Франция, Белгия и Германия наложиха вето в НАТО за Ирак

Франция, Белгия и Германия наложиха вето на американските искания НАТО да окаже военна подкрепа на Турция в случай на война срещу Ирак, предадоха АФП и Ройтерс.

Париж уведоми официално генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън за позицията си един час преди да изтече поставения от алианса срок за мълчаливо съгласие.

Успоредно с това Турция официално поиска консултации в рамките на НАТО като се позова на член 4 от Вашингтонския договор. Член 4-ти предвижда консултации между страните-членки на НАТО, когато някоя от тях смята, че е застрашена териториалната ѝ цялост и сигурност.

Във връзка с искането на Турция днес е насрочено ново извънредно заседание на Постоянния съвет на НАТО в 15.30 ч. по Гринуич, съобщи официален представител на алианса в Брюксел.

Белгийският министър на външните работи Луи Мишел заяви сутринта пред радио Европа 1, че неговата страна също ще представи възраженията си срещу плана преди изтичането на крайния срок в 9.00 ч. по Грунуич /11.00 ч. бълг. време/ днес. "Решихме да нарушим процедурата на мълчанието тази сутрин", заяви белгийският министър.

Малко след като официално бе потвърдено за ветото на Франция и Белгия, бе съобщено и за вето от страна на Германия.

Тази сутрин той е разговарял с френския външен министър на Доминик дьо Вилпен и двамата се съгласили, че засилването на отбраната на НАТО би било сигнал, че войната с Ирак вече е започнала, предаде Ройтерс.

Сигналите, че Париж и Брюксел се готвят да се възползват от правото си на вето в НАТО, предизвикаха силната реакция на Вашингтон.

Американският държавен секретар Колин Пауъл нарече поведението на съюзниците от НАТО, които отказват подкрепа на Турция при заплаха за сигурността ѝ от Ирак, "непростимо", а министърът на отбраната Ръмсфелд го нарече "срам".

В неделя шефът на Пентагона заяви пред европейската преса, че едно продължаващо блокиране на НАТО ще има последици.

След като Франция, Германия и Белгия блокираха плановете за защита на Турция при евентуално нападение срещу Ирак, американският посланик в НАТО Никълъс Бърнс заяви, че Алиансът е изправен пред криза на доверието. Това е много неблагоприятно решение на трите съюзнички да попречат на НАТО да подпомогне законните нужди на Турция за самоотбрана, каза пред журналисти Бърнс, цитиран от Ройтерс.

Ветото на Франция и Белгия спира "мълчаливата" процедура, стартирана в четвъртък вечерта от генералния секретар лорд Робъртсън. Той се възползва от пълномощията си за "мълчалива" процедура, съгласно която след изтичане на съответния срок автоматично започват действия по планиране на отбраната на заплашен член.

Днес лорд Робъртсън изрази увереност, че Алиансът ще преодолее дълбоките разногласия във връзка с искането на САЩ за защита на Турция. "Въпросът е не дали, а кога ще започне планирането. Имаме труден въпрос пред нас, той се отнася до солидарността с един от нашите съюзници - Турция и не е свързан с евентуално участие на НАТО във война срещу Ирак", заяви Робъртсън.

Франция, Германия и Белгия твърдят, че НАТО все още не бива да избързва с взимането на решение за военно планиране, тъй като мирните възможности не се изчерпани и НАТО не бива да влиза "в логиката на войната".

В следата на януари САЩ за първи път се обърнаха към НАТО с искане за предоставяне на логистична подкрепа, средства за военно планиране, както и военни средства за противовъздушна отбрана на Турция. В първоначалния вариант на Вашингтон беше включено и искане за предоставяне на войски, които да участват в следвоенното умиротворяване на Ирак.

Преди днешното налагане на вето от Белгия и Франция НАТО на три пъти не успя да постигне съгласие по иракската криза.

В края на миналата седмица стана ясно, че Германия и Франция ще предложат в петък по време на заседанието на Съвета за сигурност план за увеличаване на броя на инспекторите на ООН в Ирак и разширяване на пълномощията им.

Едновременно с това Германия се опитва да намали влиянието на отказа си да се присъедини към САЩ по иракската криза върху отношенията си с Турция, като изрази готовност да изпрати свои ракетни комплекси Пейтриът.

До 16 февруари Германия ще предостави ракетните комплекси, които ще бъдат обслужвани от холандски екипи, съобщи министърът на отбраната Пътър Шрук по време на пресконференция в неделя. Сред европейските натовски страни само Холандия и Германия разполагат с тази най-ефективна противовъздушна отбранителна система.

Силното противопоставяне в НАТО по иракския въпрос, което стана видно за всички по време на конференцията по сигурността, проведена в събота в Мюнхен, се коментира широко в днешната европейска преса.

"Разногласията около възможната война в Ирак застрашиха бъдещето на НАТО" - с това заглавие излиза днес лондонският Таймс. Според вестника задълбочаващото се трансатлантическо разцепление е на път да хвърли пакта в една от най-дълбоките кризи в 54-годишната му история.

