Германско-френският тандем отново набира скорост

С подписа си под Елисейския договор Конрад Аденауер и Шарл де Гол поставиха преди 40 години основите на германско-френското помирение и партньорство. Близо един век кървави войни и вражда трябваше да останат в историята. Четиридесет години по-късно тясното сътрудничество между Берлин и Париж е историческа реалност.

Германия и Франция са описвани като "тандем", "двигател" и "съдбовни съюзници". Сравняван често с брак, в които има върхове и падения, тандемът понякога дава решаващ тласък на Европа, друг път служи като спирачка. Отдавна нормализиралите се отношения сега се нуждаят от нов подем, например чрез заплануваното координиране на политиката в сферата на външните отношения и сигурността.

За целта е необходима подходяща "химия" . Тъй като тя бе налице, Валери Жискар Д`Естен и Хелмут Шмит не само дадоха тласък на приятелството между двата народа, но и на обединена Европа. И ледът се стопи: консерваторът Хелмут Кол и социалистът Франсоа Митеран се стиснаха ръцете над гроба на войниците, загинали при Вердюн. Прастарата вражда бе окончателно заличена.

Голям брой споразумения в ЕС са следствие от германско-френски инициативи. Договорът от Маастрихт или създаването на Еврокорпуса се базират на идеите на Кол и Митеран. При социалдемократа Герхард Шрьодер и консерватора Жак Ширак нещата не потръгнаха добре. Тандемът бе парализиран по-специално миналата година, когато двамата държавници се бореха за преизбирането си, а Ширак трябваше да се съобразява с ляв премиер, което ограничи свободата му на действие.

В продължение на месеци "Михел" и "Мариана" си скубаха косите заради бъдещите селскостопански субсидии на ЕС. През октомври 2002 г. след изборите в Германия Шрьодер и Ширак най-после постигнаха на срещата на върха на Евросъюза в Брюксел един донякъде болезнен за Берлин компромис за ограничаване на разходите за селското стопанство. В крайна сметка обаче той отново стана база за обединението на целия съюз.

За Париж винаги е било важно да установи равновесие със съседа си. Обединението на Германия обаче промени баланса на силите в Европа. Медиите в Париж следяха с подозрение преместването на столицата в Берлин, тъй като по този начин тежестта в Европа можеше да се измести на изток. Обединена Германия стана държавата с най-голямо население и най-развита икономика в ЕС. Задкулисни търкания се появиха на срещата на върха в Ница през декември 2000 г. заради броя на германските гласове в ЕС.

Четиридесет години след Елисейският договор германско-френският мотор изглежда отново работи. Договореностите в аграрната сфера, общите виждания за сближаването между Турция и ЕС и за задълбочено военно сътрудничество в Европа са част от този процес. Берлин и Париж изпратиха външните си министри в Конвента за бъдещето на Европа и сигнализираха по този начин, че искат да укрепят тежестта на Европа. В момента се подготвя общ документ за разпределението на властта в разширения Евросъюз. Наистина изходните позиции са различни, но до 22 януари трябва да бъде постигнат компромис.

Общата политика в сферата на гарантирането на мира също има свои граници. С отказа си в предизборната кампания да подкрепи една война срещу Ирак Берлин изпадна в неудобно положение във външнополическо отношение. За разлика от Германия, Франция се обяви категорично срещу войната, но въпреки това остави отворени всички възможности.

Представителите на германските правителствени кръгове се упражняват в скромност спрямо Франция. Като европейска "централна сила" Германия не можело да провежда световна политика като Франция или Великобритания. Берлин и Париж обаче искат тясно да координират позициите си в Съвета за сигурност на ООН. Въпросът за Ирак може да стане решаващото изпитание за дуета.

На 22 януари, когато се чества годишнината от договора, Ширак иска да покаже чрез една голяма реч, че той е водачът на кормилото на Европа и че страната му отново се стреми към по-голямо участие в европейските дела. И че една нова германско-френска ориентация е заложена като водещ принцип. Ако Париж и Берлин изгладят различията си, тогава тяхната обща позиция ще притежава неустоима пробивна сила, се чува в Брюксел.

По БТА