Ген. Кирчо Киров: Няма нищо гнило около самоубийствата в НРС

Г-н Киров, твърдите, че Националната разузнавателна служба (НРС) е най-реформираната служба в България през последните години. Това твърдение не е ли до известна степен субективно, като се има предвид, че НРС е една от двете служби, която работи с най-стара нормативна база?

Продължавам да твърдя, че ако не най-реформираната, НРС е една от най-реформираните. На първо място по отношение на личния състав, който в преобладаваща част е на възраст между 27 и 30 години. Много малка част, около една трета, е със служебен стаж от 3 до 5 години преди 1989 г. Тоест, всички останали работят в условията на демокрация или на демократизираното българско общество и държава.

Второто измерение е функционалното състояние на службата, което аз смея да твърдя, че в последните няколко години рязко се подобри в качествен аспект по отношение на придобиване и подаване информация на нашите държавни институции, по отношение на контакти и реално практическо взаимодействие и сътрудничество с партньорски, съюзнически служби. От около 28-29 служби, с които поддържахме контакти до 2003 г., в момента техният брой надхвърля 75 и пак подчертавам – в чисто практически, ефективни измерения.

Ние ежемесечно предоставяме на наши партньори информационни материали от порядъка между 60 и 100 броя, на наши вътрешни потребители, които са над 50, по 200 броя. А аз заварих службата с 11 такива потребители. Месечно сега на нашите вътрешни потребители даваме толкова информация, колкото службата е излъчила за цялата 2002 г. като цяло.

Можете ли да гарантирате за качеството на тази информация?

Имаме и мисля, че сме единствената в България служба, която има скала за оценка на информацията и всеки наш потребител поставя своята отметка, своето мнение върху материалите, които получава. Тъй като имаме обратна информация за използваемостта на нашите материали, смея да твърдя, че 80% и над 80% от нашата информация е ефективно използвана от потребителите.

Това, което казахте за възрастта на кадровия състав означава, че повечето хора не са работили за бившата ДС и близо две трети от състава на НРС е подновен. В такъв случай откъде възникнаха всички тези притеснения, спорове и необходимостта да се направят изключения в новия закон за достъп до архивите на ДС? Защото става дума за разкриване на досиета на хора, които са били ангажирани преди 1989 г.?

Законът за разкриване на архивите на бившата ДС не е насочен да реформира, образно казано, съвременните български служби. Много държа да се направи една ясна разграничителна линия между службите на тоталитарния режим и между съвременните български служби. В този случай обаче става дума за една определена (аз няма да споменавам числа по понятни причини) група хора, които в момента работят. И пак подчертавам, техният служебен стаж в структурите на Първо главно управление (ПГУ) на ДС е от 5 години до 2 месеца. Никой от тях не е заемал ръководна длъжност, включително аз самият, до 1989 г. И аз много отговорно, много точно и категорично заявявам, че това в никакъв случай не са хора, които са носители на някакви свръхтайни за износ на капитали, за тероризъм, за участие на български служби в актове, в които сме обвинявани през миналите десетилетия. Това са хора, които към онзи период (1989 г.) са били млади работници. По силата на своята възраст и професионален опит сега са част от носещия скелет на службата, на средни ръководни длъжности.

Тези длъжности, за които се говори в закона, не са публични. Никъде в света няма обявени такива длъжности като публични. Това са оперативни длъжности. В разузнавателните служби, в частност в НРС, която не прави изключение, има един важен принцип – принципът на ротацията (нека да го кажа професионално така – едно към едно към едно). Това значи, че един човек работи в центъра, един под прикритие, един зад граница. Когато изтече срокът на изпратения зад граница, трябва да го замени този, който e под прикритие, а човекът от центъра трябва да излезе под прикритие и да бъде заменен от човека зад граница. И тогава тези трима човека на практика се явяват на длъжност началник секция или началник отдел. И автоматически сега, превръщайки тези длъжности в публични, ние разкриваме тези хора, които са били в съседни нам държави, които са били или в момента са в рискови региони – Близкия изток, Средния изток, ние разкриваме хора, които работят в момента с източници от много висок порядък и от които ние като държава получаваме огромен обем информация и документация – рискова. И поставяме без никакво колебание, аз го казвам много откровено, поставяме под опасност живота и на нашите офицери и техните семейства и източниците, с които работят.

