Газовите доставки, запасите и високите волатилни цени остават предизвикателство за България

Българското правителство остава изправено пред предизвикателството да осигури газовите доставки за страната след спирането на кранчето от "Газпром", запълването на газохранилището в Чирен и високите и волатилни цени на енергоизточниците, които ще останат такива поне до 2023 г. Това посочи заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова по време на третото издание на Софийския икономически форум.

"И в момента работим по намиране на устойчивите краткосрочни и дългосрочни решения, които биха дали възможност да се фокусираме върху подкрепа за енергийните потребители, защита на бита и разбира се, икономиката, в частност енергоинтензивната индустрия", заяви тя.

След спирането на руския газ в края на април държавният газов доставчик "Булгаргаз" успя да осигури за май количества от свободния пазар на спот цени, а за юни и юли договори два танкера с американски втечнен газ в допълнение към азерския газ по дългосрочен договор. Усилията на правителството да са приключи възможно най-скоро забавения с години строеж на газовата връзка с Гърция. Последно очакванията са тя да заработи през юли, което ще позволи вноса на пълните обеми по азерския договор, по който цените са по-ниски от тези на борсите, защото са обвързани с петрола и са по 25-годишен договор. Дори и да заработи интерконекторът с Гърция, пак ще са необходими заместващи количества на руския газ.

От кабинета твърдат, че се водят преговори за дългосрочни доставки на американски втечнен газ, но подробности не се дават - нито с кого се разговяра, нито за период и начало на доставките, нито з ацени.

По отношение на цените перспективите са поне до 2023 година да има волатилност на пазарите, прогнозира енергийният зам.-министър. Затова правителството мобилизира ресурси в подкрепа на бита и индустрията за справяне с високите цени. В момента се работи по намиране на устойчиви краткосрочни и дългосрочни решения, които биха дали възможност да се фокусират усилията в подкрепа за уязвимите потребители, защита на бита и икономиката - в частност енергоинтензивната индустрия.

По отношение на декарбонизацията приемането на Плана за възстановяване и устойчивост даде ясна визия в краткосрочна перспектива, допълни Петрова. Тя посочи, че ангажиментите са да се намали въглеродният отпечатък на електроенергетиката, както и много ясна амбиция за повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници. "Тези усилия трябва да бъдат подкрепени с реални инвестиции и реформи", заяви петрова.

По думите ѝ на дневен ред е разработване на реформи, свързани с либерализация на пазара. Конкретни предложения трябва да бъдат внесени в Народното събрание под формата на законодателни инициативи до края на тази година.

Енергийното министерство, което се ръководи от представители на оттеглилата се от управляващата коалиция партия "Има такъв народ", не е ясно дали ще запази ръководството си, дори и правителството на Кирил Петков да оцелее след искания вот на недоверие, който щ есе гласува в сряда.