Галъп: Без съществена разлика в резултатите на партиите

Ако изборите бяха сега, по-скоро нямаше да има съществена разлика с резултатите от отминалите наскоро избори, показват резултатите от проучаване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено между 29 октомври и 6 ноември сред 809 пълнолетни българи по метода "лице в лице" с таблети.

Според резултатите ГЕРБ биха получили 25.5% от гласовете, "Продължаваме промяната" – 20.8%, ДПС – 13.1%, "Възраждане" – 10.5%, БСП – 9.4%, "Демократична България" – 8%. "Български възход" е около бариерата с 4.5%, а под нея остава "Има такъв народ" с 3.1%. "Изправи се, България" и ВМРО са с около един процент - съответно с 1.3% и 0.9%.

На изборите на 2 октомври резултатите бяха 25.33% за ГЕРБ, 20.20% за ПП, 13.75% за ДПС, 10.18% за "Възраждане", 9.3% за БСП, 7.45% за ДБ и 4.63% за БВ. Под бариерата остана ИТН с 3.83%.

"По традиция в следизборни ситуации картината на общественото мнение запазва инерцията от самите избори с минимални отклонения, а понякога – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за формациите, които са отбелязали приятно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите не са произтекли особени размествания на силите. Такива обаче могат да произтекат, ако наистина се стигне до избори – вижда се, че в последните няколко изборни вълни понякога има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на предполагаемо ниско гласоподаване", посочват от "Галъп".

Според резултатите от проучването при едни нови избори едва ли може да се очаква висока активност. 38% са онези, които казват, че биха гласували твърдо. 3.7% от тях казват, че биха избрали "Не подкрепям никого".

В рамките на проучването са зададени и три експериментални въпроса. От "Галъп" посочват, че техните данни не бива да се четат като фиксирани обществени нагласи, а по-скоро като ориентировъчна картина на обществените инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични ситуации.

Тези въпроси са били: да се състави ли правителство, дори с компромиси, или да се проведат нови парламентарни избори; какво е отношението към идеята да се въведе форма на президентска република; какви са нагласите към въвеждането на еврото у нас.

56% от запитаните избират опцията "Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси", пред 26.7%, които посочват "Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори". Останалите не могат да отговорят.

Правителство предпочитат мнозинство от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на ПП, над половината от тези на БСП. И при ДБ искащите правителство не са значим дял, макар като цяло дяловете "правителство" и "избори" да не показват голяма разлика. Голямото изключение е "Възраждане" – където мнозинство от близо 60% са за нови избори.

По отношение на това дали в България трябва да се въведе форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24.5% от попитаните, но 47.5% са по-скоро несъгласни.
Като цяло, идеята явно не събужда обществено въодушевление. Това потвърждават и предишни данни на агенцията. Следва да се отбележи, че запознатостта с детайлите по тази тема не е висока. Цели 28% не могат да преценят.

Сред основните партийни електорати преобладава несъгласието с идеята, а сериозното изключение е този на БСП, където приблизително равни дялове са "за" и "против". Разбира се, отражение в тази тема оказва и отношението сред различните електорати към действащия президент Румен Радев.

Перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога, посочват от Галъп. 55.9% у нас са несъгласни, че България трябва да въведе еврото, а 28.1% са съгласни. Не могат да преценят 16%. Този тип нагласи у нас са стандартни от години и не представляват изненада.

Електоратът, който е в най-голяма степен "за", е този на ГЕРБ, докато всички останали, дори този на ПП показват по-скоро неохота. При "Възраждане" и особено БСП несъгласните са мнозинство.

"Разбира се, едва ли политическите предпочитания са единствен основен фактор. Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна разяснителна кампания за еврото, която да преодолее обществените страхове", посочват от "Галъп".