Ето това беше нещото, което и аз и ген. Студенков, без желание да влияем в каквато и да било посока, просто запознахме министър-председателя и хората, които ни бяха повикали. Нито мога, нито имам властта, нито желанието, а още по-малко смятам, че ръководител на специална служба, какъвто съм аз, може и трябва да влияе върху вътрешнополитическото развитие на страната.

Това, че дипломати, посланици, консули и генерални консули не влязоха в този “забранителен” списък ще засегне ли работата на разузнаването?

В известна степен да. По една проста причина. Съвременните български разузнавателни служби нямат широка възможност да използват голям кръг от прикрития. И затова нашите прикрития се ограничават в рамките на държавните ведомства. Това е по силата на действащата нормативна база. Ние не можем да ползваме прикрития на частни фирми, на фондации и т.н. И затова се ограничаваме в рамките на действащите държавни учреждения. И сега си представете – ние трябваше, ако бяха обявени тези имена в рамките на 48 до 60 часа, да върнем група от около 30 човека, които в момента са зад граница и да прекратим изцяло тяхната дейност, да бъдат обявени действащи офицери.

Ако това се беше случило, ние с цялата база на източници трябваше да прекратим работа.

А сега след като ще излязат дипломатите и посланиците?

Трябва да има разграничение между офицерите, работещи под прикритие и хората, които не са на кадрови служители на службата.

Толкова ли е повсеместно? Един колега журналист, бивш дипломат, твърди, че едва ли не цялото външно министерство е вербувано? А от архивите на МВнР става ясно, че смущаващо голям процент служители са били сътрудници на бившата ДС и при това положение човек се пита въобще има ли самостоятелна външна политика.

Аз мисля, че дали българската външна политика е самостоятелна в никакъв случай не зависи от това дали определен човек е помагал от патриотични подбуди на собствената си разузнавателна служба. И мога само да адмирирам помощта и днес на хора, които ни помагат като българска съвременна разузнавателна служба. Защото разузнавателните служби в кадрови аспект са лимитирани. Един човек не може сам да свърши толкова много неща, от които държавата се нуждае. Разбира се, че той (говоря за кадровите ни офицери) прилага цялата система от специфични методи и средства, но винаги се нуждае от приятели, помощници и съмишленици. Мисля, че това е нещо нормално и естествено.

Добре, за какъв процент от външно министерство става дума?

Нямам представа, съвсем откровено ви казвам, какво е било. Аз съм работил близо 10 години зад граница и така, по моите впечатления, мога да ви кажа, че това са единични случаи, които са били привличани към сътрудничество, както и към момента, които има привлечени към сътрудничество.

В момента има ли български посланици в натовски държави, които са били сътрудници на бившата ДС или имат досиета?

Мисля, че това надхвърля моята компетенция като отговор. Бъдещата комисия, която ще бъда избрана, трябва да понесе тази отговорност.

Два смъртни случая имаше в НРС за по-малко от един месец. Обществото няма начин да не бъде притеснено, още повече, когато става дума за една такава институция, която е по-затворена, която не е обърната към медиите и обществото. Има нещо гнило като че ли?

Не, няма нищо гнило и аз мисля, че това са два по своему персонално-лични трагични случая. И особено искам да подчертая, че няма никаква връзка между тях. Мъчително е и за мен самия и за колегите да осъзнаваме, че това се е случило, но така или иначе няма никакви причини от служебен характер, поне на този етап. Вътрешната комисия, която работи и по проверка на архива и в нея по мое разпореждане сме включили и представител на ДКСИ, към момента не установяваме някакви детайли от служебен характер, които биха подтикнали към нещо. Още по-малко какъвто и да било натиск, психически тормоз или каквото и да било друго. Така че нека да оставим следствието да си довърши работата, сигурен съм, че те ще установят причината.

Всъщност част от проблема е, че още преди да бъде започнато следствието за смъртта на шефа на архива в НРС Божидар Дойчев се каза, че става дума за самоубийство и то по лични, семейни причини.

Не, защо? Аз дойдох тук около 0. 30 ч. и беше видимо от самата картина, а следствието беше започнало работа от около 23 ч. И когато беше казано, че е самоубийство, беше видимо, че е самоубийство, което беше потвърдено, до колкото зная, от експертизата. Видимата картина- говоря така на прима виста.

