Франция търси "";честни"" отношения със САЩ

След края на съжителството /между президент голист и социалистическо правителство/ вие пледирате днес за една "подвижна и действена дипломация". За какво става дума?

В областта на външната политика съжителството функционираше най-добре. Това което се променя, е че вече може не само да се говори с един глас, но и да се действа с една воля. Преди всичко има едно ново време в световната история. Трясъкът на 11 септември принуди дипломатите да действат по-бързо. Ние сме пред императивите на движението, не можем да се задоволяваме с природния ред на нещата.

Десетилетия такива тежки конфликти като тези в Близкия изток, Балканите или Афганистан бяха определяни като регионални. Днес това не може да се приеме, те имат свойството да се задълбочават и да усложняват функционирането на света. Бъдещето на нашият народ се разиграва далеч от нашите граници. Трябва да се бърза и аз често повтарям на нашите дипломати: тяхното оръжие вече не бива да е моливът, а часовникът.

Вие желаете да обновите отношенията с Вашингтон. Отказвате ли се от изразите на вашия предшественик за "американската хипер сила", за "опростенчеството" на "остта на злото"?

Светът днес е по-заплашен от усещенето за празно пространство, отколкото от излишък на сила. Предизвикателството е в организацията на света: да се намерят правила и ценности, които да обосноват общото ни действие. Това което ни заплашва не е силата, а липсата на правила и опорни точки, липсата на отговорност у международната общност. Важно е да имаме отношения на доверие и на честност, ако щете дори и суровост, със САЩ. Това е първото, което казах на държавния секретар Колин Поуъл, към когото изпитвам голямо уважение.

Ние трябва да работим заедно. Ние трябва да намираме решения. Така както направихме за Международния наказателен съд. САЩ искаха техните сили зад граница да са защитени, ние защитавахме един по-морален и етичен свят. Значи търсихме и постигнахме компромис, който съхрани статута на съда без да дава постоянни и универсални изключения.

Но може ли да се работи с една страна, която е толкова белязана от унилатерализма?

Трябва да се отчете изпитанието, травматизмът на 11 септември, когато американците жестоко се сблъскаха с непозната уязвимост на тяхна собственна територия - откъдето идва и приоритетът, който се се дава днес на сигурността им. Ние европейците се убедени, че само една политика на сигурност не може да постигне нов световен ред на мир и стабилност. За да се постигнат тези цели трябва воля за мир, политически инициативи и резултати, които възстановяват надеждата, без което обсесията на тема сигурност рискува да донесе повече несигурност. Това е опит, които сме добили по време на дългите конфликти в Европа. Ние искаме да споделим това убеждение, това е, което светът очаква от Европа и Франция. Уважението и диалогът между културите са задължителни, ако искаме да избегнем сблъсъците между народите и цивилизациите.

По повод на Ирак, и вие ли, подобно на администрацията на Буш, подкрепяте "превантивна" акция?

Днес в света има двоен риск: тероризъм и разпространение на ядрени, химически и бактериологически оръжия. Ирак поставя тежък проблем - този за спазването на международния ред. На Багдад трябва да бъде внушено да спазва резолюциите на Съвета за сигурност. Разбираме безспокойствата, които изразяват американците. От своя страна Франция подчертава нуждата да се вземат предвид три изисквания: първо хуманитарните изисквания по отношение на иракското население; след това сигурността на региона, която изисква връщането на инспекторите, и накрая стабилността, единството на Ирак, което е важен елемент на общата ситуация в Близкия изток.

Преговорите с Ирак текат във Виена. Важно е да се запази диалогът и тясното взаимодействие в рамките на ООН. Колкото повече оказваме натиск над иракския режима, толкова повече ние имаме задължението да напредваме успоредно при търсенето на мира в мира в Близкия изток.

В момента Франция не поддържа една евентуална военна операция срещу Ирак, освен ако няма зелена светлина от ООН?

Днес този въпрос не стои. Във Вашингтон няма окончателен военен план. Че статуквото в Ирак, е неприемливо, е очевидно. Текат преговори във Виена, които трябва да продължат. Трябва да се оказва натиск над Ирак, да се изпратят послания по всички възможни канали.

Една международна конференция за Близкия изток, за каквато настоява Франция, как би могла да поднови мирния процес?

