Френската полиция разследва смъртта на човек по време на бунтовете

Френските власти започнаха днес разследване на смъртта на човек по време на бунтовете в Марсилия, предаде Франс прес. Предполага се, че е възможно той да е бил уцелен от полицията с гумен куршум.

Прокуратурата в град Марсилия, който беше обхванат от някои от най-тежките сблъсъци, съобщи че в нощта между събота и неделя е било открито тялото на 27-годишен мъж, който карал скутер, като се предполага, че той е получил сърдечен удар.

Местен прокурор каза, че е започнал разследване на "смърт, свързана с употреба на оръжие". Ако разследването потвърди тези подозрения, това би била първата отчетена смърт по време на продължаващите една седмица безредици, предизвикани от убийството на 17-годишно момче от северноафрикански произход по време на полицейска проверка в парижко предградие на 27 юни.

Междувременно в Североизточна Франция семейство е подало срещу силите за сигурност жалба, в която ги обвинява в "умишлено насилие", вследствие на което техният 25-годишен син се бори за живота си в болница. По думите на един от роднините на пострадалия той се бил запътил към бензиностанция след работа, когато бил "ударен в главата от куршум".

Полицейският инспекторат в Мец съобщи, че разследва случая.

Френското министерство на отбраната каза, че военният флот проверява твърдения, че маскирани морски пехотинци, които в този момент не били на служба, са нападнали размирници в град Лориен, където има голяма военна база. Местни медии публикуваха снимки на "борци срещу безредиците" с качулки и маски, които пребиват и задържат заподозрени в нарушаване на реда в града. Местен вестник публикува интервю с 25-годишен мъж, който казва, че е служител на въоръжените сили и се е намесил заедно с 30 негови колеги, за да не остави "страната да изгори".

Във Франция са били запалени около 23 000 пожара и са били повредени 273 сгради, принадлежащи на силите за сигурност, както и 168 училища и 105 кметски канцеларии. В резултат на бунтовете се разпалиха политически дебати за причините за масовото вземане под прицел на полицията и други символи на френската държава.

Повечето десни опозиционни политици стигнаха до заключението, че правителството е загубило контрол над по-бедните райони и отхвърлиха предположенията, че гневът се дължи на расизъм, бедност и полицейско насилие.

Крайнодесни партии свързаха най-интензивните и широкообхватни бунтове в страната от 2005 г. с масовата миграция и призоваха да бъде ограничен приема на нови мигранти. Ръководителят в Сената на опозиционната партия "Републиканците" Бруно Ретайо предизвика възмущение, след като предположи, че размирниците с мигрантски произход са "регресирали към своите етнически корени".

Коментарите на консерваторите подчертаха язвителните дебати във Франция за миграцията и идентичността. Председателката на парламентарната група на крайнолявата партия "Непокорна Франция" осъди "класовия расизъм" на Ретайо. Медийният коментатор Ерик Земур, който беше един от кандидатите за президентския пост на изборите през април миналата година, оприличи бунтовете на "етническа война".

Министърът на вътрешните работи на Франция Жералд Дарманен заяви пред сенаторите, че е проверил имената на задържаните и "сред тях има и много хора с името Кевин", визирайки име, популярно сред бялата работническа класа.