Говорейки за добродетели, си броят хапките

За корумпираните представители на властта в държавите от Източна и Централна Европа животът едва ли някога е бил по-добър. С присъединяване на държавите им към ЕС се появиха изкушаващо възможности за кражба на големи количества публични средства. А антикорупционните служби се оказват безпомощни, извън играта или просто притискани.

Най-големи са проблемите в Румъния и България, двете най-нови членки на ЕС, чиято очевидна неспособност (или неохота) да се справят с корупцията по високите етажи на властта им навлече все по-гневни открити предупреждения от страна на

Брюксел. Но и други страни се представят зле. "Преди присъединяването правителствата бяха внимателно наблюдавани. Сега борбата срещу корупцията вече не е приоритет", коментира Драго Кос, председател на Групата на държавите срещу корупцията, антикорупционна служба към Съвета на Европа.

В статията, цитирана от БТА, се отбелязва, че дори в Словения, някога смятана за образец на доброто управление, законодателите се опитват да закрият комисията за борба с корупцията, защото била скъпа и ненужна. В Латвия началникът на агенцията за борба с корупцията, която разследваше финансирането на бившата управляваща партия, едва успя да запази поста си. В Словакия правосъдният министър нарече "фашистка институция" специалния антикорупционен съд, в който съдиите са високо платени и щателно проверени. Неговата партия, по-маловажен член в управляващата коалиция, се опитва да обяви съда за противоконституционен. Друг министър иска подкупването на чужденци да бъде признато за законни публични разходи.

Все пак най-зрелищните случаи са на Балканите. Само три месеца след като се присъедини през 2007 г. към ЕС, румънското правителство уволни Моника Маковей, смелата правосъдна министърка, която атакува директно корупцията на най-високо равнище. Наследилият я на поста министър се опита да уволни антикорупционен прокурор за това, че разследваше неговите политически спонсори. Сегашният министър е бивш адвокат на руския "Газпром". Процедурни спънки спряха разследванията на всички случаи на корупция по високите етажи на властта. Сега в Румъния, за да се разследват бивши министри, вече има нужда от парламентарно одобрение. Така всяко разследване на случай на корупция трябваше да започне от нулата.

България, подобно на Румъния, предпочита думите пред действията. Координацията между множеството нови антикорупционни агенции е слаба или пък те така и не заработват. Нито един случай на корупция по висшите етажи на властта не завърши с произнесена присъда. Както останаха неразкрити и всички извършените от 2001 г. насам над 120 гангстерски убийства.

Европейски представители (а и повечето българи) смятат, че организираната престъпност е достигнала до най-високите равнища на управлението. Принудителната оставка на вътрешния министър Румен Петков през април не промени много нещата. Брюксел обмисля дали да съкрати предвидените за България помощи на стойност милиарди евро и дали да откаже да признава решенията на нейните съдилища в ЕС.

Специални агенции за отвличане на вниманието на могат да компенсират съдебна система, пълна с нечестни, страхливи или неопитни съдии и прокурори. Всъщност, в лошо управляваните държави, една мощна антикорупционна агенция може да влоши проблема: с користна цел или за уреждане на политически сметки може да се злоупотребява със специалните пълномощия и привилегии. Точно това се случи в Полша, където представители на партията "Право и справедливост", ревностно преследвайки подкупни служители, пропиляха изборната си победа от 2005 г.

Новото правителство промени пълномощията на тази агенция и сега наистина се опитва да сложи край на бюрокрацията.

Това може би е по-обещаващ подход. Борбата с корупцията е ефикасна, само когато държавната администрация е опростена до степен, че взимането на подкупи е или ненужно, или прекалено очебийно. Именно в това се крие тайната на успеха на борбата срещу корупцията на Естония, която е може би най-некорумпираната страна в региона. Но повечето източноевропейски държави трябва тепърва да реформират техните бюрократични системи, създали много възможности за онези, които търсят лесния път към парите.

И тъй като икономическата ѝ конкурентноспособност намалява, Източна Европа едва ли може да си позволи лошо управление. Гласоподавателите общо взето за разочаровани от посткомунистическите политика.

И въпреки това от Балтика до Балканите дори онези политици, срещу които се отправят най-тревожни обвинения в корупция, сякаш нямат проблеми с представянето си на изборите. Малко като в Италия, всъщност.