Герджиков не вижда конфликт с Първанов за медийния закон

Администрацията на президента Георги Първанов официално поиска и получи днес от парламентарната комисия по медиите работния проект на новия закон за радиото и телевизията /ЗРТ/, за да може държавният глава да се запознае буквално с текста, който възнамерява да редуцира квотата му в двата нови медийни съвета.

На въпрос има ли конфликт между НДСВ и Първанов заради редуцирането на президентската квота, председателят на парламента Огнян Герджиков заяви пред журналисти:"Аз лично не виждам такъв конфликт. Не знам какво точно е имал предвид президента".

Попитан защо медийният закон се държи в тайна, Герджиков каза, че законопроектът е важен и че веднага разпоредил да се направи "необходимото, за да се огласи публично".

Парламентарният шеф не вижда основание Първанов да е недоволен от депутатите:"Никой не може да си поставя за цел да укрива готвен законопроект нито от СЕМ, нито от президента - това е недопустимо. На моменти може и да се наблюдава някаква припряност, което аз не мога да си обясня".

Зам.- председателят на СДС Екатерина Михайлова заяви също днес, че случаят с готвения от управляващите нов закон за радио и телевизия нарушава нормалността на една правова държава. Ситуацията да се коментира нещо, което дори още не е реалност в деловодството на парламента, характеризира управлението като непрозрачно, хаотично и безскрупулно, каза Михайлова.

Тя предупреди, че Съветът на Европа, Европейската комисия и Европарламентът следят процесите у нас. Не случайно безобразията, които се вършат от управляващите, намират място в докладите на тези институции, припомни зам.-председателят на СДС.

"Въпросът е обаче нещата да се правят не заради европейските институции, а затова, защото ние трябва сме нормална правова държава, не просто за да покриваме критерии", заяви още Екатерина Михайлова.

Всеки път, когато нещата в държавата не вървят, управляващите сменят Закона за радио и телевизия, заяви и говорителят на СДС Николай Младенов и посочи, че този парламент вече за трети път ще прави това. Той каза, че никой от Съвета на Европа не би се ангажирал с изискването към България за два регулаторни органа - за частните и за публичните медии, ако разбере какви са истинските намерения на управляващите за двата СЕМ-ма. Младенов заяви, че мониторингът над българската аудиовизуалната среда може да бъде възстановен от Съвета на Европа, заради действията на управляващите по смяната на законодателството и институциите в нея.

Утре на заседанието на медийната комисия се очаква дебат по вече публикувания в сайта на парламента проектозакон за електронните медии. Като основен негов автор до момента се афишира единствено депутатът от НДСВ Иван Павлов. Една от идеите в текста е създаването на два регулаторни органа с по седем души - един за частните и друг за обществените медии. Квотите в новите СЕМ-ове са разпределени в съотношение пет към две в полза на назначените от парламента и за сметка на посочените от президента. Първанов вече реагира остро на възможността неговата квота да бъде редуцирана.

До една седмица Асоциацията на българските радио и тв оператори (АБРО) да предостави в медийната комисия коментари по проекта за ЗРТ, както и предложения за други законови промени. За това са се разбрали днес на среща медийната комисия и АБРО. На общото си годишно събрание през уикенда в Русе, АБРО прие декларация, в която се обяви против внасянето в парламента на проекта за ЗРТ без публично обсъждане.

"При отказ от дебат, електронните медии в страната ще организират масирана кампания в защита на професионалните си интереси и в защита на българската радио- и телевизионна аудитория", декларира общото събрание на АБРО.

От СЕМ също реагираха остро срещу конспиративния начин, по който депутати от управляващото мнозинство готвят промени в закона за радио и телевизия. Регулаторите изпратиха писмо до председателя на парламента, с което настояват промените в медийното законодателство да се обсъждат след приемането на Стратегията за развитие на радио и тв дейност, която беше възложена за подготовка на СЕМ и КРС от Народното събрание с мандат до 13 ноември.