Границата между управляващи и опозиция минава през президентските избори

При специфичната формула, по която е управлявана страната, по какъв начин биха се появили първите разочарования?

Те биха дошли във времето на изпитание - зимата, например. Първите разочарования биха били разминаващите се очаквания в сферата на доходите. В данъчната политика наличието или липсата на промени ще се почувстват в началото на 2002 г., но при всички положения това ще бъдат най-засягащите бита сфери. Повод за разочарования биха могли да бъдат и неумели действия в сферата или във външната, или в медийната политика. Но при всички положения и най-малкият, да не говорим за по-солиден гаф при така наречения "нов политически елит", биха могли да започнат ерозията в доверието в новата власт.

С други думи, хората ще реагират на НДСВ така, както биха могли да реагират на всяка нормална политическа сила, а не като на нещо, което е необичайно?

Това е хипотезата ми. Няма никакви основания да допуснем, че ще има особен тип отношение и по-дълъг кредит на доверие към тази политическа сила в сравнение с предишните.

Досега бяхме свидетели на нещо, което беше проверено в един цикъл на участие в избори - спечелване на избори със значително нарастване на електоралната подкрепа от страна на СДС и БСП и след това свиване до границата на спечелване на твърди електорати и преминаване в опозиция. От гледна точка на НДСВ какъв тип формация би се получила, ако тръгнем към хипотезата на стопяване на доверието към НДСВ - колко би се оказал нейният твърд електорат?

Това е трудно за прогнозиране, защото е нов политически феномен. Допускам, че абсолютен кандидат за твърд електорат от всяка гледна точка е монархическото ядро на електората - между 9 и 12 процента. Това ми се струва абсолютният минимум при положение, че няма някакъв радикален провал. Но това би бил по-малък твърд електорат в сравнение с този на ОДС и БСП, където има някакви ценностно-биографични и други идентификации извън идейните.

Може ли да се каже, че НДСВ със сигурност вече ще бъде основен участник в елитната политическа група на страната?

Засега натам накланят прогнозите ми. Но това, което му е трайно гарантирано, са 8-9 процента електорат, а това означава политическо представителство. В противен случай е необходим някакъв радикален провал.

Как изглеждат ресурсите за евентуална смяна на държавното устройство?

Засега ми се струват ограничени, тъй като според постелекторалните изследвания няма чувствително размърдване в самоопределението в дихотомията република - монархия. Монархистите не са станали много повече. Освен това в предизборната кампания това не беше тема на дебат. Така или иначе твърдите републиканци са решително доминиращи, така че такава промяна не виждам за възможна, освен ако не говорим за едно много прието и успешно управление.

Може ли сега да се направи някакво предположение какъв тип алтернатива зрее в недрата на самото НДСВ - дали тя е от ляво или от дясно?

Това за мен е голямата загадка. Предполагам, че и за самото НДСВ все още не е ясно какъв тип партийно строителство ще стартира там. Многократно бе заявено, че на движението му е нужно време, за да се конструира като политическа партия. При тази стъпка движението трябва да намери идеология и да се ситуира някъде в политическото пространство. Има хипотеза, че ако движението иска да е конвертируемо и в европейски контекст, то ще трябва да намери и някакъв конвертируем ценностен комплекс. То не може да се легитимира като социалдемократическо, тъй като там има български кандидати с по-големи шансове, то не може да бъде и социалдемократическо или да заеме позицията на народна партия. Остават му твърде малко възможности от гледна точка на европейските правила на игра. То може да търси идентификация и като либерално движение /досега е ДПС/, ако не, то ще остане маргинално от гледна точка на европейските политически парадигми. В европейските страни съществуват, разбира се, политически партии, които са извън официалните схеми, от типа на Льо Пен във Франция или някои екзотични, но влиятелни партии в Австрия или Италия, но на НДСВ тепърва му предстои това. Ако реши да се идентифицира като дясноцентристка сила, то има шансове да постигне солидно присъствие в българското дясно политическо пространство, но цената на това ще бъде, че ще се маргинализира ОДС. Ако движението постигне това, ОДС ще бъде губещо. Ако реши да бъде лявоцентристка ценност, което е доста абсурдно, губещият ще бъде БСП или проекта "Нова левица", който от три години е в латентно състояние.

В краткосрочна перспектива, ако настъпи провал, тогава печелившият ще бъде този от двата опозиционни в някакъв смисъл субекта - БСП и ОДС - който успее да демонстрира най-убедителен опозиционен модел.

Кой ще бъде този субект не мога да кажа, но очевидно на БСП ще ѝ е по-трудно, защото по някакъв начин тя участва в сегашната управляваща конфигурация.

Какви рискове крие сближаване на ОДС с НДСВ по отношение на президентските избори?

Струва ми се, че най-вероятният модел е да имаме три независими кандидатури - т.е. на ОДС /Петър Стоянов/, на БСП и на НДСВ. При една такава конфигурация ще е трудно да има предварителни договаряния. Ако все пак такива има, те ще си проличат на втория тур, защото балотаж при всички случаи ще има, поне така ми се струва. Тогава ще си проличи третият с кого е - в опозиция на НДСВ или по-скоро в някаква форма на латентно общуване с него.

Президентските избори ще бъдат индикативни за това по какъв начин ще се конструира пространството между управляващи и опозиция.