Германски вестник хвали сдържано реформите в България

В края на септември в Брюксел ще се вземе решение за датата за влизането на България в Евросъюза. Все още обаче не е сигурно дали страната ще влезе в общността от 1 януари 2007. С това започва статия в броя от вторник на германския вестник "Volksstimme” (Фолксщиме), посветена на подготовката на България за членство в ЕС и цитирана от радио “Дойче веле”. Вестникът акцентира на социалната политика в страната ни и специално на програмите за интегриране на ромското население, област, в която, според “Volksstimme”, са постигнати известни успехи.

Неотдавна социалистическият министър-председател на България Сергей Станишев енергично се противопостави българите да бъдат третирани като хора от втора ръка. С това изявление премиерът имаше предвид заплахата приемането на България в Европейския съюз да се отложи за 2008 година. Тази заплаха виси като Дамоклев меч над балканската държава, се казва в статията.

От известно време в София стенат поради новите условия, с чието изпълнение България трябва да докаже зрелостта си за Европейския съюз, при това винаги на първо място се посочва корупцията. Официална България демонстрира също и с неконвенционални средства решителност в борбата срещу вездесъщата корупция. Така София съобщи, че сега всички плащания на граничните пунктове с Турция се извършват безкасово, така че за митничарите изобщо да няма повод да се поддават на съблазънта за бакшиш, пише авторът на статията.

От Брюксел напомниха, че има какво да се наваксва и в социалния сектор. България реагира с представянето на правителствен план за действие. Наред с подобряването на ефективността на администрацията планът акцентира и върху интеграцията на ромското население в страната.

Според преценките, точни данни липсват, над 10 процента от седемте и половина милиона жители на България са роми, пише още във “Volksstimme”. Повечето от ромите вегетират в периферията на обществото.

През последните години пропастта между българи и роми се задълбочи още повече, отколкото беше и без това във времената на социализма. Само в столицата София има около 15 ромски гета. Тук семейства живеят в паянтови постройки, липсват водопровод и канализация. Само с електричество ромите се сдобиват най-често от неведоми източници, без да плащат и лев. Това от своя страна предизвиква възмущението на много също пренебрегнати откъм благосъстояние българи, които плащат солени суми за ток и парно.

За да се овладее неудържимата вече в много градове ситуация, от миналия месец бе даден ход на ред програми. Междувременно в страната има десет инспекции по труда за ромското население. Германското издание илюстрира новия подход към ромския проблем и с информацията, че неотдавна в град Хасково са били открити курсове за ограмотяване на роми. Като поощрение за участие в курсовете се отпускат дори и един вид джобни пари.

Вярно, че това е капка в морето, но все пак е едно начало, тъй като липсата на образование е най-голямата спънка за интеграцията на ромите, казва вестникът.

На този фон министърката на труда и социалната политика Емилия Масларова самоуверено направи по радиото равносметка, че България изпълнявала точно и в срок социално-политическите си задължения за приобщаване към Европейския съюз.

При визита в София миналия месец също и еврокомисарят по социалните въпроси Владимир Шпидла намери похвални думи, заявявайки, че от април България постигна много голям напредък, но че заедно ние можем да направим още повече. Шпидла похвали усилията на страната да приспособи трудовото си законодателство към европейските норми. По темата за интеграцията на ромите гостът от Брюксел заяви, че това е европейски, а не само български проблем, като назова още Чехия, Словакия, Унгария и Румъния.

Никой няма готови патентни рецепти. Като кандидатки за членство в Европейския съюз България и Румъния се намират под особен натиск, щом става дума за роми, корупция, съдопроизводство, администрация, заводи, жилища, или с две думи - цялото общество.

На 26 септември се решава дали България и Румъния отговарят на условията, за да бъдат приети идната година в Европейския съюз. На тази дата Европейската комисия произнася своята препоръка и този път окончателно, а не с насърчителни апели, както през пролетта на тази година, завършва статията на "Volksstimme”.