Градът с 248 милиарда долара под паважа

Под улиците на Лондон е скрита златна мина.

Тя се разпростира върху над 300 000 квадратни фута (27 870,91 квадратни метра - бел. прев.) под Ситито - финансовият район в сърцето на британската столица. Там, под паважа има лабиринт от осем златни трезора на Bank of England и всеки от тях е препълнен от златни кюлчета на стойност общо около 141 милиарда британски лири (200 милиарда долара).

Кюлчетата са подредени в редове на сини номерирани рафтове. Всяко кюлче тежи точно 400 тройунции (около 12 килограма) и в момента стойността на всяко е около 300 000 британски лири (500 000 долара) или близо половината от средната цена на къща във Великобритания.

Всяко кюлче изглежда се различава в известна степен в зависимост къде е била преработено. Някои имат скосени ръбове, които трябва да улеснят вдигането им, други приличат повече на самун хляб.

Не се усеща миризма, златото не мирише. Не се чува шум благодарение на дебелите бетонни стени на трезорите.

Те обаче съхраняват най-важните търговски активи в света. Все още в почти всяка страна по света се сключват сделки в злато. Цената му е жизненоважен барометър за потребителското доверие. Цените растат, когато пазарите са неуверени и преди избори в САЩ, както се случва сега.

"Златото е застраховка срещу несигурността", отбелязва Джонатан Спол, дългогодишен търговец на злато, а вече и управляващ директор на G Cubed Metal.

Трезорите са разположени точно в сърцето на този бързо променлив, изключително важен пазар.

Около 20 % от всичкото злато, собственост на световните правителства, е в Лондон. Общо 6256 тона злато са складирани в хранилищата в и около Лондон и заедно струват около 172 милиарда британски лири (248 милиарда долара).

Само в трезорите на Bank of England има 5134 тона, включително официалните резерви на британското министерство на финансите и по-голямата част от физическото злато, което се търгува в Лондон. Златото на 30 държави също е в тези трезори, както и запасите на около 25 банки.

Всичкото това злато е в британската столица, отчасти за да бъде близо до мястото, където се търгува ценният метал. Фактор е и сигурността на лондонските трезори.

Да скриеш спестяванията си

Трезорите на Bank of England са построени през 30-те години на миналия век. През Втората световна война, когато съкровището тайно е прехвърлено в Канада, за да могат военните действия да бъдат продължени, ако Великобритания бъде завзета, един от трезорите дори е бил използван като столова за служителите на Bank of England. По стените все още са залепени стари реклами на круизната линия P&O, съблазняващи служителите да се отправят на почивка. По-късно, през 40-те години, трезорите са използвани като бомбоубежища.

След 1945 година обаче предназначението им е основно да съхраняват злато.

Складирането на активи в огромен сейф може би изглежда по-подходящо за монархия от времето на Тюдорите, отколкото за модерна централна банка. Bank of England обаче все още използва не само трезорите, но и няколко огромни, 3-футови ключа (около 90 сантиметра - бел. прев.). Според запознати, ако достъпът бе само електронен, опасността от злоупотреби би била по-голяма. При все това и сега трябва да изречете парола в микрофон, а компютър сравнява гласа ви със записан образец).

Начините, по които кюлчетата пристигат в Лондон, също са изненадващо традиционни. Някои идват по море, докарвани от преработващи заводи като швейцарския PAMP или Rand Refinery от покрайнините на Йоханесбург в Южна Африка.

Злато се транспортира и с редовни пътнически самолети.

"В товарните отделения на самолетите, изпълняващи граждански полети, често можете да намерите злато, свежи цветя и мъртви тела", посочва Рут Кроуел, главен изпълнителен директор на London Bullion Market Association.

По-трудно от осигуряването на транспорт за златото обаче е намирането на място, където да го оставите. Тъй като голяма част от лондонското Сити е върху глинеста почва, а златото е толкова плътен материал, можете да натрупате кюлчета само до определена височина, преди трезорът да започне да потъва в глината, разказва Кроуел.

В други градове това не е чак такъв проблем. В Манхатън, който е изграден върху скали, Управлението за федерален резерв на САЩ може да натъпче трезорите си с кюлчета от пода до тавана.

Поради това количествата злато, които могат да бъдат съхранявани в трезорите на британската централна банка, са ограничени.

На най-горното ниво кюлчетата могат да бъдат подреждани на височина най-много четири палета, на по-долното - до шест.

Това означава, че Лондон трябва да разпростре златото си върху по-голяма площ, за да не допусне то да потъне и има нужда от повече хранилища с по-малки размери.

В резултат не само Ситито е построено върху злато. В обхвата на магистрала М25, опасваща Лондон, има още седем по-малки трезора, които са собственост на банки като JP Morgan и HSBC.

Всеки собственик се опитва да държи в тайна мястото на хранилището си. Когато през 2011 година журналисти от Си Ен Би Си посещават JP Morgan, например, те трябваше да предадат мобилните си телефони и да пътуват в кола със затъмнени прозорци.

Фиксиране на златото

Не само местонахождението на хранилищата се държи в тайна. Самият пазар на злато също е потаен и обвит в традиция и ритуали, особено системата за фиксиране, използвана за определяне на цената.

Срещите за определяне на цената или "фиксингите", в които сега има 12 преки участници от Великобритания, САЩ, Канада, Китай и Франция, се провеждат два пъти дневно. Цената е фиксирана, когато се балансират търсенето и предлагането.

До 2015 година това се правеше устно - председателят предлагаше различни цени на участниците, всеки от които посочваше дали при тази цена би купувал или продавал. От 1919 до 2004 година фиксингите са провеждани лично в лондонското Сити. Първоначално, ако някои участник искал да спре временно процедурата, например за да промени позицията си от "купува" на "продава", размахвал малко британско знаменце.

През 2004 година се преминало към конферентни телефонни разговори, а едва миналата година системата бе променена в по-модерна платформа за електронни аукциони, управлявана от Intercontinental Exchange, която управлява и Нюйоркската фондова борса.

Тази "спотова" цена след това се използва като референтна стойност за хората, които продават или купуват злато по света. Това е пазар, на който стойността на трансакциите достига 85 милиарда британски лири (120 милиарда долара) дневно.

Преносими активи

В добри времена търсенето на злато е по-слабо. Когато обаче икономиката навлезе в труден период, благородният метал е високо ценен като сигурно убежище за активите - не точно като трупането на пари под дюшека, но все пак начин за подсигуряване срещу рисковете на други пазари.

В резултат стойността на златото нараства, когато пазарите са неустойчиви. Когато фондовите пазари се сриват, правителствата и частните инвеститори разпродават акции и купуват злато. Точно това правят в момента Русия и Китай.

Дори при това положение обаче едва 32 % от жълтия метал в света е държан под ключ от правителства, банки и инвеститори. Около 12 % се използват в промишлеността, например за електронни вериги. Над 50 % пък се влагат за направата на бижута.

Китай и Индия са особено важни пазари за бижута и общо от тях идва над половината от търсенето в света. Само в Индия средно 30 - 40 грама злато се купуват за всяка от десетте милиона сватби, които се вдигат в страната всяка година.

По БТА