Германия пред предсрочни избори

Германският парламент гласува в петък вот на недоверие на правителството на канцлера Герхард Шрьодер, предаде ББС. Вотът на недоверие, който бе поискан от самия канцлер, бе подкрепен от 296 депутати, а 151 от тях гласуваха за оставането на Шрьодер на власт. 148, сред които и самият канцлер, се въздържаха.

Веднага след това канцлерът запозна президента Хорст Кьолер с резултатите от гласуването и го помоли да разпусне парламента и да насрочи предсрочни избори още през тази есен.

Канцлерът иска изборите да се проведат година по-рано от планираното, за да спечели нов мандат, след като партията му загуби важни регионални избори през месец май.  Тогава Шрьодер заяви, че победата на християндемократите в региона, който десетки години гласуваше за социалдемократите, “ще разруши политическата основа за изпълнение на нашите задачи”.

Сегашният немски ръководител смята, че избирателите са длъжни отново да покажат доверие на правителството му, за да може той да продължи програмата за икономически реформи.

Допитването до общественото мнение обаче показва, че победата може и да е на страната на християндемократите. В момента те изпреварват със 17% по популярност партията на Шрьодер. Според тях около 44% от германските избиратели възнамеряват да гласуват за опозиционния Християндемократически съюз (ХДС), а само 27% от тях са обявили, че ще подкрепят досегашния канцлер

В такъв случай нов канцлер на Германия за първи път в историята на страната може да стане жена – един от най-популярните в страната политици Ангела Меркел.

“В Германия ще има нови избори и тогава започва тежката работа. Нашият лидер, Ангела Меркел, ще осъществи тези реформи, които се провеждаха във Великобритания през последните 15 години”, коментира пред ББС Кристиан Вулф, виден представител на ХДС и министър-председател на Долна Саксония.

Много германци са крайно недоволни от политиката на Герхард Шрьодер: икономиката на страната преживява криза, а правителството се опитва да осъществи непопулярни реформи, които ще оставят без работа около 4.7 млн. човека.

Вотът на недоверие обаче не означава автоматично провеждане на нови избори. Според немските закони, в 21-дневен срок президентът Хорст Кьолер трябва да реши дали да разпусне парламента и да насрочи нови избори, или пък да реши, че едни извънредни избори противоречат на конституцията на Германия и сегашният парламент има възможност да излъчи ново правителство.

Някои експерти поставяха под съмнение легитимността на решението на немския канцлер да организира гласуване в Бундестага по въпроса за вота на доверие. При това някои депутати от партията на Шрьодер, както и част от партията на зелените, партньори в управляващата коалиция, не бяха съгласни с инициативата и смятаха на всяка цена да подкрепят правителството.

За последен път Германия се сблъска с подобна процедура на смяна на властта през 1982 година. Тогава немският парламент изрази недоверие на правителството на Хелмут Шмид и назначи за канцлер Хелмут Кол.

Кол след това нарочно загуби вота на доверие в Бундестага и принуди президента да го разпусне.

След този прецедент немските съдии решиха, че ако парламента пожелае да се разпусне за в бъдеще, той трябва да предвиди за това съответната конституционна процедура. Това обаче така и не беше направено, коментира ББС.