Гоцев крие финансови отчети на БНТ

Генералният директор на БНТ Кирил Гоцев е отказал да отговори на две напомнящи писма от парламентарната медийна комисия за несъбрани вземания от БНТ. Възможно е сегашният мениджърски екип на БНТ да изпадне в неловкото положение да е реализирал по-малки рекламни приходи, отколкото предишното критикуваното ръководство на Лиляна Попова, заяви председателката на парламентарната медийна комисия Милена Милотинова. Повод за това са сигналите за 6 милиона лева дефицит, натрупан от ръководството на сегашния телевизионен директор Кирил Гоцев. Милотинова заяви, че миналата година парламентът е увеличил с 6 милиона лева на бюджета на БНТ, в сравнение с този от 2000 година.

Тя припомни, че сегашният Управителен съвет на БНТ упрекна предшествениците си в некомпетентност. Милотинова няма да сезира Сметната палата за евентуалния дефицит на "Сан Стефано"29, но ще постави въпроса на обсъждане пред депутатите от медийната комисия. Ако се налагало, народните представители щели да изискат информация от Сметната палата. Милотинова обаче предпочита директния диалог с Кирил Гоцев, който трябва да представи пред комисията финансови отчети за тримесечието и за шестмесечието. Милотинова заяви, че тази година ще има "битка" за бюджета на БНТ, защото миналата година той бил направен набързо.

Пред журналисти Гоцев отрече твърденията в писмото на журналистката от БНТ Люба Кулезич до Милена Милотинова за финансови и организационни проблеми в телевизията. Запитан дали в БНТ 6 милиона лева дефицит, Гоцев не даде директен отговор, а заяви, че всеки месец дава справки в Сметната палата и в Министерството на финансите. Той каза, че не бил длъжен да отговаря на писмото на Люба Кулезич до него, с което тя го информира за агресивното поведение на изпълнителния директор Нидал Алгафари. Днес Милотинова раздаде на депутатите от комисията писмото на Люба Кулезич.

Преди това парламентарната медийната комисия одобри на извънредно заседание проект за промени в Закона за радио и телевизия, според който Народното събрание ще одобрява Стратегия за развитие на радио и телевизионна дейност, изготвена от Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията по регулиране на съобщенията (КРС). Промените внесе председателят на комисията Милена Милотинова.

Шефът на КРС Георги Александров също защити ползата от проекта на Милотинова. Според него честотите, които остават за разпределение, не са чак толкова много, затова раздаването им трябва да съответства на националните интереси и визия за развитието на медийния сектор. Според Александров засега липсвали каквито и да е принципи в това отношение. Той даде за пример София, където градската честота за телевизия имала по-голям потенциал и можело да се даде на медия с по-голям обхват.

Кирил Гоцев разкритикува внесените от Милотинова промени. “Не може да се говори за "Стратегия за развитието на радио и телевизионната дейност", защото според закона "радио и телевизионна дейност" е създаването на програми”, обясни Гоцев на журналистите, който не успя да изкаже по време на заседанието. Според него Стратегията трябва да се казва "за честотния ресурс", иначе за текста можело да бъде сезиран Конституционния съд. С думите си не намеквал за намеса на парламента в работата на медиите, само отбелязвал какво пишело в нормата, обясни Гоцев.

Коментарът на Милотинова по този повод беше, че ако Гоцев иска да прави закони, да стане депутат.

Председателката на СЕМ Маргарита Пешева заяви, че Стратегията трябва да бъде публично представена, дискутирана и обществено одобрена, поради което срокът за изготвянето ѝ трябва да се увеличи от 3 на 4 месеца. "Предвижда се цифровизацията да бъде въведена в България в следващите десет години, за което е необходимо да бъдат запазени честоти", добави тя. Според нея ограниченият честотен ресурс трябва да се разпределя в зависимост от националните приоритети.

По думите на Иван Павлов от БНТ, в Европа със специални документи се урежда не само разпределението на честотния ресурс, но и ресурса на кабелните мрежи. Според Иво Атанасов от БСП предложението за промени в ЗРТ е вот на недоверие към СЕМ, тъй като медийният съвет е трябвало да изработи такава стратегия. Това ще засегне висящите съдебни производства и конкурсни процедури, свързани с медийни оператори, смята Атанасов.

Милена Милотинова отговори, че опасението на Атанасов е напразно, тъй като става въпрос за дела и конкурси, открити след ноември миналата година, а такива нямало.

В проекта се предвижда откритите конкурсни процедури след влизането в сила на промените в ЗРТ от 2001 година да се спрат и да бъдат възобновени след одобрението на стратегията от Народното събрание. Това нямало да обърка процеса, само ще улесни регулаторните органи и ще въведе правила в ефира, обясниха вносителите.