Германия и Франция предлагат "европейско икономическо правителство” и фискален борд

Германия и Франция предложиха колективно управление на еврозоната, ангажимент за балансиран бюджет в конституциите на страните с обща европейска валута и въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Според Ройтерс посланието на завършилата в Париж среща между президента Никола Саркози и канцлера Ангела Меркел е, че фокусът трябва да бъде повече върху по-нататъшната интеграция, отколкото върху подписването на спасителни чекове.

След днешната си среща Меркел и Саркози предложиха 17-те страни от еврозоната да се ангажират с балансиран бюджет и да впишат тази цел в конституциите си до лятото на 2012 година.

Двете страни са напълно решени да защитят еврото, заяви Саркози след разговорите си с Меркел в Елисейския дворец.

Френският президент съобщи, че той и Меркел искат "истинско европейско икономическо правителство", което ще се състои от държавните и правителствени лидери на всички страни от еврозоната.

Новият орган - съвет за икономическо управление на валутния съюз - ще заседава два пъти годишно и ще бъде оглавяван първоначално от президента на ЕС Херман ван Ромпой за две години, след което постът ще бъде отворен за държавните и правителствени ръководители на страните от еврозоната.

Германският канцлер и френският президент излязоха със съвместно предложение за данък върху финансовите трансакции. През септември те ще направят предложение ЕС да въведе такъв данък, посочи Саркози.

Франция и Германия намират за достатъчни средствата, с които разполага Европейският фонд за финансова стабилност, посочи още френският президент.

Меркел от своя страна заяви, че не вярва "еврооблигациите да ни помогнат днес". И двамата лидери изключиха възможността за емитиране на общи европейски облигации поне засега.

Не мисля, че еврооблигациите са последното средство за преодоляване на кризата в еврозоната, каза Меркел. По думите ѝ най-важното условие за успешно излизане от кризата е взаимодействието и отговорността на всички членки на еврозоната, както и спазването на Пакта за стабилност и растеж.

Срещата на двамата европейски лидери се състоя на фона на признаците за забавяне на икономическия растеж и след изключително бурна седмица на финансовите пазари заради опасения за състоянието на европейските финанси.

Срещата се проведе на фона на засилващия се натиск в подкрепа на идеята еврозоната да започне да издава общи облигации. Във вторник водещи германски бизнес асоциации заявиха, че всички останали идеи за преодоляване на кризата са се изчерпали.

Към това мнение се присъединиха и представители на Християндемократическия съюз на Меркел, които поискаха на срещата в Париж да бъде обсъдено въвеждането на общоевропейски облигации.

Те не са необходими в момента, но не трябва да бъдат категорично отхвърляни, заяви Йохан Вадефул от Християндемократическия съюз.

А според члена на изпълнителния комитет на Християндемократическия съюз Армин Лашет ЕС има нужда от допълнителни стъпки за по-добра интеграция, особено в областта на фискалната и финансова политика. Предизвикателствата пред международните пазари могат да бъдат посрещнати само от международни институции, което се отнася особено за Европа, допълни Лашет.

Тревожни данни за германската икономика

Обикновените германци обаче се противопоставяха на предоставянето на по-голяма помощ за техните по-малки съседи, дори когато собствената им икономика бе в цветущо състояние. А най-новите данни говорят, че това вече не е така.

Във вторник се появи новината, че през второто тримесечие на годината Брутният вътрешен продукт в Германия е нараснал едва с 0.1 на сто в сравнение с предходните три месеца, което е доста под очакванията на пазарите за ръст от половин процент. Това е по-малко дори от отбелязания ръст от 0.2 на сто в засегнатата от дълговата криза Испания.

Според експертите това показва, че процесът на забавяне на икономиката в гробален мащаб е достигнал и най-мощната европейска страна.

Новината веднага се отрази в понижаване на индексите на водещите европейски фондови борси и на курса на еврото спрямо другите основни световни валути. По-важно е обаче, че тя прави идеята за поемане на дългове на страните от еврозоната политически още по-трудно продаваема, коментира Ройтерс.

Франция – в окото на бурята

Същевременно състоянието на втората по големина европейска икономика – френската – е още по-тревожно.

В последните дни самата Франция е в окото на бурята. Миналата седмица слухове и спекулации около нейната банкова система и рейтинга ѝ подлудиха пазарите, доведоха до силен спад на борсата и принудиха френския президент да се върне от отпуск. Новината от петък, че брутният вътрешен продукт на страната е отчел нулев растеж през второто тримесечие, никак не допринесе за успокояването на инвеститорите.

Експертите започнаха да разиграват сценарий, при който Франция губи максималната оценка "ААА" като кредитополучател, която е залог за абсолютно здрави финанси.

"Въпросителната зад рейтинга на Франция е твърде основателна", подчерта Ларс Фелд, член на групата на Петимата мъдреци - влиятелни икономисти, които съветват германското правителство по неговата икономическа политика, цитиран от Франс прес.

И ако Париж изгуби някога тройното си А, то "цяла Европа ще се изправи пред проблем", защото Франция повече няма да може да играе своята роля в механизмите за оказване на помощ, създадени вече за Гърция и други страни. "За Германия това би означавало по-голям товар", продължава Фелд.

Натискът в подкрепа на идеята за еврооблигации се засилва