Георги Лозанов: Грешката на БНР е, че продължава да държи Волгин в ефир

Решението да не се излъчва интервю на руската посланичка по общественото радио не е цензура, а израз на обществената отговорност на медията, казва в интервю за Mediapool медийният експерт доц. Георги Лозанов.

Г-н Лозанов, цензура ли е спирането на интервюто на руската посланичка от ръководството на БНР?

Решението интервюто на руската посланичка да не се излъчва е за да не се представя през него българския дебат за съдбата на паметника (на съветската армия – б.р.), който тече вече от 30 години. Руската намеса в този дебат постоянно възпрепятстваше възможността да се изпълни решението, взето от българските власти още през 1993 година. Сега бе направен нов опит да бъде продължен този натиск. Този публичен натиск не трябва минава през обществената медия. Изхождайки от своята обществена отговорност, БНР взе решение да не публикува това интервю. Това решение не е цензура. Опитите на политици, които не са известни като борци за свободата на словото (Пеевски – б.р.), да се включат в този процес, да дават акъл и чрез собствената си институционална роля да отправят публични сигнали, е конфликт на интереси. Политиците трябва да се пазят от това да правят неща, с които изглежда, че се намесват в медийната политика.

Какви грешки допусна ръководството на БНР, за да се стигне дотук, че и да бъде подозирано, че се е поддало на политически натиск на Пеевски?

Грешката на ръководството на БНР е огромна и много стара. Това е допускането на едно предаване в ефир в нарушение на закона. Отново и отново онзи (Петър Волгин) си е извоювал правото да бъде законен нарушител на закона, защото в това предаване (Политически некоректно) има само една гледна точка - про-путиновата. При него (Волгин) е задължително такъв тип путинизъм да се лее от ефира на обществената медия. Той не може и да си помисли да излезе извън това. В този смисъл неговото изявление, че бил търсил украинската посланичка да я покани за интервю след целия този путинизъм, е абсолютно лицемерие. Как ще отиде някой на такъв терен? Все едно украинският президент Зеленски да приеме покана за интервю в руската държавна телевизия , за да я легитимира. Че ако ти имаш някаква друга гледна точка, освен тази на Путин, трябва да си го показал през годините.

Това е грешката на ръководството на БНР, че поддържа тази язва в тъканта на обществената медия. От тази язва непрекъснато излизат болестни сигнали. По отношение на паметника беше съвършено ясно, че Волгин ще постъпи по този начин. Добре, че в крайна сметка не се случи това (с излъчването на интервюто). Той, разбира се, ще се опита да се героизира на тази база. Впрочем, това е негова стара хватка – да се опита да се прави на репресиран от властта. А истината е, че той винаги е успявал да не попадне под санкция, въпреки че е нарушител на закона.

Какво целеше Волгин с това интервю?

Целта беше отново да даде шанс на руснаците да попречат, доколкото е възможно, на демонтирането на паметника. Както правят 30 години. Решението за демонтирането на паметника е от 1993 година. Това решение се превръща в такъва проблем, защото не може да се изпълни през цялото това време. Ако паметникът беше махнат заедно с паметниците на Ленин още тогава, когато имаше консенсусно разбиране, че това е абсолютно необходимо, никой днес нямаше да го забележи. Но руснаците започнаха да пречат тенденциозно, защото този паметник пропагандира идеята, че България все още е под съветска власт. Целта на руската страна е това да продължи. И когато хората, идващи в София, вдигнат глава и погледнат нагоре, да усетят подсъзнателно, че България отново е под съветски режим. Това чувство се брани, а не паметника. На паметника нищо няма да му стане. Той ще бъде реставриран и експониран, за да бъде разглеждан, от който си иска. Бранят се мястото и височината му. Това са пространствени метафори, които са функция на продължаващото постсъветско влияние върху България и решенията на българските институции.

Защо се намеси Делян Пеевски?

Започнала е една тенденция Пеевски да се превръща в лице на българския евроатлантизъм и използва всеки повод това да се повтаря. Каква е целта му в този случай и защо партиите като ПП-ДБ, особено ДБ, които имат политическата легитимност да изразяват тази позиция, не го правят за мен си остава неясно. Това е политически въпрос на местната ситуация, който трябва да бъде задаван. Как се конструират лицата на българския евроатлантизъм и това, което изобщо наричаме евроатлантизъм? Тази дума вече стана неприятно клише. Аз предпочитам да говоря, че евроатлантизмът е амбицията България да се превърне в западна държава с присъщите за нея благоденствие и защита на човешките права, а не постсъветска държава на репресии и бедност. Всякакви други патетики са излишни.

Одобрявате ли начина, по който се деконструира МОЧА?

Това е технологичен процес, който също се метафоризира – все едно се режат телата на живи хора. Това е все същата пропагандна фашификация, която се съдържа в самия паметник. Този паметник просто се премества, за да се превърне от инструмент на пропагандата в артефакт, който да се оценява като произведение на изкуството или спомен за времето. Един от неговите скулптори – Любомир Далчев, съвсем ясно каза, че паметникът трябва да се махне. С това той показа, че скулпторите са работили по принуда. Не бива да се забравя, че Любомир Далчев не е пролетариат, който е счупил оковите си. Той е един от най-големите български скулптори, брат на един от най-големите български поети – Атанас Далчев. Това е една ценностна и визионерска семейна среда с поглед към историята и съдбините на България. Неговото изказване в това отношение е ключово, но е постоянно подценявано заради опитите този паметник да продължи да стои забит в софийското небе като най-високия паметник в столицата, а може би и в страната.