Изискването за сигурност е законно, но не може само по себе си да замести стратегията. В момента ние натрупваме всички рискове. Нашето безспокийство, споделяно от всички европейци, е че при липса на политически инициативи, рискуваме през следващите месеци ситуациата да се влоши още повече. Следователно е задължително да се действа за подновяване на мирния процес. В духа на това ние съобразяваме нашия политически календар с перспективата за избори в палестинските територии през януари. Това предполага, разбира се, че Израел също ще извърви своята част от пътя : не може да се провеждат избори в територии, които са окупирани от израелските сили. Ние мислим, че една международна конференция с всички засегнати страни през втората половина на тази година, ако бъде старателно подготвена първо от експерти, а след това и от министрите, би могла да помогне. Ако не го напарвим, виждаме какво става седмица след седмица: тероризмът става главно действащо лице и взима за заложник целия регион. Международната общност иска ли да види отстъпление на терористичната заплаха? Значи трябва да се поемат рисковете на мира, да се създаде Палестинска държава съгласно резолюция 242 и 338 на ООН и на принципите, договорени в Мадрид и Осло : земя срещу мир. Тази Палестинска държава ще може да разполага със средства, които да ѝ позволят да поеме отговорносттите на територията си в рамките на система, гарантирана от международната общност.

САЩ също трябва да се задвижат по този въпрос.

Международната общност в своята цялост трява да се мобилизира: държавите, народите, неправителственните организации, личностите, всички.

Различни държави се питат за европейските намерения на президента. Темите за натрупват: обществените дефицити, реформата на риболова, на Общата сескостопанска политика, понижаването на ДДС за ресторантьорството, въпросът за Калининград и др.

Факт е, че има трудни теми. Очевидно е също така, че ние сме тук, за да ги решаваме. Първото ми посещение беше, за да се срещна с Йошка Фишер в Германия: ясно е, че в в нашите очи, френско-германската двойка е моторът на Европа. Ние ще се видим отново във вторник в Шверин и ще искаме да подготвим честване на 40-тата годишнина на Елисейския договор. Това е повод, както пожела президентът на републиката, да се изработи реосноваващ договор между двете страни.

Ние сме богати с германците с нашите резличия. Имаме призванието да ги преодоляваме и днес имаме историческата възможност да го направим с разширяването на ЕС и перспективата през 2004 г. да влязат нови членове. Успоредно с това Конвентът за бъдещето на Европа има призванието да адаптира европейските институции, да ги направи по-ефикасни при 25 или 27 члена. Накрая трябва да се продължи с изгражденето на една истинска европейска отбрана. Накратко имаме нужда от силна Европа, за да браним интересите си и да налагаме ценностите си.

Имаме някои идеи: знаейки, че сегашните ротационни председатели не дават нужното постоянство на действията, ние предлагаме начело на Европейския съвет да има, например, председател с 3 или 4-годишен мадат. Убедени сме, че трябва да се постигне ново равновесие между един подсилен Европейски съвет и една Европейска комисия. Нима не може Европа да се развива без да се затваря в теологичния спор между федерализма и междуправителствения модел? Трябва да сме изобретателни и да изграждаме глобалната визия за бъдещето на Европа.

Но как да се преодолеят разногласиаята с германците за Общата селскостопанска политика и за реформите на евроинституциите ?

Точно от тази глобална визия и като се съблюдават поетите ангажименти. По време на съвета в Берлин беше решено, че реформата на Общата аграрна политака ще започне през 2006 г., така че трябва да се пазват сроковете. Готови сме да обсъждаме неформално с германците всичките въпроси. Бихме искали да сме в състояние да излизаме с общи предложения по всички важни проблеми.

По повод Калининград президентът на републиката зае позиция, която е срещу решението на ЕС за визите.

Не. Президентът казва, че трябва да се намери решение. Ясно е, че проблемът с Калининград тежи много на руския политически живот. Ние европейците трябва да държим сметка за два принципа: този за свободно движение на руските граждани между Калининград и руските територии, и този за защита на шенгенската политика. Изхождайки от тях, трябва да намерим удивлетворително решение, което да не унижава руснаците

Дали в желанието си да не унижаваме руснаците не приемаме и недопустимото - т.е. войната в Чечения?

Френската позиция не бива да се окарикатурява. Бях в Москва, говорих с руските си събеседници за Чечения. Президентът на републиката говори с Владимир Путин. За Чечения има само политическо решение и ние го казахме.

А в Африка, Франция завръща ли се?

Има много дълбоки отношения на доверие, на приятелство и на солидарност между Франция и Африка, които трябва да се превърнат в истинско партньорство. Ние оценяваме, че е наша отговорността да подпомагаме уреголирането на конфликтите на този континент. И освен това, както каза президентът на републиката и както беше потвърдено от премиера чрез бюджета: трябва да посветим допълнително усилие в полза на общественната помощ за развитие. Ние искаме да бъдем заедно с нашите африкански приятели по пътя на модернизацията и демокрацията.