Ген. Борисов иска отделни съдилища за организираната престъпност

Трябва да има специална законова база, специални екипи и съдилища за борба с организираната престъпност. Това заяви във вторник главният секретар на министерството ген. Бойко Борисов на специализината дискусия на Центъра за либерални стратегиии (ЦЛС) за борбата с организираната престъпност.

С проблема трябва пряко да се ангажират президентът, премиерът и председателят на Народното събрание, допълни Борисов. По думите му държавата избягва да коментира организираната престъпност, в генезиса на която били крадците на коли и югоембаргото. Същевременно, така конструирана, съдебната система възпрепятства доброто функциониране на МВР, смята главният секретар на МВР, който след броени седмици се очаква да влезе в парламента като депутат от НДСВ.

Без да се създаде система, да се опише една престъпна група и да има нови правила за дейността на всяко едно звено, работата срещу организираната престъпност е абсурдна, смята още генералът.

Според него трябва да се променят шест - седем неща, като Законът за специалните разузнавателни средства и да се премахване възможността адвокатите да отлагат съдебни заседания.

Магистратите подкрепят тезата на ген.Борисов, че трябва да се удължи срокът за действие на специалните разузнавателни средства, защото максималният срок от 6 месеца е прекалено кратък, когато се разследва организирана мрежа, коментира идеите на главния секретар на МВР председателят на Съюза на съдиите Нели Куцкова. Тя обаче изрази съмнение доколко е целесъобразно отделянето на съдилища, които да се занимават само с дела по организираната престъпност. Куцкова подчерта, че по цял свят малко подобни дела влизат в съда и припомни учебникарския пример, че дори мафиотският бос Ал Капоне е осъден не за незаконния си бизнес, а за укриване на данъци.

Тезата за специализирани съдилища, които да се занимават с организираната престъпност, беше лансирана за първи път от главния прокурор Никола Филчев. Според неговото предложение, тази функция може да се прехвърли към военните съдилища, които не са сериозно натоварени.

“Възхищавам се на размаха на ген. Борисов, с който той разрешава проблемите на българската и европейската съдебна системи. Аз не се чувствам много уверена по този въпрос”, коментира още Нели Куцкова.

Тя изрази мнение, че за да се подобри ефективността на работата на съда, един и същи прокурор трябва да наблюдава разследването и след това да се явява по делото на различните инстанции, вместо на всеки етап да има отделен прокурор. Според нея, обаче, проблеми може да има навсякъде по веригата или всички институции да си свършат прекрасно работата, а след това да има провал.

Организираната престъпност е криминална мрежа с участието на политици и висши държавни служители, е констатацията в представения във вторник предварителен доклад на Центъра за либерални стратегии. Изследването отбелязва, че от 1993 година насам организираната престъпност се е превърнала в медийно ежедневие. Същевременно тя е еволюирала и в момента контролира значителен финансов ресурс. Организирана престъпност има почти във всяка област на обществения живот и за сметка на дребната престъпност организираните групи стават все повече, твърдят още изследователите на центъра.

Изводите на ЦЛС са, че в основата на организираната престъпност са наследените контрабандни канали преди 1989 година, чиято "приватизация" е била способствана от "демонтажа" на системата на МВР в началото на 90-те години.

Като организирани престъпни деяния трябва да бъдат третирани само тези, при които са замесени политици и държавни служители, смятат анкетирани от центъра служители на МВР и изтъкват, че службите на БОП не могат да се занимават с битови престъпления.

Най-често изтъкваната пречка на МВР в борбата с този проблем са липсата на единна информационна система, сериозните кадрови проблеми и текучество на кадри.

Като основен проблем в работата на прокуратурата в борбата с организираната престъпност според ЦЛС е връзката на престъпниците с държавата чрез корумпиране на служители, политици и магистрати. Прокуратурата не води отделна статистика на тези престъпления, се посочва още в доклада.

Според изследването, прокурорите ясно осъзнавали необходимостта от комплексен подход в борбата с организираната престъпност, който трябва да включва широк кръг от икономически мерки и обща превенция. В ситуация, при която органите на МВР като цяло "действат на парче", прокуратурата трябва да се "задоволява" с повдигането на обвинение срещу отделни членове на евентуални престъпни мрежи. Стратегията на прокуратурата трябва да се основава най-вече върху повдигането на обвинения за тежки престъпления срещу важни членове на престъпни мрежи, а не към подвеждането под отговорност на цели организации.

Според прокурорите основни пречки са липсата на политическа воля и подкрепа в борбата с организираната престъпност, както и неразбирането от страна на политиците на проблема. Съдът е прекалено формализиран, смятат още обвинителите. Приоритет на прокурорите според изследването остава запазването на статута им като част от съдебната система, което щяло да е гаранция за ефективна борба срещу корупцията и организираната престъпност.

Изследването обаче отчита, че полицията, съдът и прокуратурата имат различни приоритети. Съдиите се надяват, че в бъдеще тяхната автономност ще бъде защитена или чрез извеждане на прокуратурата от съдебната система, или чрез създаването на два отделни висши съдебни съвети - един за съдии и един за прокурори.