Генерал и дискотека

Предизборната кампания в София набира ход и претендентите за поста започват да загряват. Поне в тези 15-20 дни трябва да са близо до електората си.

След като независимият Венци Димитров обиколи всички възможни площадки за балиране на отпадъци, за да се убеди с очите си, че понякога и избирателят е прав, то лидерът на този етап в имагинерното класиране на социолозите ген. Бойко Борисов избра един екстравагантен начин да комбинира спомените от времената на своята младост и предизборната кампания. Петък вечерта в една от известните дискотеки в Студентски град (бирата бе на сносна цена) се превърна в култова за някои от най-големите фенове на Генерала сред младежта на България.

Часът на събитието е предварително закован на 23,00 в петък. На витрините на клуба стоят 2 плаката, които би трябвало да подсказват на посетителите, че тук ще се случват чудеса по изборно време (като че ли това наистина е времето, в което всяко желание се сбъдва или поне се дават 100% гаранции).

Часът е 23, но все още няма никакви признаци, че Генералът се е засилил към дискотеката. Персоналът нервничи под постоянният натиск на журналистическите въпроси: “Абе наистина ли ще дойде?”, “Нали трябваше да е в 23?”, “Някой нещо да е чувал колко ще закъснее?”, “К’во ста’а?” и т.н. От Бойко Борисов ни вест, ни кост.

В това време барът в градината (симпатично място) бе нападнат и бирите започнаха да напредват.

“Тази вечер е клубна музика, най-много хора има в събота, когато е чалга”, обясняват две девойки, които едва ли имат необходимите години за гласуване. И, за да потвърдят съмнението, подхвъртя между другото въпрос дали ще има проверка на личните карти. “Не че за нас е проблем, но в компанията има няколко души,” бърза да се оправдае едната.

Проверки за лични карти нямаше. Горилите на входа, които вещо обясняваха, че обезвреждат терористи от “ей такива” (показвайки някакво символично разстояние от земята), се интересуваха от съдържанието на дамските чанти и вероятността младежите да носят оръжие, но не и дали присъстващите имат нужните 18, за да пият и купонясват в този късен час.

Междувременно ди джеят усърдно напомняше, че гост на дискотеката ще е не кой да е, а ген. Бойко Борисов. И че точно той, а не купонът в петъчната вечер или кършещата снага на бара полугола танцьорка, е събрал на това място момичетата с голи рамене и пъпове и солидно количество македонски студенти, които харно са се бръкнали по 2 лв. за вход, за да забият нещо русо.

В 24 и три бири часа, най-накрая раздвижването на входа и суетящите се гардове подсказват, че Бойко Борисов пристигна. Той е заобиколен от повече охрана, отколкото може да побере пространството през входа. Мярка се в градината за 2 секунди и изчезва в тълпата, препълнила “храма на съвременноста”.

Екипът ни се впуска в дълго търсене от входната врата до тоалетната в дъното, за да не бъде изпуснато нито едно движение на Генерала. След около 20 минути той е засечен на маса, близо до главния вход, заедно със хората от щаба си. Разочарованието е пълно – няма тълпи от фенове и симпатизанти, а самият Борисов, като че ли не се наслаждаваше особено на случващото се наоколо. Тълпите на Студентски град комай го подтискаха.

Пред генерала няма питиета. Подпрял глава с ръка, целият в черно, в очите му се чете отегчението на човек, който едва разбира защо е точно на това място.

Всеизвестно е, че жителите на Студентски град не се морят особено по време на предизборни кампании. В повечето хора, населяващи това място, гражданската съвест и социалното самосъзнание се измерва с микрони. Взорът на бъдещето на България е фокусиран някъде по средата между абстрактно-битийния разговор в “Червеното” на по чаша “нещо тънкажно” и два разтворени крака.

В тази обстановка, на човек не му остава нищо друго, освен две неща – да се хвърли в танца или да си подпре главата отчаяно.

Естествено най-интересно бе как Генерала се чувства на това място и половин час след неговото пристигане в дискотеката този въпрос му бе зададен.

“Малко ми е странно” призна ген. Борисов. “По такива места съм извършвал само арести”, откровенно отговори той. “Иначе хората тук са си напълно нормални”, допълва усмихнато.

Минута по-късно той е нападнат от вече разпозналите го тълпи от фенове, упътвани от ди джея. Последва около половин час раздаване на автографи и генералът, дори да искаше да танцува, нямаше как да го стори.

Щабът на генерала разкри, че той дошъл тук по покана на собственика на заведението, негов добър приятел. “Ние много разчитаме на младите хора, те са бъдещето, а и взеизвестно, че харесват Бойко Борисов”, обясняват помощниците му в кампанията.

Съдейки по наобиколилата го тълпа, това наистина е така. Повечето са момичета, облекли предизвикателни си дрешки в стил “тези са ми за дискотека”. Стискайки в ръце подписаната от Генерала картичка, те се отдалечават от масата леко пристъпвайки от крак на крак в ритъм 2/4, който за съжаление е най-разпространият в съвременната музика.

“Ще гласувам за него, разбира се,” отговаря девойка с блеснали очи. Тя е получила бленувания автограф върху огромен плакат, който сигурно ще помогне за покриването на следите от поколения студенти по стените на неремонтираната ѝ стая. Въпросът какво точно работи кметът обаче малко я стъписва. “Ами... грижи се за гражданите,” опитва тя.

“Аз дори не знам дали имам право да гласувам в София,” признава друга и обяснява, че на нейния вот разчита и бъдещият градоначалник на Русе.

“Не, няма да гласувам за него. Ако Бойко стане кмет, ще си имаме полицейски град,” допълва приятелката ѝ, като мачка дадената от щаба картичка. После я поглежда иронично – “Who`s the boss?!”* (кой е шефът).

“Защо Бойко Борисов не танцува?” Този въпрос просто трябваше да бъде зададен.

“Той не е много по тия работи”, гласи отговорът на щаба. Дори журналистическикте уверения, че “този трик върши работа” не помогнаха.

Час по-късно генералът се тръгва, като че ли изпитвайки известно облекчение от това.