Във Вашингтон обаче френско-германският план с кодовото име Мираж предизвика само гневно пренебрежение, отбелязва Таймс. Американците според вестника били ядосани не само от съдържанието на плана, който според тях е "опасен, неефикасен и наивен", а и от факта, че бил подготвен тайно от тях. За него не било казано на министъра на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд в поверителния разговор с германския му колега Петер Щрук в Мюнхен.

Според Таймс планът изглежда има "предпазливо одобрение" от Китай, Гърция /ротационен председател на Европейския съюз до 1 юни/ и от папата, който се срещна с германския външен министър Йошка Фишер в петък. Но никой не се консултирал с британците, испанците и италианците, които също били държани "на тъмно".

"Диалог на глухи" - така обобщава Файнаншъл таймс разговорите мужду Ръмсфелд и неговите колеги от Германия и Франция на международната конференция за сигурността в Мюнхен.

Телеграф хвърля вината върху Германия, която според него се опитва да блокира войната, изграждайки коалиция, за да попречи на Америка и Великобритания да започнат война с Ирак и по този начин рискува да предизвика една от най-големите трансатлантически кризи от десетилетия.

Индипендънт задава въпроса: "Защо Западът е толкова разединен за тази война?" и отговаря: "Може би защото тя е погрешна".

Самата рязкост на Ръмсфелд го прави най-добирят адвокат на антивоенната теза, пише вестникът. Според Индипендънт "размахването на пръст" в Мюнхен е показало ясно, че шоуто на държавния секретар Колин Пауъл в ООН е било провал - то не е успяло да промени настроението в сърцата и умовете, освен може би в Америка.

Трансатлантическият разрив е най-тежкият след спора заради разполагането на крилатите ракети в Европа през 80-те години, пише Гардиън. Въпросът дали НАТО ще помогне на Турция в случай на война може да изглежда привидно дребен, но последиците стигат до самото сърце на съюза, смята коментаторът Антон Ла Гуардия. Германия - някога един от стожерите на НАТО, се съюзи с Франция - най-нестабилният съюзник. В света на силовата политика Германия и Франция сигурно ще загубят дипломатическия покер с високи залози с Америка, прогнозира Гардиън. Вестникът цитира британски дипломат, свидетел на разпрата между Ръмсфелд и Фишер в Мюнхен, според когото двете страни са преминали границата.

Америка няма да прости на Герамния още "много, много дълго", твърди идпломатът.

Сякаш в потвърждение днес Вашингтон пост съобщава, като цитира източници от американската делегация в Мюнхен, че САЩ обмислят радикална промяна на военното си присъствие в Европа - най-голямата след Втората световна война. Замисълът е да се премине от "гарнизонната" система на големите бази от времето на Студената война към по-експедитивна и мобилна система, при която войските могат да бъдат разполагани на континента на ротационен принцип. Според вестника новото мислене произтича от трансформацията на НАТО чрез присъединяване на 10 нови членове, които заемат видимо проамериканска позиция и на практика намаляват влиянието на "старите европейски сили" като Германия и Франция.

В интервю от Мюнхен за девет европейски вестника, сред които Таймс и френският Фигаро, министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд предупреди за сериозни и дългосрочни последици за НАТО.

Ръмсфелд заяви, че е възмутен от "срамните" според него планове на Франция, Германия и Белгия да блокират прехвърлянето на допълнителни средства за защита на Турция и се зарече, че Турция ще получи всяка подкрепа, от която се нуждае, независимо от политиката на Париж и Берлин, а "те ще бъдат съдени от своите народи и от своите съюзници". "НАТО ще оцелее", подчерта Ръмсфелд.

Подчертавайки, че войната с Ирак не е неизбежна, той заяви, че предпочитаният лично от него вариант е президентът Саддам Хюсеин и приближените му да напуснат Ирак и да намерят убежище в приятелска страна, която може да обещае, че няма да го екстрадира. "Сигурен съм, че има много страни, които биха били щастливи да го приемат", азяви Ръмсфелд. Той категорично отхвърли идеята, че кризата може да се уреди чрез по-строги санкции.

"Санкциите не вършат работа", изтъкна той.

Интернешънъл хералд трибюн помества статия от австралийския премиер Джон Хауард, който заявява, че международната общност трябва да действа решително с Ирак. "Заложен е авторитетът на ООН", предупреждава той.

Британският министър на отбраната Джеф Хун в интервю за Гардиън изразява увереност, че инспекторите на ООН ще заявят, че Ирак не сътрудничи, когато представят доклада си в петък.

Според Хун докладът ще бъде достатътчен, за да убеди съмняващите се, че трябва да бъде приета втора резолюция на Съвета за сигурност.

Премиерът Тони Блеър пише в Гардиън, че левицата не бива да плаче, ако Саддам бъде свален. "Трябва да предефинираме левоцентристката политика, за да се справим с по-несигурния свят", заявява лейбъристът Блеър и изтъква два аргумента в полза на своята политика за Ирак: Първо, ООН поиска ясно от Саддам да се разоръжи и ако той не се подчини, волята на ООН трябва да бъде наложена, иначе организацията трудно ще претендира да бъде средство за решаване на такива проблеми в бъдеще. Второ, режимът на Садам след падането на талибаните е най-бруталният, потиснически и диктаторски в света и главната му жертва е иракският народ