Френският черно-бял филм ”Артистът” триумфира с пет "Оскар"-а

Мерил Стрийп и французинът Жан Дюжарден с награди за главни роли

Френският черно-бял ням филм "Артистът" обра почти всички по-значими награди ”Оскар” на 84-та церемония по раздаването на наградите на Американската филмова академия. "Артистът", който имаше общо 10 номинации, бе отличен за най-добър филм, режисьор, актьор в главна роля, най-добра оригинална филмова музика и най-добър дизайн на костюми. Това е вторият в историята на киното черно-бял, ням филм, отличен с "Оскар", след "Криле" (1927 г.).

Детският фентъзи филм "Изобретението на Хюго" на Мартин Скорсезе също спечели пет статуатки от 11 номинации (най-много от всички) - за операторско майсторство, сценография, монтаж на звукови ефекти, звуков мишунг и визуални ефекти.

Освен тези два филма номинирани за най-добър филм бяха и бейзболната драма "Кешбол", филмът на Стивън Спилбърг за Втората световна война "Боен кон" (и двата филма с номинации в по общо 6 категории), семейната драма "Потомците", "Полунощ в Париж" на Уди Алън, филмът за гражданските права "Южнячки", "Дървото на живота" и филмът за 11 септември "Ужасно силно и адски близо".

Златната статуетка за режисура взе Мишел Азанависиюс в конкуренцията на Мартин Скорсезе ("Изобретението на Хюго"), Александър Пейн ("Потомците"), Уди Алън ("Полунощ в Париж") и Терънс Малик ("Дървото на живота").

Като най-добър актьор за ролята си в "Артистът" бе отличен Жан Дюжарден, който стана първият французин с тази награда. Другите номинирани бяха Джордж Клуни за "Потомците", Гари Олдман за "Дама, поп, асо, шпионин", Брад Пит за "Кешбол" и Демиан Бишир за "Добър живот".

Публиката посрещна с възторжено обявяването на Мерил Стрийп за най-добра актриса в главна роля. Тя получи ”Оскар” за изпълнението си в ролята на Маргарет Тачър във филма "Желязната лейди", който получи "Оскар" и за най-добър грим. Наградата на Академията е трета за Стрийп след общо 17 номинации в досегашната ѝ кариера. Нейни конкурентки бяха Глен Клоуз за превъплъщението си като мъж в "Алберт Нобс", Виола Дейвис за "Южнячки", Руни Мара за "Момичето с драконовата татуировка" и Мишел Уилямс за "Моята седмица с Мерлин".

При женските поддържащи роли наградата отиде при Октейвия Спенсър ("Южнячки") в надпреварата с Джесика Шастейн ("Южнячки"), Беренис Бежо за "Артистът", Мелиса Маккарти за "Шаферки" и Джанет Мактиър за "Албърт Нобс".

При мъжете за поддържаща роля бе отличен 82-годишният Кристофър Плъмър за ролята си в Beginners. Поради факта, че наградите "Оскар" са само с две години по-възрастни от него, актьорът бе обявен и за най-възрастният носител на отличието. Номинирани в категорията бяха и Кенет Брана за "Моята седмица с Мерилин", Джона Хил за "Кешбол", Ник Нолти за "Воин" и Макс фон Сюдов за "Ужасно силно и адски близо".

Уди Алън за своя "Полунощ в Париж" бе отличен за най-добър оригинален сценарий, но самият актьор, режисьор и сценарист не присъства, за да вземе лично наградата. Тя бе приета от Анджелина Джоли от името на Академията. "Потомци" взе награда за най-добър адаптиран сценарий на Александър Пейн.

В категорията най-добра анимация наградата бе присъдена на "Ранго".

За най-добър чуждоезичен филм бе обявен иранският "Надер и Симин: Раздялата" на режисьора Ашгар Фархади, който в наградния сезон спечели няколко отличия за най-добър чуждоезичен филм, сред които "Златен глобус". Филмът е носител и на наградата "Златна мечка" на миналогодишното Берлинале.

Наградата за песен към филм спечели "Man or Muppet" от "Мъпетите" (Брет Маккензи), за най-добър документален филм - ''Undefeated", късометражен документален филм - "Saving Face", късометражен анимационен филм - "Фантастичните летящи книги на Мистър Лесмор", късометражен игрален филм - "Брегът" (''The Shore"), за монтаж - "Мъжете, които мразеха жените".

Предварително бяха обявени носителите на почетните "Оскар"-и: Опра Уинфри (хуманитарна награда "Джийн Хершолт"), Джеймс Ърл Джоунс, Дик Смит, Дъглас Тръмбъл (награда "Гордън Сойър").

Водещ на церемония по връчването на най-престижните отличия в света на киното за девети път беше Били Кристъл.

Още от

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: