Газовата криза настъпва в Европа

Русия рязко съкрати във вторник газовите доставки за Европа през Украйна, с което задълбочаващият се спор между Москва и Киев предизвика кризисна ситуация на Балканите и Турция, за които газоподаването бе изцяло прекратено, но засегна и страни от централна Европа, има заплаха и за западна Европа, включително големи консуматори като Германия и Италия.

Руският държавен монополист "Газпром" заяви, че във вторник е подал около 65 млн. куб. м. газ за Европа през съседна Украйна, което е намаление със 78% от нормалните обеми (300 млн. куб. м.), транзитирани преди избухването на конфликта на 1 януари т.г., предаде Ройтерс.

ЕС, който е зависим от Русия за една четвърт от газовите доставки, настоя Москва и Киев да намерят решение още тази седмица. Ръководителят на украинската държавна енергийна компания "Нафтогаз" Олег Дубина заяви, че в четвъртък заминава за Москва, докато от "Газпром" казват, че са готови за разговори по всяко време.

България, Турция, Македония, Гърция и Хърватия съобщиха за намаление или спиране на руския газ, а България обяви кризисна ситуация посред зима.

Доставките за Унгария са спрени напълно в 14.30 ч. по Гринуич, съобщи пред журналисти унгарският министър на енергетиката Чаба Молнар. Той добави, че е информирал Сърбия и Босна, които се снабдяват с газ през Унгария, че няма да получат газови доставки.

Словакия обяви извънредно положение, Полша оряза газоподаването за индустриални потребители, а Сърбия и Босна съобщиха, че руските доставки напълно са спрели.

Австрия и Румъния съобщиха за намаление на доставките съответно с 90% и 75%, а германски енергийни компании предупредиха, че се очаква по-късно през деня съкращения на подаваните количества за потребителите.

"Газпром" гарантира във вторник газови доставки за Италия от 7 млн. куб. м. или по-малко от 20 процента от очакваните обеми, заяви пред Ройтерс италиански източник, запознат с проблема. По-рано министерството на промишлеността съобщи, че Рим планира да увеличи вноса на газ от алтернативни източници.

Киев и Москва продължават с взаимните обвинения

Русия и Украйна се обвиняват взаимно за кризата, която отново изправи Европа на нокти посред зима, както при предишното спиране на кранчето през януари 2006 г.

Заради застудяването, обхванало Европа, и очакванията за продължителност на конфликта Москва-Киев, цените на природния газ скочиха с 18.5%, най-висока стойност от октомври насам, при търговията в Лондон.

Говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов отказа подробности за рязкото съкращаване на доставките за Европа.

"Имаше заявка за 130 млн. куб. м. Ние доставихме тези количества, намалени с 65.3 млн. куб. м.", заяви той пред репортери. Намалението от 65.3 млн. куб. м. са количествата газ, които Москва твърди, че Украйна е откраднала от предназначения за Европа транзит от 1 януари досега.

Украйна отрича да си присвоява от транзитния газ, като казва, че технически проблеми препятстват притока на суровината за Европа.

Спорът между двете страни върви седмици наред. "Газпром" твърди, че Украйна му дължи над 600 млн. долара, но Украйна от своя страна казва, че дългът е изплатен. Двете страни освен това не успяха да се споразумеят за цената, която Украйна ще плаща за руския газ през 2009 г.

Руснаците искат от Украйна 450 долара на 1 000 куб.м. газ, което е два пъти почете от цената, която украинците са склонни да приемат, но е по-ниска от тази, която повечето европейски страни плащат.

"Газпром" обвини Украйна, че във вторник е затворила три от четирите руски тръби и че руската компания е станала заложник на "безотговорно поведение".

Украинският президент Виктор Юшченко обаче каза, че Москва ще продължи да намалява доставките за Европа или ще ги прекрати изцяло. Украинската държавна фирма "Нафтогаз" заяви, че руските доставки са паднали до 58 65.3 млн. куб. м., което е по-малко от обемите, които Русия твърди, че подава.

Украинското правителство разпореди на регионалните комунални фирми да започнат да ползват алтернативни горива вместо газ.

ЕК: Ситуацията е "напълно неприемлива"

Европейската комисия заяви във вторник, че "без предварително предупреждение и в пълно противоречие с гаранциите, дадени пред ЕС от руските и украинските власти на най-високо равнище, доставките на газ за някои страни членки са били намалени в значителна степен" и че "тази ситуация е напълно неприемлива".

Доставките трябва да бъдат незабавно възобновени, обяви председателството на ЕС, призовавайки двете страни по газовия спор веднага да подновят преговорите с идеята за окончателно уреждане на двустранния търговски спор.

Москва иска от ЕС да подкрепи Северен и Южен поток

Сегашният газов спор е аргумент за Русия да поиска Европа да заеме ясна позиция за газопроводите Северен и Южен поток, заяви руският постоянен представител в НАТО Дмитрий Рогозин, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Когато ЕС разбере, че неговите потребители изпитват недостиг на газ, ще бъде постигнато реално споразумение между ЕС и Русия за диверсификация на руските газови доставки в Европа, посочи Рогозин пред радио "Ехото на Москва". Преди всичко според него е необходимо да се ускорят балтийският и южният вариант, които "сега са обект на множество спекулации от страна на нашите неприятели", каза той.

Чехия, която е ротационен председател на ЕС, съобщи, че има извънредна опция за провеждане на съвместна среща на върха Русия- Украйна – ЕС. Премиерът на страната Мирек Тополанек обаче уточни, че това предложение още не се обсъжда, защото ЕС настоява Русия и Украйна до стигнат до споразумение.

Конфликтът заплашва да влоши отношенията на Русия със Запада, които и без това не са добри след войната в Грузия миналото лято.

Сериозната зависимост на Европа от руски енергийни суровини я прави силно уязвима при настоящата криза, избухнала на 1 януари след като Москва и Киев не се разбраха за газовите цени.

Повечето големи европейски страни заявиха, че имат достатъчни газови резерви след няколко поредни по-меки зимни сезона, а освен това имат достъп до газ от Норвегия или Алжир.

"Ако има значими съкращения на количествата газ за ЕС, ключовият въпрос е дали това ще продължи много дълго време", заяви пред Ройтерс Саймън Блеки от Кеймбриджката асоциация за енергийни проучвания.

Ройтерс припомня, че конфликтът между Русия и Украйна не се свежда само до цените, а има и политически измерения заради про-западната ориентация на Киев и амбициите за присъединяване към НАТО.

Тревогите за европейските газови доставки, в съчетание с израелската военна операция в Газа, повишиха цените на петрола до 50 долара за барел, което е най-висока стойност за триседмичен период. Русия, която разчита основно на износа на петрол, печели от покачването на петролните цени.