Голямата заблуда за ниските данъци

Новата данъчна стратегия на правителството се появява на бял свят чак една година след като НДСВ пое управлението на страната. В страните с нормална демокрация това обикновено става на два етапа - предварителен - чрез предизборната програма на съответната политическа сила, и същински, който е много по-подробен и развива предизборните идеи, когато съответната политическа сила поеме властта. У нас нещата, както винаги, са пообъркани. Така е и с данъчната стратегия. Правилно беше всички тези идеи да се лансират в началото на управлението и основната им част като данъчни ставки, нови данъци и т. н. да се предложат в пакет още на първата сесия на парламента. Все пак утешението е, че е по-добре късно, отколкото никога.

Има един важен плюс в оповестяването на данъчните намерения на правителството - добре е всички да знаят за неговите намерения овреме, а не както обикновено става - на 15 декември. Но това, което се предлага сега,

показва липса на административен и политически опит

у управляващите и едно тотално объркване на понятието за управление на икономиката.

Данъците сами по себе си не са основна цел на никое управление, те са само средство за управление, което може да цели различни неща - съживяване на бизнеса, стимулиране на потреблението и жизнения стандарт, по-висока или по-малка социална справедливост и т. н. Данъците са инструмент на управлението и затова следва да се променят в началото на всяко едно политическо управление в съответствие с неговите принципи и най-вече дадените обещания пред избирателите. А в коя страна с нормална икономика и демокрация данъците се променят всяка година? У нас това стана лоша традиция, която охотно се поема и доразвива от НДСВ. Всеизвестна истина е, че липсата на данъчна стабилност отблъсква бизнеса - и наш, и чужд.

От друга страна, политически цинизъм е да обявиш намаляване на данъците в края на периода, за който си избран. Най-малкото защото налагаш своята концепция за период, за който нямаш мандат.
Пък и този филм вече сме го гледали - правителството обещава едно, но МВФ се намесва и не разрешава и се стига до компромис пак за сметка на данъкоплатците.

От обявените мерки става ясно, че данъчната стратегия на правителството

не съответства на предизборната програма

на НДСВ. Няма я нулевата ставка върху печалбата поне в някаква форма, а това, което може да е неин заместител - ускорената амортизация, се прави извънредно плахо. За сметка на това общините се лишават от 10% данък печалба, който вече ще отива директно за държавата. Предишното раздробяване на данък печалба между общини и държава не беше добре обмислено и е правилно да се премахне, но не бива да се зачерква интересът на общините от печалбите на бизнеса. А решението е просто - основните данъци - общ доход, ДДС и печалба, се прибират 100% от държавата, но се разпределят след това в определена пропорция между държавния и общинските бюджети, където са събрани. Общините следва да имат пряк интерес от всички основни видове данъци, а не само от един.

А отлагането на намалението на данък печалба до 15% за 2005 г., т. е. за края на мандата, показва, че срокът 800 дни е забравен. Тук нищо не се казва за онези елементи от разходите на бизнеса, които сега се причисляват към печалбата - за бензин, за автомобили, за представителни, за командировъчни, за социални цели. Свръх това остава и окончателният данък дивидент от 15%.

При данък общ доход правят впечатление няколко неща.
Първо - че

стремежът не е да се увеличи необлагаемият минимум,

а да се намали първата ставка. Това си е чист популизъм.

Второ - етажите стават все по-ниски и хората със относително нормални доходи ще плащат по данъчни ставки, близки до максималната. Примерно за 2005 г. максималната ставка от 29% се отнася за доходи над 640 лева при обявена средна заплата от 350 лева. Това не е даже два пъти средната заплата. Кои са държавите с подобна максимална ставка?

Трето - следва да се има предвид, че предстои ежегодно повишение с по 5% на приноса на работниците в социалното осигуряване за сметка намалението на приноса на работодателите. Ако сега то е 25% за работника и 75% за работодателя, то през 2007 г. ще стане 50:50, а за визираната 2005 г. то е 40:60. През 2005 г. в сравнение с 2001 г. осигуровките, които трябва да плаща работникът от заплатата си, се увеличават двойно или с още близо 6% от получаваната заплата.

Именно поради това минималното намаление на данъка няма автоматично да води до увеличение на разполагаемия доход на работниците. Даже в годината на най-голямото намаление на ДОД това намаляване върху средната заплата е около 2.6% (според средната заплата, изчислена от Шулева), докато осигурителното бреме се вдига с 6%. Т. е. като цяло

данъчно-осигурителното бреме върху средната заплата се вдига с над 4%!

Такова увеличение на бремето има и при другите заплати и то може лесно да се изчисли от всеки.

