Горанов обеща бюджетна гъвкавост догодина и нови заеми само при нужда

Гъвкавост в изпълнението на бюджета за 2016 г. като нови държавни заеми ще се вземат само при нужда обеща финансовият министър Владислав Горанов, след като в сряда парламентът прие окончателно закона за държавните пари догодина.

На продължило около 13 часа заседание бе одобрена рамката на бюджета, която не претърпя промяна по време на парламентарните дискусии при разглеждането на предложението на финансовото министерство.

Повечето планирани реформи отпаднаха още между първо и второ четене и на практика депутатите приеха бюджетите на ведомствата и дълговата политика на държавата, които останаха същите въпреки внесените предложения за промяна и увеличаване на различни разходи на министерства и предприятия, за да може да прилагат политики на реформи.

Владислав Горанов обяви в кулоарите на парламента, че е оптимист за доброто и стриктно изпълнение на държавния бюджет догодина и се надява да няма актуализация в края на годината.

Сектори с оставащи предизвикателства

Той все пак призна, че ще има сектори с предизвикателства и през 2016 г и изрази надежда "да сме си прочели урока през 2015 г. и да не губим време за промени, които не е задължително да са реформи, а да са насочени към повишаване ефективността на разходите в отделни системи".

Според него изпълнението на тазгодишния бюджет в последните месеци му дава основание да смята, че ни предстои стабилна и предвидима година, като изключим геополитическите фактори, извън процесите у нас.

Финансовият министър обеща също, че ведомството му няма да прибягва до записаната в бюджета възможност да вземе нов дълг за 5.3 млрд. лв., ако няма необходимост.

"Ако случайно се окаже, че в 2016 година не се налага да използваме ликвидни буфери за операции по финансирането, свързани с неблагополучия в резултат на оценка на качеството на финансовата система, същите тези средства, освен че чисто хипотетично ще оскъпят финансирането на дълга, стоейки ненужно във фискалния резерв и заплащайки минимални лихви за тях, ще послужат безспорно за финансиране на салдото през следващите бюджетни години", коментира Владислав Горанов.

Според него, положителна новина е, че средният осигурителен доход расте, че безработицата намалява, а дали обезщетението за безработица ще нарасне с 50 ст. или лев щяло да се мисли на следващ етап, засега то остава на нивото от 7.20 лв. на ден.

Министърът на финансите, както и социалният му колега Ивайло Калфин по-рано през деня, акцентира върху увеличаването на социалните плащания с 350 млн. лв. Това, че социалната политика е винаги чувствителна и недостатъчна в една бедна държава, вероятно това е факт, допълни той.

Повече семейства с достъп до детски помощи

Преди това народните представители решиха окончателно, че повече семейства ще имат право на помощи за деца от 1 юли догодина. Прагът на среден доход на член от семейството, под който могат да се получават помощи, ще се увеличи от 350 на 400 лв. Това означава, че 10 000 семейства с деца ще имат право да получават семейни помощи от първи юли.

От догодина ще има минимално увеличение на помощта за семействата с едно дете - тя вече ще бъде 37 лв.. За две деца ще се получават допълнителни 85 лв., а за три - 130 лв.. За четвъртото дете семейството ще има право на помощ от 140 лв. месечно, а за всяко следващо - по 20 лв. отгоре.

Месечната добавка за отглеждане на дете с трайно увреждане обаче остава 240 лв., след като не беше прието предложението на БСП сумата да се увеличи на 294 лв.

Според социалния министър Ивайло Калфин приетият бюджет на ведомството му хот близо 1.110 млрд. лв. позволява провеждането на политика в рамките на възможното, която ще е следствие на направените през тази година реформи.

Работните места се създават от икономиката, а не от министерството на труда, ние помагаме на тези, които са извън пазара на труда, да се подготвят и обучат, заяви социалният министър. По думите му се правят модерни политики като създаване на дневни центрове за децата с увреждания, така че родителят да може да отиде на работа или да има малко свободно време.

