България трябва да инвестира във възобновяеми източници на енергия, смятат почти една трета от българите. Данните са от независимо международно проучване.

Мнозинството от анкетираните, без значение от партийните си предпочитания, пък подкрепят енергийния преход и заявяват, че е време страната ни да премине от икономика, базирана на изкопаеми горива, към икономика, базирана на производство на енергия от местни възобновяеми източници. Това показва драстично разминаване между обществените нагласи, политическата реторика и държавните политики в енергийния сектор, отчитат от "Грийнпийс" – България.

Проучването е проведено от Policy Solutions в партньорство с IPSOS за "Грийнпийс" – България в периода 27 ноември – 4 декември 2025 година сред 1000 респонденти чрез онлайн анкета. Паралелно са направени анкети в Унгария и Словакия.

Попитани къде България трябва да инвестира приоритетно в енергия в близко бъдеще, мнозинството от участниците в социологическо проучване посочват възобновяемата енергия (32%), енергийната ефективност и енергоспестяването (25%). 65% от респондентите пък одобряват енергийния преход до 2035 година.

Голяма е подкрепата и към енергийните общности – широко разпространена в Европа практика граждани да се сдружават, за да произвеждат сами електроенергия от възобновяеми източници. 78% от респондентите одобряват идеята правителството да насърчава създаването на такива кооперативи.

"За съжаление, обществените нагласи рядко съвпадат с решенията на управляващите. В последните години виждаме, че енергийните общности и домакинските соларни панели в България се осъществяват по-скоро въпреки, отколкото благодарение на държавна политика. И в двата случая желаещите да осъществят свой проект се сблъскват със законодателни спънки и неуредици. Вместо да направи средата в България гостоприемна за граждански инициативи, властта превръща енергийната сигурност в демагогия и параван, зад който осигурява комфорт на компаниите за изкопаеми горива", коментира Меглена Антонова, директор на "Грийнпийс" – България.

От организацията посочват, че нагласите към проекти за изкопаеми горива са изключително негативни – едва 4% от запитаните биха предпочели инвестиции в нефт и газ, а 2% – инвестиции във въглища.

Единствено подкрепата за ядрена енергия остава висока – 31%, въпреки рисковете и високата инвестиция. Причина за лошото отношение към изкопаемите горива може да се търси в растящите притеснения от все по-честите и все по-сериозни екстремни климатични явления (горещи вълни, суша, горски пожари, наводнения и урагани).

Според 64% от анкетираните употребата на изкопаеми горива задълбочава екстремното време, а 61% стигат по-далеч, като искат компаниите за изкопаеми горива да бъдат държани под отговорност за щетите върху природата и климата.

Любопитно в условията на предстоящите избори е, че привърженици на партии от целия политически спектър заявяват силна подкрепа към енергийния преход, енергийните общности и неодобрение към изкопаемите горива, включително симпатизанти на считаните за по-консервативни БСП, "Възраждане", МЕЧ, ИТН, ДПС-Ново начало. Настроенията сред респондентите, които предпочитат партии извън парламента или не са посочили отговор, също показват не малка подкрепа към възобновяемата енергия и енергийния преход.

Въпреки тези нагласи общественият дебат у нас е силно повлиян от твърденията колко нужна е употребата на изкопаеми горива в България. Съвсем пресен е примерът с проектите за добив на нефт и газ в блок "Хан Аспарух" на Черно море.

Държавата в лицето на Български енергиен холдинг (БЕХ) се готви да се включи с 10% в капитала на консорциума съвместно с международни петролни гиганти – въпреки ниския дял на изкопаемия газ в енергийния микс на страната и въпреки сериозните екологични и стопански рискове на подобно начинание. В същото време властта не просто бездейства, а разпъва чадър над силно замърсяващите въглищни централи – въпреки системните им нарушения и постоянните граждански сигнали.

"Грийнпийс" – България от години посочва виновниците за замърсяването на околната среда и изисква от институциите да си свършат работата", напомня Меглена Антонова.

"Настояваме за навременен план за изход от въглищата и подкрепа за енергийната независимост на гражданите. Уви, впечатленията ни са, че към момента правителството в оставка и държавните институции не работят в интерес на околната среда и икономическото благосъстояние на българите."