Глупостта с митата на зеленчуците

Уплашено от поредните протести, правителството вчера реши да увеличи митата на някои основни зеленчуци с обяснението, че така защитава нашите производители. Вредата от тази мярка обаче е по-голяма от ползата от нея.

Първо, простата сметка показва, че

потребителите са повече от производителите

Ако предположим, че спре вносът на зеленчуци (логичен резултат при тези мита), цените ще се вдигнат. Това го разбират дори продавачите на пазара, цитирани в днешната преса. След като блокираме импорта, на пазара ще останат само нашите скъпи домати и краставици и така средната цена ще се увеличи. Това го знаят не само статистиците. Обяснението на министрите е, че има свръхпроизводство, което няма да позволи увеличение на цените. В такъв случай, ако вносът е толкова незначителен, защо допълнително да си утежняваме живота и да затваряме границите?

Второ,

блокирането на вноса създава възможности за спекула

Представете си, че някоя групировка си постави за цел да изкупи цялата реколта от зеле по 4 стотинки и да я продаде по 1 лев килограма. Ако това стане в нормални условия, веднага един или повече търговци ще внесат македонско зеле примерно по 50 стотинки и ще предотвратят спекулата. Така че вносът действа като някаква спирачка срещу спекулативното увелчаване на цените. При затворени граници обаче възможностите за групировките се увеличават значително.

Тук не става въпрос за нелегален внос или изобщо каквито и да са незаконни действия, свързани с импортните зеленчуци. За тяхното отстраняване си има други средства. През 1998 г. също имаше натиск за забрана на вноса на зеленчуци от Турция и Македония. Тогава Евролевицата се свързваше с организирането на протестите. Установи се, че голяма част от зеленчуците влиза като временен внос, а всъщност се продава по пазарите. Правителството тогаво просто забрани временния внос на тези стоки.

Трето, затварянето на границите, макар че сега изглежда благоприятно за производителите, всъщност играе лоша услуга за тях. Става въпрос за така наречената конкурентност, което означава, че българските стоки трябва да са на цени, близки до международните, за да не ни залее евтин внос и по-важното - да можем да изнасяме с печалба. Защо никой не попита нашите производители по каква причина те не изнасят свръхпроизводството от курнишони, домати и т.н. Отговорът е, защото те са по-скъпи и никой няма да им ги вземе. Логично е да се запитаме, защо са по-скъпи? Та нима в Македония и Турция използват по-евтини семена (разсад), торове, препарати или пък заплатите са по-ниски. И на двата въпроса отговорът е не. Освен това и двете държави не субсидират износа на селскостопанска продукция – практика, широко използвана в страните от ЕС. Единият от възможните отговори е, че нашите производители просто работят неефективно. И вместо да оставят конкуренцията да повиши ефективността, да намали цените и да остави на пазара най-предприемчивите, правителството забрани вноса. Така на практика

постави производителите в парникови условия

при които те няма смисъл да подобряват работата си и да намаляват разходите и оттам цените. Сметката за това ще я плаща потребителят.

Протекционизмът помогна в края на 19-и век, когато Стамболов изграждаше българската индустрия. Не трябва да се забравя обаче, че вече сме 21-и век и в епохата на глобализацията подобни мерки изглеждат като чернобял телевизор.

Четвърто, дали в съвременните условия блокирането на вноса може да мине несанкционирано. Министърът на земеделието обясни, че новите мита били таванът, договорен в рамките на Световната търговска организация. Все пак едно такова шоково увеличение трябва да бъде аргументирано и номерът със защитата на местното производство не минава за дълго. Не трябва да се забравя, че и с Турция, и с Македония имаме двустранни споразумения за свободна търговия. Юристите по-добре знаят дали правителството може едностранно да променя международни договори. А дори и да може, това означава, че трябва да сме готови за ответна мярка – т.е.

Турция и Македония да блокират вноса на наши стоки

От което нашата икономика няма да се подобри.

Отделно решението ще се коментира в Европейския съюз, който има много протекционистична селскостопанска политика, но в същото време е много чувствителен към подобни мерки, наложени от трети страни, особено пък кандидатки за членство. Определено мярката няма да се хареса на Международния валутен фонд, който отдавна настоява за премахване на всякакви търговски бариери и за либерализиране и отваряне на българската икономика.

Така че решението на правителството за въвеждане на защитни мита за основните зеленчуци изглежда доста прибързано и необмислено. Да не говорим, че няма никаква връзка нито с икономическата логика, нито с политическото положение. Не трябва да се забравя, че вносът играе и известна социална роля – по-бедните могат да си купуват само евтините импортни зеленчуци, които често са доста по-некачествени. Хората, които могат да си го позволят, отдавна купуват само българското - макар и по-скъпо, но по-качествено.

Но всичко това изглежда е пренебрегнато от правителството, което побърза да угоди на производителите, за да не протестират.