Готов ли е Западът да премине Рубикона заради Сирия? Вероятно

Ще бъде ли нощното небе над Дамаск скоро осветено от взривове на американски крилати ракети, удрящи правителствени сгради и военни бази, както периодично се случваше в Багдад между 1991 и 2003 г.? Тогава огнени стълбове внезапно се издигаха от двата бряга на река Тигър, а светлините от трасиращите куршуми на противовъздушните батареи се издигаха бавно и безрезултатно в небето.

 

Изстрелването на крилати ракети "Томахок" от четири американски ескадрени миноносеца от Средиземно море по цели в Сирия са сред действията, за които САЩ, Великобритания и Франция сочат като най-вероятна форма на реакция на твърденията за химическа атака над цивилни в Дамаск от сирийската армия.

 

Сред вероятните цели ще са поделенията и базите, откъдето САЩ смятат, че са били изстреляни ракети с отровен газ. Същото важи за сирийските летища и вероятно за базите на елитни поделения, които често се сражават с бунтовниците.

 

Ако наистина се стигне до тези удари, с Великобритания и Франция в поддържаща роля, президентът Барак Обама ще се постарае да са достатъчно сериозни, за да не са само перване по ръката, но не и толкова опустошителни, че да се възприемат като знак, че САЩ стават участник във войната.

 

Този баланс няма да е лесен за постигане: неефективни въздушни удари, които сирийското правителство може да отмине с махване на ръка, ще са по-скоро демонстрация на слабост, отколкото на сила.

 

Но ракетни и евентуално самолетни удари ще означават, че САЩ прекосяват един Рубикон и се ангажират повече от всякога срещу президента Башар Асад и в подкрепа на въоръжената опозиция.

 

Това може да означава, че ако има ракетни удари, те ще са ограничени във времето, но ще са по-тежки и разрушителни от очакваното. Не е обаче вероятно да има въздушна кампания, която по времетраене да е сравнима с тази в Косово през 1999 г. или в Либия през 2011 г. - и двете бяха дадени от НАТО като примери за успешни военни намеси.

 

Политическата ситуация днес е различна. Сирийското правителство е по-костелив орех от Муамар Кадафи и нестабилната му държава. То има силни регионални съюзници в лицето на Иран и Хизбула, за които битката за Сирия е борба за собственото им оцеляване. Сирия е и пробен казус за Русия, която до момента твърдо подкрепя Асад и се опитва да си възвърне част от международното влияние от периода преди разпадането на Съветския съюз преди 20 години.

 

Въоръжаването на бунтовниците в Сирия е другата рецепта за наказване на сирийското правителство. Това вече се случва - 400 тона оръжия, главно ръчни противотанкови оръжия и боеприпаси, платени от Саудитска Арабия, пристигат в Северна Сирия от Турция.

 

Смята се, че противотанковите оръжия от Саудитска Арабия са били от решаващо значение при превземането на хеликоптерната база в Манаг северно от Алепо на 6 август. Най-ефикасна в битката е била свързаната с Ал Каида групировка Ислямистка държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), която започна финалната атака със самоубийствен атентат, извършен от саудитец.

 

Този успех подчертава друг проблем, пред който се изправят нарасналите западни или саудитски оръжейни доставки: на когото и да се дават първоначално, тези оръжия вероятно ще се озоват в ръцете на ИДИЛ или на джихадисткия Фронт Ан Нусра.

 

Сирийската армия държи под здрав контрол по-голямата част от Дамаск и пътищата, водещи на север към Хомс и на запад към крайбрежния Тартус. На всеки няколко километра по главните пътища има контролно-пропускателни пунктове, на които грижливо се проверяват документите.

 

Много от държаните от бунтовници зони като селата между Хомс и Хама са до голяма степен пусти, защото са били подложени на тежък артилерийски и въздушен обстрел. Същото важи за много от държаните от бунтовници квартали на Дамаск, които са отцепени, страдат от недостиг на храна, а много от сградите им са в развалини.

 

По същия начин места като Баба Амр и Кусеир, които преди бяха бунтовнически крепости, сега са градове-призраци, докато сунитските села при Хула са изолирани.

Това, което пречи на сирийската армия да завземе много бунтовнически райони, не е въоръжената съпротива, а недостигът на жива сила, нежеланието за понасяне на жертви сред обучените войници и неспособността да се задържат превзетите райони в дългосрочен план.

 

Ако сирийските генерали наистина са използвали химически оръжия в сряда, липсата на човешки ресурс може да обясни защо са постъпили така.

 

По БТА