ГЕРБ и МВР отстъпиха за трафичните данни

ГЕРБ и МВР отстъпиха пред обществения натиск и се отказаха изненадващо от правото да се следят трафични данни от Интернет и мобилните телефони за разследване на престъпления с предвиден затвор под 5 години. Единственото изключение се предвижда разпечатки да се предоставят за разкриването на компютърни престъпления, което фигурираше в закона и до този момент.

Дебатът за окончателното приемане на закона започна с обяснително изказване на зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков.

Той се опита да разсее всички критики на Синята коалиция, БСП и ДПС, които още преди пленарното заседание заплашиха, че ще сезират Конституционния съд за нарушаване на човешките права. Българската конституция категорично отхвърля възможността тайната на кореспонденцията да се вдига за престъпления, които според Наказателно-процесуалния кодекс не се дефинират като "тежки". Вучков обаче така и не успя да убеди депутатите, че МВР не се опитва грубо да наруши конституцията.

След отправено предупреждение от страна на зам.-председателя на НС и депутат от ДПС Христо Бисеров, че ще бъде сезирана и Венецианската комисия, зам.-министърът обяви, че МВР е съгласно да следи трафик в досегашния обем. Предложението за отпадане на скандалната поправка бе направено от Иван Иванов (ДСБ, Синята коалиция) и бе гласувано от ГЕРБ.

При приключване на гласуването, петима от организаторите на гражданския протест направиха демонстрация от балкона за гости в пленарна зала. Те едновременно облякоха жълти сигнални жилетки с надпис "Аз не съм терорист" и ги показаха на депутатите. Секунди след това бяха помолени от квесторите да напуснат.

Законът за електронните съобщение е поредния случай, в който парламентарната група на ГЕРБ се поддава на общественото недоволство след като дълго време е защитавала спорни законодателни инициативи. По подобен начин се разви ситуацията с гласувания мораториум за генно-модифицираните организми и за данъка върху хазарта. Очаква се така да се случи и със Закона за отбраната и въоръжените сили, който бе върнат с президентско вето.

Въпреки отказа да се разшири обхватът на престъпленията, МВР все пак получи значителни нови правомощия. Разрешенията за изкарване на разпечатки вече ще се издават от председателите на районните съдилища в страната. Досега това ставаше само със санкцията на окръжните, които са 5 пъти по-малко.

Мобилните оператори и Интернет-доставчиците са задължени да предоставят исканата информация в срок от 72 часа. Сегашният закон не предвиждаше краен срок. Ако частните компании нарушат закона, се полагат глоби до 100 000 лева. В същото време, ако служител на МВР бъде заловен да борави неправомерно с информацията, санкцията е 5000 лева.

Отхвърлено бе и предложението на БСП парламентарната подкомисия, която ще контролира МВР в тази му дейност, да съобщава на гражданите, ако техни данни са станали достояние на властите. Не бе прието и предложението на Програма "Достъп до информация" гражданите да имат право да искат от комисията проверка дали са следени по реда на ЗЕС.

Гражданските организации и ДПС разкритикуваха вносителите на закона и за липсата на обяснение дали интерфейсът за постоянно следене на трафика отпада. Притесненията в тази посока бяха провокирани от смяната на наименованието "интерфейс" с "мониторинг център и други входно-изходни-програмно-технически средства".

Веселин Вучков обясни на депутатите, че това не засяга разпечатките, а е обновяване на понятието, което се отнася само за изваждането на специални разузнавателни средства.