А за втория случай (на техник на НРС от поделение в провинцията –б.р.) – там нещата са ясни с оглед писмото, което е оставил. Използвам случая да ви кажа, че не става дума за някакви фантастични бази на НРС, както един уважаваният в. “Дневник” беше написал неща, от които човек да се чуди – да се смее ли, да плаче ли – такива фантасмагории. Става дума за това, че има пункт, в който при военновременна обстановка една част от службата би следвало да се пренесе и да работи. Там се поддържат различни инсталации – въздушни, електрически – не знам, аз самият не ги познавам и не съм ходил. Този екип, който работи там изцяло в периода 2003 г. ,службата го прие и го преназначи от състава на Министерството на отбраната.

Не бих искал да разкривам неговото местоположение, въпреки че много се написа, но пак малко встрани остава от истината. Това е просто един военновременен пункт, мобилизационен. Беше собственост на МО и на Генералния щаб и ген. Димо Гяуров беше започнал процедурата по приемане, аз само я завърших. При различните трансформации на МО ние сме включени в общата система.

Сега кой е назначен на мястото на г-н Дойчев?

Една наша сътрудничка, старши офицер, която временно изпълнява длъжността.

А кой ще бъде титуляр?

Откровено казано, към момента нямаме решение на този въпрос.

А защо го бавите?

Просто защото нямаме подходящ човек. Търсим. Тук трябва да е човек с професионална подготовка за работа с архиви, работа с картотеки. Разбира се, че да е достатъчно надлежно проучен, всички критерии за достъп до секретна информация, до специална информация – това е единствената причина. Човекът, който временно изпълнява тази функция, достатъчно добре се справя.

Г-н Киров, имате ли представа как биха се развили нещата, ако подобен инцидент като убийството на г- н Дойчев се беше случил в разузнаването на някоя западна държава? Какъв шум щеше да се вдигне за това, че е забавена информацията, че бяха изречени някои заключения още преди да са направени експертизите, заради появилите се разминавания в изявления на прокурори, ваши изявления и на други лица във връзка с обстоятелствата и часовете.  Според мен, ако това беше една Англия, Германия, САЩ вече щеше да има парламентарна комисия и после да се пише доклад, който после да се публикува в Интернет.

Не съм убеден, че е точно така и не съм убеден, че и там не се случват такива неща. Аз съм готов навсякъде, където бъда повикан, да дам подробни обяснения. Никой под никаква форма обаче не ме е викал нито в парламент, нито където и да било, както по тези случаи, така и по повод подготвян закон, в частност този за достъп до архивите. Аз отново изразявам несъгласие с начина, по който вие интерпретирате случая, че сме го скривали, че сме го забавяли. Казах откровено – информирани бяха всички институции. Едно забавяне от два или три часа – съжалявам, че така се е получило, но когато започна работа следствието и когато трябваше да имаме поне едно приключване на огледа, огледът продължи, доколкото си спомням, до 10 часа на другия ден. Значи, какво изявление да направим, през това време някъде е изтекла информацията. Това не значи скриване. Какво заявление да направя – просто, че има човек, който е намерен мъртъв? Какво повече от това, кой би спечелил от това и каква вреда сме нанесли на обществото и на който и да било?

Просто има основание да се смята, че е можело въобще да не съобщено или да бъде по някакъв начин преиначено.

Аз не разбирам какво е основанието при положение, че нямаме категорично някакво заключение, не е завършен самият оглед. Аз ви казвам – той продължи много.

Както обикновено става с престъпленията. Отначало се съобщава, че има смъртен случай, че се разследва, след това се казва – версиите са такива и такива – станало е убийство, станало е самоубийство, станало е еди – какво си.

Това са няколко часа.

Няколко – 24 часа!

Как 24?

Ами 24!

Аз бях информиран в някъде около 20.30 ч. – 20.40 ч, – някъде в този период и до около 22 ч. бях информирал всички институции.

Става дума за обществеността.

При това МВР беше информирано тук от моя заместник, той работеше по сформиране на групата, екипа и поддържахме връзка през цялото време.

Не е ли смешно, неправдоподобно, че НРС, която е известно, че има сигурно десетки директни линии с МВР, е трябвало да се обажда ваш човек на 166? И от 166 дежурният е казал, че този случай се поема от военната прокуратура?

Това не бих казал, че буди смях. Човек понякога се обърква. Ние имаме една единствена линия с МВР и тя е на нашия оперативен дежурен, не десетки или стотици линии. Такова решение е взел моят заместник, така го е направил, в крайна сметка мисля си, че така дори да изглежда отстрани смешно, както вие казвате...

