Германия: защо спря локомотивът?

Имало едно време Германия - икономическият двигател на Европа, страната, чиито сметки винаги бяха в изправност. Колко проблеми създадоха германците на Италия по времето на Маастрихт заради бюджетния дефицит. До такава степен нямаха доверие на страни като Италия, че по време на срещата на върха в Дъблин през 1996 г. наложиха железни ограничения по отношение на бюджетните дефицити. И ето че тревогата дойде от Европейската комисия, която реши, че трябва да смъмри Германия, приближаваща фаталния праг от 3 на сто в бюджетния си дефицит (независимо, че до официално предупреждение така и не се стигна). В същото време Италия беше похвалена за икономическата си дисциплина. Ако германската икономика не беше толкова важна за цяла Европа, включително и за еврото, едва ли бихме се сдържали да не изпитаме удоволствие от чуждото нещастие. Сега обаче пороят от цифри очертава началото на дълбока и неочаквана криза. През 2001 г. Германия показа най-нисък икономически растеж в цяла Европа: едва 0,6 на сто. В резултат на това нарасна безработицата и днес 4,3 милиона от активното население е без работа. Именно на тези показатели ще се базира и предстоящата предизборна кампания за парламентарните избори на 22 септември, на които ще се борят канцлерът Герхард Шрьодер и премиерът на провинция Бавария Едмунд Щойбер.

Щойбер обеща да намали безработните до 3,5 милиона, но ще бъде успех ако до септември броят им не достигне 5 милиона души. Инвестициите в машини и съоръжения спаднаха с 3,4 на сто, а тези в строителството с 5,7 на сто. Ако не беше износът, където се наблюдава растеж от 5,1 на сто, балансът на цифрите щеше да бъде много по-тежък.

Как можа да се случи това? Баварецът Щойбер, кандидат за канцлер, е категоричен: всичко се дължи на некомпетентността на Шрьодер и неговото правителство. Самият канцлер, пък, има две обяснения: глобалната рецесия, която според него е засегнала Германия повече, отколкото останалите държави и тежката цена на обединението на Германия, която населението продължава да плаща. Министърът на финансите, Ханс Айхел, е по-изчерпателен, макар да твърди, че "Германия изобщо не е слаба държава, дори продължава да е изключително силна". Колкото до обединението на Германия, смята Айхел, основната грешка беше направена от тогавашния канцлер, християндемократът Хелмут Кол, който даде възможност на източногерманците да обменят в курс едно към едно тяхната марка, напълно лишена от покритие, със западногерманската марка. "Това беше политически неизбежна мярка, която се оказа катастрофална в икономическо отношение", твърди Айхел. Самият Кол, добавя той, сгреши като даде твърде много данъчни облекчения за строителството в Източна Германия. Освен това според министъра на финансите германската икономика е твърде зависима от износа: когато износът е добре (през 1999 г. германската квота в световната търговия скочи от 10 на 12 на сто) и икономиката е добре. За сметка на това, когато настъпи световна рецесия, германската икономика също е в рецесия. От друга страна, Германия разполага с твърде малко механизми за въздействие, защото финансовата политика е вече изцяло в ръцете на Европейската централна банка /ЕЦБ/, която упражнява силен фискален натиск от съображения за спазването на Пакта за бюджетна стабилност. Всичко това е вярно, но не се ли намират и останалите страни от еврозоната в сходна ситуация?

В действителност, доста е трудно за членовете на германското правителство да намерят обяснение защо Германия не осъществи структурните реформи, които щяха да ѝ осигурят по-голяма гъвкавост на пазара на труда, силна дерегулация на икономиката и реформи в социалната сфера. В момента Германия е един икономически гигант, който обаче се оказа неспособен да реагира в кризисни моменти. Много чужденци още не могат да разберат как е възможно тази страна все още да се крепи на съглашението между синдикатите и предприятията и как икономиката може да работи в условията на конкуренцията на големите предприятия. Колкото до социалната сфера, помощите за безработните и за подпомагане на семействата /да имаш три деца в Германия означава да си си осигурил една допълнителна работна заплата/ и скъпоструващото здравеопазване превърнаха Германия в страната с най-богатата в света мрежа за социално подпомагане. С една дума именно на тази пазарна икономика от социален тип или на т.нар "рейнски икономически модел" никой политик още не е посмял да посегне. Социалдемократите - заради неговото социално съдържание и заради силното влияние на синдикатите; християндемократите - заради социалната солидарност. Докога обаче Германия ще може да си позволи този модел?

По БТА