Ген. Колев се опасява от военен конфликт на Балканите заради Македония

Нестабилността и нерешените проблеми на Западните Балкани са сред рисковете за сигурността в региона, посочи министърът на отбраната Николай Свинаров. Началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев определи като подобен риск и "неясното бъдеще" на западната ни съседка Македония.

По повод прогнозите за гражданска война в Македония заради новото териториално устройство, което дава по-голяма представителство на етническите албанци, Колев намекна за възможни действия от страна на Албания срещу Македония.

Дестабилизацията в региона може да доведе до действия на съседни държави, които де се мотивират като защита на националните ценности, заяви шефът на генералния щаб.

Министърът и професионалният шеф на армията изнесоха лекции при откриването на учебната година във военната академия в София "Г.С. Раковски" в сряда.

Като "червена лампа" пред политиката за сигурност на България Свинаров посочи все още е недовършеният проект за "дебалканизиране" на Балканите.

"Нестабилността и сериозните нерешени проблеми в Западните Балкани не само ще продължат да произвеждат несигурност, но и заплашват регионът да продължи да бъде част от глобалната "дъга на несигурност" и не без основание да бъде наричан "Барутен погреб на Европа". Напрежението, което генерират Западните Балкани, потенциалната опасност от етническо напрежение и противопоставяне, поставя нови изисквания не само към готовността на Българската армия за реагиране по време на кризи, но и към военното образование, което получават българските офицери", посочи в академичното си слово Свинаров.

Според анализа на ген. Колев, цитиран от Дарик радио, военната сила щяла да запази значението си в международните отношения, той като имало потенциал за регионални конфликти на Балканите. С този извод Колев отново защити тезата си за необходимостта от по-голяма численост на армията, в която се планират съкращения до 39 000 души и реформа, ориентирана за противодействие основно на тероризма, а не на защита на границите от чужди войски.

Говорейки за качествено новата ситуация, пред която се изправя натовската Българска армия, Свинаров заяви, че "днес уставите или още не са написани, или не са адекватни на обстановката, в която реално действат войските".

Той подчерта, че вероятно повечето от бъдещите операции на въоръжените сили ще бъдат уникални като цели и условия. По думите му едва ли ще има готови модели за тях не само в България, но и в НАТО. За това, министърът препоръча да се изгражда "креативен капацитет у нашите генерали, офицери и курсанти, за да бъдат способни да създават най-добрата тактика за конкретните условия и задачи".

Като първостепенен приоритет министърът посочи прилагането на лидерския модел на възпитание на командирите.

На тактическо и оперативно равнище са необходими лидери, подготвени резултатно да прилагат така наречения модел на "командване в мисии", наред с традиционните за българската военна култура командирски умения. "Командването в мисии" трябва да бъде разработено теоретично и нормативно и да бъде превърнато в модерна тренинг-концепция, посочи министърът.

Подготовката на военни и цивилни лидери на стратегическо равнище, по думите му, трябва да се фокусира върху изграждането на капацитет за вземане на решения в международен, съюзнически и коалиционен формат, по въпроси на развитието, подготовката и използването на въоръжените сили и за оптимален мениджмънт на ресурсите за отбрана.