върху превръщащите се в периферни региони”, каза той.

Според него този дисбаланс трябва да се преодолее със създаването на подходяща инфраструктура в селските региони, с предлагането на добро образование и качествени здравни услуги в тези региони. Земеделският министър Нихат Кабил посочи, че проектите за възстановяване на четвъртокласната  пътна мрежа ще се финансират по линия на европейските фондове за развитие на селските региони.

Националният план за разпределението на средствата, предоставени от ЕС за периода 2007-2009 г., предвижда 41 на сто от тях да отидат за повишаване конкурентноспособността на фирмите, 30 процента – за опазване на природните ресурси, 25 на сто – за подобряване на условията на живот в селските региони, и 4 процента са за техническа помощ на отрасъла., припомни Кабил.