Главният прокурор поиска връщане на властта на следствието

Главният прокурор поиска връщане на властта на следствието

Главният прокурор Борис Велчев поиска в сряда промяна на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с която да се върнат част от правомощията на следователите. Това е поредният опит на държавното обвинение да се засили ролята на следствието в досъдебното производство.

При дебатите за приемането на новия Закон за съдебната власт, парламентът парира опита на Велчев Националната следствена служба (НСлС) да бъде подчинена на него. Това щеше да даде правомощия на следователите равни на тези прокурорите.

Мотивите на главния прокурор и този път са, че не се използва в достатъчна степен техният “голям професионален ресурс”. В момента в следствието работят около 400 души, които са със магистратски статут на несменяемост. Те няма как да бъдат освободени, въпреки че имат право да разследват едва около 3 процента от престъпленията в страната. Основно това са закононарушенията, извършени от български граждани в чужбина.

Ролята на следователите в разследванията бе ограничена с приемането на новия НПК в началото на 2006 година. Тогава почти всички техни права бяха прехвърлени върху дознателския апарат в МВР. Според голяма част от специалистите по наказателно право обаче реформата се е провалила заради недобре обмисления статут на дознателите. Те от една страна са на заповед на оперативните си шефове във дирекциите на МВР, от друга - на прокурорите, а от трета трябва да се подчиняват само на вътрешните си убеждения и на закона.

Заради огромното количество работа и ниските заплати (550 лева) МВР така и не успя да запълни необходимия си щат от 2000 дознатели, които трябва да разследват престъпленията в страната.

В сряда Велчев заяви, че е обсъждал “многократно” своите идеи с вътрешния министър Румен Петков и с представителите на Европейската комисия. Според него, докато не приключи изграждането на дознанието – “не може да си позволим следователите да бездействат”. По всяка вероятност прокуратурата ще поиска да се даде правото на следователите да разследват икономическата престъпност в страната.

Борис Велчев съобщи още, че ще бъдат създадени спец звена за разследване на организираната престъпност и корупцията към всички окръжни и апелативни прокуратури в страната. Както Mediapool вече съобщи, до края на месеца ще се състоят и кадрови промени в звеното в Софийска градска прокуратура.

Без политически намеси

В отговор на въпрос за делото срещу кандидата на БСП за кмет на София Бриго Аспарухов, главният прокурор призова медиите да не въвличат прокуратурата в предизборния дебат.  “Опитвам се да огранича участието на прокуратурата в предизборната кампания. Предизборната ситуация налага спряното дело срещу г-н Аспарухов да стане коз в предизборната кампания, но аз предпочитам да оставим дебата за тези избори на самите кандидати”, добави Велчев.

Делото срещу Аспарухов бе образувано заради това, че в качеството си на шеф на Националната разузнавателна служба, той е унищожил досието на агент “Румянцев”, зад което се крие името на банкера Атанас Тилев.   

Делото бе спряно във Военния съд след избора на Бриго Аспарухов за народен представител в 39-тото Народно събрание. Междувременно прокурор от Върховна касационна прокуратура го е изискал и го е прекратил.

Велчев обясни, че е отменил това решение през 2006 година, защото според него е било неправилно. След това Софийска военно-окръжна прокуратура е започнала ново разследване и пак е вкарала казуса в съда. Той от своя страна отново го е върнал на прокуратурата за доразглеждане и едва тогава обвинението е намерило, че няма достатъчно доказателства за вината на Аспарухов.

Производството е било прекратено през април 2007 година с прокурорско постановление.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: