Френска връзка - съществува ли сръбска къртица в ЕСФОР

Водещи британски медии обвиниха Париж, че френски офицери са информирали бившия лидер на РС Радован Караджич за началото на най-новата акция по неговото залавяне и именно затова операцията се е провалила. Дали това не е търсене на алиби за аматьорски осъществената мисия или Радован Караджич наистина има френски ангел-хранител?

Факт е, че в Босна действат няколко десетки агенти на френското Главно управление за външна сигурност /DGSE/, френските тайни служби, че тук са ангажирани френските командоси от частите за специални операции /KOS/, че френски агенти действат под прикритието на неправителствени организации и много добре знаят всичко, което става в техния сектор. Именно затова британци и американци отдавна обвиняват Париж заради мнимото колебание да се арестува Радован Караджич.

Още през 1996 г. частите на ЕСФОР не успяха да арестуват някогашния лидер на РС, защото "сръбската къртица", за която се предполага, че е френският майор Ерве Гурмелон - офицер за свръзка и бивш говорител на ЕСФОР, дипломатично призна "че е имал контакти, които могат да се сторят спорни, с лица, заподозрени в извършването на военни престъпления", въпреки че решително опроверга да е информирал Караджич за предстоящия арест. Официален Париж още тогава се озова в конфузна ситуация и с разклатен авторитет сред съюзниците си в Босна, където присъствието на Франция бе по-голямо от това на останалите и където през 1996 г. загинаха 71 френски войници. Французите се усъмниха, че аферата със сръбската къртица е била скалъпена от ЦРУ, тъй като те разполагат с прецизни досиета за американците и другите, които също са нарушили нормите на поведение в Босна и които заради това са били отзовани, но мълчат за всичко това.

Откакто Хагският трибунал издаде заповедта за арест на Караджич, неговото укриване е много относително, а Вашингтон и Лондон постоянно обвиняват Париж в пасивност и дори в сътрудничество със "страната на врага". Впрочем не само французите се колебаеха да арестуват бившия босненски сръбски лидер. И американците много-много не бързаха, защото се опасяваха, че една насилствена акция може да доведе до смъртта на техни войници. При това американците внимаваха какво правят французите, а французите, които признават, че имат прецизни данни за останалите, правеха същото. Майор Гурмелон бе протагонист на неприятната за французите, или по-скоро слаба шпионска афера.

Офицерът, прикрепен към пресслужбата на НАТО в Сараево, пристигна в Босна през 1994 г. Той беше говорител, но и офицер за свръзка, натоварен от генерал Жан Енриш, втория човек в ЕСФОР, да се сближи с Радован Караджич. Генерал Енриш дойде в Босна, след като напусна поста шеф на сектора контраразузнаване в DGSE. Но Гурмелон не работеше за DGSE, а за службите, които са подчинени на генералния щаб на френската армия като Управлението за военно разузнаване или Командването за специални операции /KOS/. Една година беше с командосите от КОS в Албания в мисия за подготовка на операция Алба.

Френските разузнавачи в Босна са натоварени с операциите по арестуването на лица, заподозрени в извършването на военни престъпления, в това число разбира се и на Караджич, но и за специални "психологически операции", насочени към населението и медиите. Задачата на Гурмелон е била да се инфилтрира в обкръжението на Караджич, а тъй като говори сръбски език, контактът е бил установен бързо. Забелязван е да пие със сърби в ресторант край Пале, където е правел и антиамерикански изказвания.

Допадането е било двустранно. В Сараево Гурмелон е бил известен с просръбските си позиции, които не е криел нито пред журналисти, нито пред другите офицери. Къде е сгрешил?

Според една от версиите Гурмелон толкова се сближил с Караджич, че започнал да преговаря с него, което не му е влизало в задълженията. Според друга версия кариерата му опропастила една жена, която повдигнала срещу него обвинение в сексуално насилие. До новината стигнали американците и британците.

Гурмелон спешно бе върнат във Франция, без дори да успее да си събере записките от апартамента. Дали наистина е действал на своя глава или е имал строги указания от френските тайни служби?

Аферата от 1996 г. оживи полемиките за просръбските симпатии на Франция- от изказването на Митеран, че "никога няма да води война срещу Сърбия", през превземането на Сребреница (за което британски и холандски източници обвиняват френския президент Ширак заради предполагаемия отказ да се окаже въздушна подкрепа на холандските сили на терена), до отказа френски войници да свидетелстват пред Хагския трибунал.

Идването на Жак Ширак на власт, без оглед на посочените американско-британско-холандски обвинения, беляза обрат във френската позиция в Босна. Ако някои във френската армия са хранили антипатии към босненските мюсюлмани, това може да бъде и погрешна аналогия с травматичния опит от войната в Алжир. Не цялата френска армия споделя това мнение, нито пък безусловните симпатии към сърбите, базирани на взелия връх мит от Първата световна война.

Във Вашингтон и Лондон все пак изпитват съмнения за това как французите са предават информация на обкръжението на Радован Караджич за всеки опит за неговото залавяне. Онези, които разсъждават по този начин, игнорират реалната ситуация в Босна и Херцеговина.

Нито един хърватски или мюсюлмански военен или политически лидер не е съден в момента в Хага заради престъпления срещу сърби, а само заради взаимни гонения на хървати и мюсюлмани. Това засилва усещането за несправедливост и дискриминация у босненските сърби, а с това и лоялността към Караджич.

От друга страна командосите от ЕСФОР издигат контролни пунктове по пътищата около Сърбине, очаквайки вероятно Караджич да се появи в Мерцедес или Юго и да ги помоли да премине. Теренът в Източна Босна е такъв, че модерна техника, бронетранспортьори и тежки коли не могат да отбият от пътя и на няколко метра, а от въздуха територията не може да се покрие пълно и непрекъснато. А на войниците от ЕСФОР хич и не им се излиза от колите, за да не се катерят по клисурите, а без това Караджич няма да бъде заловен.

Третият момент е абсолютната подкрепа на местното население за бившия лидер на РС и пълното информативно-разузнавателно покритие на всяко движение на силите на ЕСФОР. Достатъчно е три джипа на ЕСФОР да излязат от някоя база или да изчезне телефонната връзка и обкръжението на Караджич има сигнал, че нещо се подготвя. За това не е нужна информация от която и да било "сръбска къртица".

Във всеки случай циркът със залавянето на Радован Караджич малко прилича на народната поговорка - търсят го, но молят Бога да не го намерят.

По БТА