Германските църкви предлагат "последен шанс" за недежда на кандидатите за убежище

Германските църкви  предлагат "последен шанс" за недежда  на кандидатите за убежище
В края на тримесечното си пътуване до Берлин Ахмад Нури се почувствал отчаян вместо облекчен. След като тръгнал от Северен Афганистан, прекосявайки Средиземно море и пътувайки после по суша през много страни, първоначалната му еуфория скоро отстъпила място на шока.
 
Причината била, че унгарската полиция му взела пръстови отпечатъци при обработване на молбата му за убежище. Германските власти му дали 25 дни да замине обратно за Унгария, но 28-годишният мъж преминал в нелегалност, спейки по улиците, за да избегне депортацията. След това адвокат измислил план - Нури да потърси убежище в църква.
 
От десетилетия църквите в Германия предоставят временно убежище на хора, бягащи от преследване, дискриминация, изтезания и дори смърт в родните си страни. Закрилата на преследваните е дълбоко вкоренена в християнското мислене.
"Към момента знаем за 323 случая на потърсено убежище в църква, засягащи най-малко 547 души, включително 145 деца", каза Гения Шенке Плиш, директор на Германския общоцърковен комитет за църковно убежище - сдружение на християнски енории, предлагащи убежище в църкви.
 
Плиш заяви, че в много от случаите става дума за мигранти от Сирия, Афганистан и Иран.
 
Църковни представители и диоцези заявиха, че повечето от кандидатите за убежище са "дъблински случаи". Според Дъблинския регламент на ЕС молба за убежище се подава в първата държава членка, в която мигрантите стъпват, което означава, че на практика пристигналите в Германия трябва да се връщат в съответната страна. 
 
Но тази система рухна през 2015 г., когато потокът от мигранти към Европа доведе до вътрешнополитически борби и мизерни условия в бежанските лагери, които попречиха някои бежанци да бъдат върнати в първата им страна на пристигане.
 
Много от кандидатите за убежище, които са били помолени да напуснат Германия, са потърсили подслон в църкви, където очакват да изтече крайният срок за депортацията им. Веднъж попаднали в църква, те вече стават недосегаеми за полицията, за неудоволствие на германската държава.
 
Министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер отправи гневно послание към църквите, заявявайки, че те не може да са над закона.
 
Резултатът от разгорещените дебати бе споразумение между германската държава и християнските деноминации според което случаите на бежанците в църкви трябва да бъдат отново индивидуално разгледани от Федералната служба за бежанците и миграцията.
 
Разглеждането става въз основа на досие, което се изготвя с помощта на бежанците, адвокати и други помощници от общността. Често резултатът е, че на бежанците се позволява да останат в Германия за още известно време, обикновено защото молбата им за убежище все още е в процес на разглеждане, защото са болни или имат роднини в страната, или защото съществува заплаха за тях в родната им страна.
 
В замяна на съгласието на германската държава за тази отстъпка църковните лидери трябваше ясно да заявят пред обществеността, че църковно убежище може да бъде давано само на отделни хора и то "в краен случай", за ограничен период от време.
По данни на Федералната служба за бежанците и миграцията църковно-държавното споразумение е приложено по отношение на около 800 души от февруари 2015 г. Всички участници в него са единодушни, че в крайна сметка то е успешно.
 
"Опитът към днешна дата показва, че преразглеждането на случаите по инициатива на църковните представители е спомогнало да се избегнат страдания и да се осигури шанс за кандидатстване за убежище в Германия", каза Матиас Коп, говорител на Конференцията на католическите епископи.
 
"Църковното убежище не е нарушение на закона", каза Маргарета Тренде, пастор от лутеранско паство в северен район на Берлин. "Напротив, това е признак за върховенство на закона, който напомня на църквите за ограниченото пространство, в което им е позволено да правят тълкувания за доброто на хората."
 
Нейната църква в момента предоставя убежище на шест души, включително на Ахмад Нури. Църквата също така предоставя на кандидатите за убежище по 200 евро джобни пари, както и билети за автобусите и железницата в града. Тя също така е наела апартамент.
 
Тренде не изпитва задоволство от политиката на германската държава в областта на предоставянето на убежище, която все повече е насочена към блокиране на достъпа до Германия и отпращане на хората.
 
"Като страна все още не сме достигнали предела си, а вече запечатваме границите си", каза Тренде. Пасторката каза, че се чувства "възнаградена" от хората, търсещи убежище в църквата ѝ, защото те са дали в замяна много.
 
Ахмад Нури също изпитва благодарност, особено за начина, по който християните са помогнали на него, който е мюсюлманин.
 
"Църковното убежище беше последният ми шанс", каза Нури.
 
Докато учи немски и търси възможности да работи с компютри, той заявява, че е достигнал до първата крачка по пътя си напред - Германия официално разглежда молбата му за убежище.
 
 
По БТА.
Споделяне
Още от Свят