Изразих се грешно – изглежда неправдоподобно.

...или неправдоподобно. Може би е станало по-добре това, че линия 166 се записва и се документира всичко. От тази гледна точка нека погледнем нещата, че всъщност нищо не сме скрили, както се твърди.

Да, убийството е станало на 15 вечерта, след като ние прочетохме това от Кafene.net и нашите репортери се обадиха в МВР абсолютно всички - от главния секретар, до шефа на столичната полиция и т.н. – никой от тях не каза, че има информация за това нещо.

Аз не мога да коментирам системата за вътрешно оповестяване в МВР, но аз самият гледах по телевизията министър Петков, който заяви в неделя по Нова телевизия , че такава информация е постъпила при оперативния дежурен на столична дирекция.

Да, има противоречия в изказванията и на вътрешния министър,  защото между другото в петък, два дена преди да каже, че информацията е постъпила, той каза, че ръководството на МВР не е било информирано. Той това го заяви в парламента.

Нека да не коментирам все пак колегите си от МВР. Аз имам достатъчно добри отношения и ги уважавам.

Когато става дума за реформиране и за изработване на нов закон за НРС, според вас, докъде ще стигне прозрачността по отношение на Вашата служба? Например, НРС по какъв начин би трябвало да отчита бюджета си? Обществото не знае вие с какви ресурси разполагате, от какви се нуждаете?

Много е важно да знае българското общество, че за периода на своето съществуване от 1990 г. до сега НРС е способствала на изработването на вече пет устойствени законопроекта. Във всеки случай правенето на такива закони е било и е въпрос на политическа воля.

И в момента разполагаме с един много добър законопроект, който миналата година изготвихме с активното участие и помощ на нашите колеги от ЦРУ и МИ6 – техни водещи юристи. Няма да издам тайна, ако спомена името на Дейвид Роузман, който участва най-активно и е в основата на разработването на цялата нормативна база на САЩ в областта на сигурността след 11 септември 2001 г. Той беше тук една седмица, работихме много активно, имаше срещи и с представители на парламента, на правителството и президентската администрация.

Всички тези неща, за които вие питате, те и сега съществуват, само че не са оформени в закон. Но бюджетът на службата е в значителна степен прозрачен, тъй като той е част от държавния бюджет. Относително непрозрачна остава една много малка част, която касае оперативните разходи на службата. Всичко друго е напълно прозрачно, намира се в Министерството на финансите, така че не бих приел едно твърдение, че сме непрозрачни в тази посока. Да не говоря какви отчаяни баталии водим, когато защитаваме този бюджет.

Смятате, че в момента сте достатъчно прозрачни и няма какво повече да се направи? Или има какво повече да се направи, но липсва регламентация?

Мисля, че в достатъчна степен публичните разходи на службата са известни. Но има едни критерии за разходи, които не могат да бъдат обявени публично по простата причина, че все пак ние сме разузнавателна служба.

Да, това е много удобно. Знаете ли, някои депутати твърдят, че тук в НРС в последните години са върнати хора, и то които са работили за други управления, за VІ-то управление на ДС, включително и хора на възраст, които вземат и специални надбавки?

Нищо подобно! Гледам с усмивка на такива твърдения. И съм благодарен, че ми задавате този въпрос, защото искам да кажа, че първо – никой не е върнат, няма един човек върнат. Що се отнася до VІ-то управление, просто това на мен ми звучи като виц – няма такива хора.

И преди спецификата работа на ПГУ и на VІ-то управление значително се различаваше, още по-малко сега такова нещо може да се случи. Има една група хора, които са пенсионирани и които временно бяха оставени тук на работа с оглед изключителния кадрови дефицит, в който се намираше службата. Това е една група, която може да се измери от порядъка на пръстите на двете ръце, която временно, подчертавам временно, се намира на работа. Той като е трудно да се възложат задачи и да се хвърлят така в огъня младежи на по една година стаж. Нито имат познанието, нито са обучени. И това са малко хора, които лека-полека, един по един, включително и аз на тази възраст сме с ясна перспектива да си отидем. Но няма, категорично заявявам, няма нито върнати хора стари, нито хора от VІ-то, нито хора, които да получават някакви огромни, специфични надбавки.

Заплатите в НРС се формират по същия начин, по който във всички основни служби, особено в тези, попадащи под разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили.

Прави впечатление, че през последния месец, откакто тече този дебат за досиетата, всяка служба се опитва да се разграничи от износа на капитали. Смятате ли, че ПГУ е било въвлечено в тази дейност по някакъв начин?

