Ще бъде ли нощното небе над Дамаск скоро осветено от взривове на американски крилати ракети, удрящи правителствени сгради и военни бази, както периодично се случваше в Багдад между 1991 и 2003 г.? Тогава огнени стълбове внезапно се издигаха от двата бряга на река Тигър, а светлините от трасиращите куршуми на противовъздушните батареи се издигаха бавно и безрезултатно в небето.
Изстрелването на крилати ракети "Томахок" от четири американски ескадрени миноносеца от Средиземно море по цели в Сирия са сред действията, за които САЩ, Великобритания и Франция сочат като най-вероятна форма на реакция на твърденията за химическа атака над цивилни в Дамаск от сирийската армия.
Сред вероятните цели ще са поделенията и базите, откъдето САЩ смятат, че са били изстреляни ракети с отровен газ. Същото важи за сирийските летища и вероятно за базите на елитни поделения, които често се сражават с бунтовниците.
Ако наистина се стигне до тези удари, с Великобритания и Франция в поддържаща роля, президентът Барак Обама ще се постарае да са достатъчно сериозни, за да не са само перване по ръката, но не и толкова опустошителни, че да се възприемат като знак, че САЩ стават участник във войната.
Този баланс няма да е лесен за постигане: неефективни въздушни удари, които сирийското правителство може да отмине с махване на ръка, ще са по-скоро демонстрация на слабост, отколкото на сила.
Но ракетни и евентуално самолетни удари ще означават, че САЩ прекосяват един Рубикон и се ангажират повече от всякога срещу президента Башар Асад и в подкрепа на въоръжената опозиция.
Това може да означава, че ако има ракетни удари, те ще са ограничени във времето, но ще са по-тежки и разрушителни от очакваното. Не е обаче вероятно да има въздушна кампания, която по времетраене да е сравнима с тази в Косово през 1999 г. или в Либия през 2011 г. - и двете бяха дадени от НАТО като примери за успешни военни намеси.
Политическата ситуация днес е различна. Сирийското правителство е по-костелив орех от Муамар Кадафи и нестабилната му държава. То има силни регионални съюзници в лицето на Иран и Хизбула, за които битката за Сирия е борба за собственото им оцеляване. Сирия е и пробен казус за Русия, която до момента твърдо подкрепя Асад и се опитва да си възвърне част от международното влияние от периода преди разпадането на Съветския съюз преди 20 години.
Въоръжаването на бунтовниците в Сирия е другата рецепта за наказване на сирийското правителство. Това вече се случва - 400 тона оръжия, главно ръчни противотанкови оръжия и боеприпаси, платени от Саудитска Арабия, пристигат в Северна Сирия от Турция.
Смята се, че противотанковите оръжия от Саудитска Арабия са били от решаващо значение при превземането на хеликоптерната база в Манаг северно от Алепо на 6 август. Най-ефикасна в битката е била свързаната с Ал Каида групировка Ислямистка държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), която започна финалната атака със самоубийствен атентат, извършен от саудитец.
Този успех подчертава друг проблем, пред който се изправят нарасналите западни или саудитски оръжейни доставки: на когото и да се дават първоначално, тези оръжия вероятно ще се озоват в ръцете на ИДИЛ или на джихадисткия Фронт Ан Нусра.
Сирийската армия държи под здрав контрол по-голямата част от Дамаск и пътищата, водещи на север към Хомс и на запад към крайбрежния Тартус. На всеки няколко километра по главните пътища има контролно-пропускателни пунктове, на които грижливо се проверяват документите.
Много от държаните от бунтовници зони като селата между Хомс и Хама са до голяма степен пусти, защото са били подложени на тежък артилерийски и въздушен обстрел. Същото важи за много от държаните от бунтовници квартали на Дамаск, които са отцепени, страдат от недостиг на храна, а много от сградите им са в развалини.
По същия начин места като Баба Амр и Кусеир, които преди бяха бунтовнически крепости, сега са градове-призраци, докато сунитските села при Хула са изолирани.
Това, което пречи на сирийската армия да завземе много бунтовнически райони, не е въоръжената съпротива, а недостигът на жива сила, нежеланието за понасяне на жертви сред обучените войници и неспособността да се задържат превзетите райони в дългосрочен план.
Ако сирийските генерали наистина са използвали химически оръжия в сряда, липсата на човешки ресурс може да обясни защо са постъпили така.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
56 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
След тези действия на Англия и САЩ започвам силно да съжалявам защо Хитлер е “кривнал” на Изток!
Какъв провал в Ирак? Няма диктатор Садам. Няма нацистки Ирак способен да води, както водеше, дългогодишни агресивни войни, вкл. срещу Иран. Няма диктатор Садам, който нахлу в Кувейт и беше изритан от там от коалиция от държави, вкл. Русия. Някои, обаче, се учат много бавно... 34 Провалът с Ирак ще бъде ли забравен, ако сега се почне следващата инвазия, в Сирия?
ScFi
Розови сънища... кафяви.
Как ви хрумна идеята, че Русия ще играе по свирката на еднопартийния марксистки жълт Китай... или на арабски талибани...
след горчивия й опит в Афганистан и другаде?
Истинската Русия пострада от марксистки талибани... като много други държави.
Вземете се в ръце и предложете нова идея.
34
Много интересно но аз виждам американци да убиват в името на и там кьдето има финансови интереси.Никой не знае колко нефт са заграбили в Ирак.Ясно е че Америка ще бьде поставена …
на колене от китаи и с помоща на Русия.Ясно е че икономически Америка губи сьревнованието.Ясно е че вьв военно отношение след 5-6 годКитай ще излезе пред Америка.Лошото е че умиращото животно хапе най силно.Кой знае колко поразий ше стори докато умира.Абаба Ванга до сега няма случай да не е познала.
А какво е казал Путин, след като се канят да пребият приятелите му?
Пе-де-растията на Запад им изяжда главата вече - не зная какво вършат от тъпопумие.
The US/UK-led invasion of March 2003 has brought a decade of high and low intensity armed conflict to Iraq. But this conflict is not yet history. It remains entrenched and pervasive, with a clear beginning but no foreseeable end, and very much a part of the present in Iraq. In major regions of the country armed violence continues to exact a remorseless toll on human life, young and old, male and female, across society.
IBC has documented 112,017 - 122,438 civilian deaths from violence between 20 …
March 2003 and 14 March 2013.
A complete account of violent deaths that includes Iraqi and foreign combatants (including coalition forces), as well as previously unreported civilian deaths still being extracted by IBC from the Iraq War Logs released by WikiLeaks, would include:
39,900 (combatants killed of all nationalities)
11,500 civilians (likely to be added from the Iraq War Logs)
2 For details, see IBC’s 2012 annual report with updates on overall numbers and the Iraq War Logs.
3 70,000 people killed in Iraq since 2003, says Human Rights Ministry, AK News
yielding about 174,000 as the number of people documented killed in violence in Iraq since 2003.