Гърция препъва покана на Македония за НАТО, България размахва пръст

Гърция обяви, че не може да подкрепи кандидатурата на Македония за членство в НАТО заради нерешения спор за името на бившата югославска република. В четвъртък гръцкият външен министър Дора Бакояни заяви пред репортери в Брюксел, че Атина подкрепя поканата за членство на Хърватия и Албания, но не и на Македония, предаде ББС.

Това решение може да блокира плановете на НАТО да отправи покана за присъединяване към всичките три балкански държави по време на срещата на върха през април в Букурещ.

Атина не е съгласна северозападната ѝ съседка да носи името на северния гръцки район Македония и обвинява Скопие в евентуални териториални претенции – нещо, което македонците отричат. Проблемът за официалното име на Македония не бе решен на днешната среща на Съвета на НАТО на равнище външни министри и решение ще се търси до срещата в Букурещ, заяви на пресконференция генералният секретар на НАТО Яп се Хоп Схефер.Спорът за името е между страна членка и страна, нечленуваща в НАТО. А принципът за пълно единодушие при вземане на решения по един или друг въпрос в НАТО остава напълно в сила, това е фундамент на НАТО, отбеляза Схефер. Така той даде да се разбере, че ако не се намери решение на проблема до срещата в Букурещ, НАТО не може да възрази срещу гръцко вето за приемането на Македония.

България каза "да", но с уговорки

България подкрепя получаването на покана за членство от Македония в името на стабилността в региона, което не означава компромис с принципите на добросъседство, които София очаква да бъдат спазвани от Скопие, заяви след срещата българският външен министър Ивайло Калфин.

Според него сегашното правителство в Скопие полага усилия за подобряване на отношенията с България, но трябва да вземе по-активна позиция при отделни прояви на антибългарската кампания в някои медии. Министърът не изключи възможността кампанията да се води от хора, които не искат Македония да влезе в НАТО. За позицията на правителството в Скопие Калфин каза, че вместо да оправдава всичко със свободата на медиите, може да прояви повече активност.

Това, че подкрепяме Македония за членство в НАТО, никой там не трябва да си мисли, че принципът за добросъседски отношения отпада – напротив, той важи още повече, каза Калфин. България следи внимателно диалога Скопие – Атина за името и се надява да не се стигне до вариант, който би открил аналогичен проблем между България и Македония, предупреди българският министър.

Той не даде повече разяснения, но допълни, че засега по-скоро няма такава опасност.

За нерешените културно-исторически и други въпроси между София и Скопие ще се търси решение по пътя на придвижване на Македония към НАТО и ЕС, заяви още Калфин.

Гръцкият външен министър обвини правителството в Скопие, че води политика на иредентизъм и национализъм, което не позволява на Атина да вземе същото решение, както за Хърватия и Албания. Независимо от това тя изрази надежда, че все още има време да се постигне "взаимно приемливо" решение до срещата на върха идния месец.

Представител на ООН и в момента води преговори с двете страни за намиране на компромис за името на Македония.

Стабилизиране на Балканите

Страните членки на НАТО се обявиха за разширяване на организацията с включване на нови страни от Балканите, което ще стабилизира региона след като Косово обяви независимостта си от Сърбия на 17 февруари т.г.

Кандидатурата на трите държави е подкрепена от САЩ и генералният секретар на НАТО каза, че са положили сериозни усилия в политическите и военните реформи.

В дългосрочен план, каза той, единствената рецепта за стабилност на Балканите е интеграцията на региона в НАТО и ЕС.

За НАТО е въпрос на много ясно разбиране, че Сърбия е една много важна страна и че искаме да развиваме добри отношения с нея. Това обаче зависи и от хората, които определят политиката в Белград, изтъкна Яп де Хоп Схефер.

"Аз бих желал да се присъединят всички три страни", заяви пред репортери германският външен министър Франк-Валтер Щайнмаейр. Той допълни, че изключително много зависи от това дали Македония и Гърция ще могат да сближат позициите си в близките седмици.

Украйна и Грузия го отнасят в името на добрите отношения с Русия

Искането на Украйна и Грузия да получат пътна карта за евентуално членство в НАТО също предизвика разнобой. Макар че страните членки на Алианса желаят да изпратят позитивни сигнали към двете бивши съветски републики, някои смятат, че не бива да се рискува влошаване на отношенията с Русия, които са в най-ниската си точка от Студената война насам.

"В Русия имаме нов президент и аз мисля, че ЕС иска да постави отношенията си с Русия на нова нога", заяви външният министър на Люксембург Жан Аселборн. "Ние трябва да се съобразяваме с интересите на останалите, не само с членовете на НАТО", допълни той.

Не сме взели решение, но искам да припомня един от нашите принципи:"Вратите на НАТО са отворени", каза генералният секретар на НАТО.