Нямам такава информация, аз лично. Правена е една проверка и най-вероятно и повече проверки в периода и то задълбочено. Правени са такива проверки по времето на ген. Аспарухов и той заяви, а и в лични разговори ми е казвал, че такива неща тук не са констатирани, такива документи. Аз самият се интересувах в по-ранен период, 2003 г. някъде, и не попаднах на такива (това беше свързано с онзи проблем, който възникна с публикациите за “Петрол срещу храни” – участието на БСП и т.н.), значи никакви такива документи не открихме и никакви външнотърговски дружества. Ако е имало такива схеми, те при всички случаи или по-вероятно са вървели през други държавни учреждения – Министерство на икономиката, на външната търговия тогава, тогавашните ВТО-та.

Възможно ли е да са унищожени документи?

От това, което имам в архива – до момента подобни сведения не са открити. Продължава и досега да работи комисията, но следи за такива унищожавани документи – надали, защото през 1990 г. е закрито Научно-техническото разузнаване и няма следи или материали, които да показват, че са унищожавани такива документи. Основно са унищожавани документи на лица, свързани с разузнаването и то предимно на чужди граждани – може би 85-90% са на чужди граждани.

Първо главно управление, според вас, не е свързано с износа на капитали?

Трудно ми е да направя едно такова твърдение, но като структура смятам, че не е свързано. Вероятно отделни служители, които са работили в такива структури зад граница, са имали някакво отношение. Но чрез самата служба, в бюджета на Първо главно, всъщност това управление тогава е ползвало част от бюджета на МВР и ако има такива следи, те трябва там да се търсят. Но с категоричност бюджетите на НРС от 1990 г. насам няма такива неща. Понеже тук става вероятно дума за тези фирми, за които се говори, това, което аз знам е, че в тези фирми са участвали служители на ПГУ тогава от Научно-техническото разузнаване с една единствена задача – за заобикаляне на забраните при придобиване на образци, продукции, на хайтекове и т.н. за нуждите на промишлеността и икономиката. Действително повече от това не ми е известно.

Когато става дума за операции преди 1989 г., като тези за убийството на Георги Марков в Лондон или покушението срещу папата, Вие лично идентифицирате ли се с ПГУ и структурите на ДС?

Аз не мога и не смятам, че трябва да отричам. Аз съм работил 14 години в ПГУ. През този период достъпът до информация, който съм имал, е засягал само пряката ми дейност. Но тъй като в последните години, вече като директор на НРС, възникнаха тези въпроси, смея да кажа, че цялата документация, която е имала службата още в първите години - 1990-1991г. - е предоставена на Националното следствие и през 1999 г. ген. Гяуров я е прибрал обратно тук. Всъщност, няма нищо друго извън тази документация и всичко е било предадено така, както е било върнато. Даже аз се натъквам на парадокси - в книгата на вашия колега Христо Христов виждам документи и той самият предостави някои документи, които впоследствие ги търсим и тук те нямат аналог.

Нашите архиви само тук ли са били? В Москва?

Това са смешни неща.

Наскоро външният министър Ивайло Калфин беше в Москва – даваше интервю в радио “Ехото на Москва” – това го питаха: “Вие сега ще отваряте в България досиетата, а те са тук, в Москва”?

Предполагам, че просто са се пошегували. Категорично не. Дългата ръка на Москва, така във вицовете за Щирлиц и ...

Москва не е ли контролирала в достатъчна степен българските спецслужби?

Моето лично впечатление е, че думата контрол е неточна и не отговаря на същността. Аз помня периода, в който тук имаше четирима или петима съветници в тази сграда. И аз самият съм контактувал с някои от тях. Нашите контакти се свеждаха до това да получат, поне аз където работих в Албания, руснаците нямаха присъствие – нито посолство, нито разузнавателни служби, и да получават по-точна информация за действителното състояние на нещата. Но никога, въпреки идеологическата окраска на тогава на режима, на управляващата партия, на обществото, никога аз не съм получил една задача от КГБ, от каквото и да било взаимодействие.

А вашите началници?

Тях трябва да питате. След като те не са спускани надолу по системата такива задачи значи ...Аз съм убеден и твърдя, че ние сме работили за България. Разбира се, в различни исторически обстоятелства.        

*Втората част от интервюто на ген. Киров ще бъде публикувана на 28 декември