След гласуването лидерът на БСП Михаил Миков обясни дадения от левицата отрицателен вот и посочи, че "БСП лява България" не може да подкрепи текст, който казва "не" на разходите за първокласниците и че правителството не се интересува от това, че децата на над 50-те процента бедни родители отпадат от училище. Според Миков безработицата спада по ясен механизъм - Терминал 2 и автобуси през границата.

Без повече пари за БАН

Депутатите не одобриха предложенията от различни парламентарни групи парите за БАН да се увеличат. Бюджетът на академията на практика остава същият като тази година, макар към него да се добавят 400 хил. лв. Те обаче са за вноската на България в Европейската метеорологична служба.

Българската наука ще продължи само да вегетира на фона на повишаваща се неграмотност, обобщи ситуацията Четин Казак (ДПС). Колежката му Мариана Георгиева допълни, че това е единствената бюджетна организация, парите за която през последните години не са увеличавани.

Спор за субсидията за БДЖ

Сред остър спор мнозинството в парламента не подкрепи и предложението за увеличаване с 4 млн. лв. на държавната субсидия за БДЖ и така тя остана в първоначално предвидения размер от 175 млн. лв. "Български пощи" ще получат помощ от 12.5 млн. лв.

Георги Свиленски от "БСП лява България" упрекна министъра на финансите Владислав Горанов в отсъствие на визия за развитие на железниците. По думите му идеята да се даде на концесия летища "София" и 600 млн. лв. от еднократно изплатеното възнаграждение да се даде за оздравяване на БДЖ прави едното дружество заложник на другото и говори за предопределен вече частен оператор на аерогарата.

Свиленски заяви, че парите от концесията на летище София трябва да отидат в Сребърния фонд за вдигане на пенсиите, както е по закон, а не в Министерството на транспорта за БДЖ.

Не беше одобрено и искането на Реформаторския блок парите за фонд "Ин витро" да се удвоят на 24 млн. лв. догодина. Депутатът Настимир Ананиев посочи, че това е една от стъпките за справяне с демографската криза. Той цитира данни, според които за първите шест месеца на годината има 1400 процедури и 450 родени деца след такива процедури. Вече са заявени 2 хил. процедури, а одобрени са 1800, обоснова предложението си той.

Увеличаване на ваучерите за храна

Прието бе обаче другото предложение на реформаторите за увеличавана на даваните от бюджета средства за ваучери за храна на работещите от 240 млн. лв. годишно на 260 млн. лв.

Емил Райнов (БСП) обяви, че с колегите му не са си правили труда да правят предложения по бюджета на здравното министерство, защото установили за една година, че няма никаква чуваемост. Този бюджет по същество повтаря миналогодишния, той е копи-пейст, нито една политика няма в него, обяви Райнов.

Реално парите за здравното министерство през 2016 г. се увеличават с 1.5 на сто до 436.5 млн. лв.

Депутатите не приеха и предложението на ДПС за предоставянето на 50 млн. лв. на екоминистерството за пречиствателни станции в населените места от 2 хил. до 10 хил. жители и така Министерството на околната среда и водите остана с бюджет от 44 млн. лв. догодина.

Без драми мина гласуването на бюджетите на министерствата на регионалното развитие на икономиката, на енергетиката, на туризма, на земеделието и на спорта.

Силовите ведомство с най-високи бюджети

Одобрени бяха и разходи от малко над 1 млрд. лв. за Министерството на отбраната, от които 930 млн. лв. са за политика в областта на отбранителните способности. В бюджета на МВР заложените разходи са за 1.1 млрд. лв. От тях за политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред са предвидени 628.8 млн. лв., за защитата на границите и контрола на миграционните процеси - 161.6 млн. лв., за политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации - 193.5 млн. лв.

Бюджетът на Министерството на правосъдието предвижда разходи от 205 млн. лв., от които за политика в областта на правосъдието са предвидени 80.8 млн. лв., за политика в областта на изпълнение на наказанията - 117 млн. лв.