Четвърто - облагането на т. нар. общ доход тотално изостава от тенденциите в развитите, а и в не чак толкова развитите страни. Тук важна е не толкова ставката, а различните облекчения, които се прилагат при определяне на облагаемия доход - например семейно облагане, при което се взимат предвид колко души се издържат със съответния доход, транспортните разходи до месторабота и обратно, разходите за образование и квалификация на членовете на семейството, данъчните облекчения при закупуване или строеж на ново жилище, облекченията за доброволно пенсионно осигуряване, различните видове студентски облекчения.

В Германия например - една страна, в която се учи най-дълго, доходите на студентите, които поработват, се освобождават от данък, ако са в рамките на 10 000 евро годишно! Да не говорим за някои скандинавски страни, където даже обзавеждането на жилищата е обект на облекчения.

Оказва се, че даже и да докараме хора отвън, включително и чужденци, няма кой да въведе световната практика в нашата данъчна система. За тези хора очевидно световната практика се състои в техния опит при плащането на собствените данъци. Не може един заместник-министър, който отговаря точно за данъците, публично да твърди, че не знае как е по другите държави, но пък знае как е в Англия, защото е бил там и е натрупал опит, който сега ще ни го предаде. Ако е специалист и е компетентен, той би следвало да се интересува и да разбере какво става навсякъде по света, а не да ни смята за някакви аборигени, пред които всичко минава.

Не може да се

наказват обикновените данъкоплатци, защото има сива икономика

Сива икономика има, защото именно държавното управление я е довело на бял свят.

Най-голямото разминаване с предизборните обещания е в областта на косвените данъци - никъде НДСВ не е обещавало, че ще повишава косвените данъци, и то така рязко. Според същия този "компетентен" заместник-министър косвените данъци са най-справедливи, защото по-богатите плащали повече от по-бедните. А истината е точно обратната - косвените данъци по принцип са регресивни данъци, т. е. те натежават повече върху по-бедните, затова и тяхното увеличаване води автоматично при равни други условия до по-голяма социална несправедливост и социално разслояване. Ако този човек не знае тази елементарна истина, той не е за това място.

Основният аргумент на управляващите е, че в ЕС акцизите били по-високи по размер, затова и ние трябва бързо да ги вдигнем, за да ни приемат. Този аргумент обаче е измислен от самите тях. Първо - в ЕС нито ДДС, нито акцизите са унифицирани и с еднакви ставки. В преобладаващата част от страните даже има ниска ставка на ДДС за основните храни и за някои услуги. Да не говорим за акцизите на горивата, тютюна, спиртните напитки, виното и бирата - практиката е извънредно разнообразна, за да искат от нас да я унифицираме. И с кого по-точно - с Германия, Великобритания, Гърция или Португалия?

У нас зад този аргумент стои прозаичната цел - да се пълни хазната, но се забравя, че при ниски доходи това означава съкратено потребление и производство, нарастваща безработица. Другата страна е, че

по-високите акцизи означават по-големи стимули за контрабанда

и респективно сива икономика. А който веднъж влезе в сивата икономика, трудно излиза наяве. Отделен е проблемът, че така се генерира и по-голяма престъпност.

Голямо объркване има и при т. нар. патентен данък и при облагането на колите - дали да е имуществен данък или пътна такса. Не можеш да накараш човек да плаща пътна такса, ако си държи колата вкъщи и я кара рядко.

От друга страна, сред управляващите въобще не се говори за въвеждане на имуществен данък - такъв, какъвто е познат в редица други страни. Който притежава много имоти, пари, участия и други богатства, плаща за това. А у нас по навик от социалистическо време под имуществен данък разбират данък сгради, макар и жилището да не е още твое, тъй като имаш да го изплащаш.

Публикуваната данъчна стратегия показва колко далеч сме все още от идеите за нормална данъчна система, нормални данъци, които да култивират нормални данъкоплатци, гарантиращи функционирането на държавата ни. Особено когато тази система се ръководи вече от гастролиращи и поради това неотговарящи пред никого "специалисти". Които искат да накарат нас, българите, да си плащаме данъците, а освобождават от данъци чужди фирми консултанти и парафират подобни клаузи в менажерските договори на гастролиращи псевдоспециалисти даже без подходящо образование.

С няколко думи предлаганата данъчна стратегия може да се характеризира като чужда на идеята за икономически растеж, за повишаване на стандарта на живот, като изявено фискална, небалансирана и професионално некомпетентна. Тези, които са я работили, имат най-малка вина за това - това могат, това правят. Истински виновни са тези, които ги назначават и контролират. Потърпевши обаче сме всички ние.

Материалът е публикуван във в."Сега"