Горещ картоф

Стандартите в ограбването на българската държава са толкова високи, че кражбата на 2 милиона лева трудно може да впечатли някого. Два милиона лева са 20 процента от бюджета на българското кино през миналата година, но на общия фон те изглеждат дори някак невинно. Авторите на  злоупотребата, за която ще стане дума след малко, са бившият директор на Националния филмов център Георги Чолаков и сегашният председател на Националния съвет за кино, професор Иван Георгиев. Тяхното деяние е извършено посред бял ден, установено е документално, а технологията е следната.

През есента на 2013 година продуцентската фирма на професор Иван Георгиев "Урбан медиа“ кандидатства пред комисията на Филмовия център с игралния проект "Летовници“. Проектът е класиран на пето място. Тогавашният директор на Филмовия център Марин Марчевски одобрява за финансиране три проекта – за повече няма пари. Два месеца по-късно Марин Марчевски е принуден да подаде оставка след натиска на Националния съвет за кино. На негово място е назначен Георги Чолаков. Тук трябва да поясним, че Националният съвет за кино няма правомощия да кадрува, той  има само консултативни функции и смяната на директорите става чрез тогавашния министър на културата Петър Стоянович.

Проектът "Летовници“ се явява на следващия конкурс през пролетта на 2014 година и този път е класиран на осмо място. Тук в играта влиза новият директор Георги Чолаков, който издава заповед със задна дата, от месец март, когато е назначен. С тази заповед той одобрява за финансиране "Летовници“, базирайки се на класирането му в конкурса, проведен няколко месеца по-рано, през есента на 2013 година, когато "Летовници“ е класиран пети. За да излезе този пасианс, Чолаков трябва одобри и четвъртия  в класирането. Така той пуска два филма, погазвайки закона по много начини, най-невинният от които е, че заповедта му е издадена девет месеца след конкурса и има дата три месеца след законовия срок.

Двата филма минават на финансова комисия, която присъжда на "Летовници“ 1 200 000 лева, а на четвъртия в класирането – около 800 000. Филмите влизат в подготовка, започват да харчат пари.

Говори се, че в дъното на тази афера стои Азербайджан (няма шега!). Тази стратегически важна за нас държава изпратила до външно министерство нота за участието на българската фирма "Синемак“, собственост на професор Иван Георгиев, в един арменски филм, който засяга азербайджанските  интереси. Иван Георгиев се съгласява да оттегли участието си от арменския филм срещу компенсация.

Всичко това звучи неправдоподобно, но ако е вярно, внася нужната екзотика в един сюжет, типичен за банановите републики.  

Междувременно през лятото на 2014 година директорът на Филмовия център Георги Чолаков беше записан да уговаря по телефона сделка с една турска фирма в полза на своята продуцентска къща "Геополи“. Тук няма екзотика, записът беше разпространен в интернет, а Нова телевизия направи  разследване, в което изобличи Чолаков в конфликт на интереси.

Позициите на Чолаков се разклатиха и тогава на помощ му се притече председателят на Националния съвет за кино професор Иван Георгиев. С писмо до министъра на културата  той иска от името на цялата кино общност Чолаков да запази своя пост.

Служебният  министър и президентски съветник Мартин Иванов, който дойде да разгради модела "кой“, се съобразява с желанието на професора. За да се отърве от горещия картоф, той възлага на инспектората към министерството да направи ревизия във Филмовия център.  След края на тази ревизия инспекторатът препоръчва на новия министър Вежди Рашидов  да уволни Чолаков. За мотивите на инспектората  можем само да гадаем. Те най-вероятно със свързани с аферата по незаконното пускане на двата филма.

Министър Рашидов остава глух за препоръките на инспектората и Чолаков оцелява отново.

Преди месец имах повод да коментирам зависимостта на министър Рашидов от една групичка в киното, в ядрото на която са няколко професори. Между тях има бивши сътрудници на държавна сигурност.  Поводът за моя коментар беше участието на тяхната асоциация "Академика 21" в комисиите, които присъждат субсидии. Основател на "Академика 21" е академик Людмил Стайков, неин председател е членът на Националния съвет за кино професор Иван Ничев, а председател на НСК е неговият ученик - професор Иван Георгиев.

Преди четири години, по време на своя първи мандат, Вежди Рашидов отне квотите на "Академика 21" за участие в тези комисии като противоречащи на закона, а сега внезапно ги върна. Причината? Министърът  се беше засилил да става академик. Бяха му нужни протекции от академичната общност.

Така стигаме до развръзката. Притиснат от обстоятелствата, министър Рашидов  назначи конкурс за директор на Филмовия център (Чолаков беше временно изпълняващ длъжността). Конкурсът се проведе преди два месеца. На него се явиха четирима души и Чолаков беше сред тях. Комисията не избра постоянен директор и назначи нов временно изпълняващ длъжността.

Така всички потънаха в безоблачно щастие, докато по една случайност далаверата с двата незаконно пуснати проекта излезе наяве и министерството на културата трябваше да реагира. Как? Като сезира разследващите органи. Интересно кои органи е сезирало министерството.

Сезиран  е  същия инспекторат,  който направи ревизия през есента и препоръча на Рашидов да уволни Чолаков. Сезиран е също така инспекторатът към Министерството на финансите. С други думи – сезирани са само онези органи, които са зависими от своите началници. Това е класическо театро. Прехвърляш горещия картоф на хора, които го подхвърлят, докато изстине.   

Междувременно по сметките на фирма "Урбан медиа“ са постъпили 600 000 лева. Снимките на филма "Летовници“ би трябвало да започнат на 7 май. Професор Иван Георгиев продължава да е председател на Националния съвет за кино, защитен подобаващо от своя учител професор Иван Ничев и академичната общност. Останалите членове на Съвета не одобряват действията на своя председател, но все още не са излезли с официална позиция.

Какво ли би казал един прокурор, ако прочете тези редове? Сигурно ще съжали, че си е губил времето. Така де, на главата му висят милиарди, а някой седнал да го занимава с 2 милиона.

Всъщност, като се замисля, горещият картоф май не е чак толкова горещ. Аз самият, когато чуя за далавера на стойност под десет милиона, изпитвам скука. Ами да, викам си, това е познато, това е в реда на нещата, защо ме занимават с него? Прагът ми на интерес към тези неща е много висок, стандартите ми са на световно ниво.